Стоун Маунтин, Джорджия

(нежна музика) (Стивън) Намираме се в парка Стоун Маунтин в Джорджия в деня, в който паметникът, издълбан върху тази огромна гранитна скала се появява на първа страница в "Ню Йорк Таймс". Този паметник е най-известен като могъщ символ на превъзходството на белите. На лицевата страна на скалата са издълбани три фигури - на генерал Робърт Е. Лий, генерал Томас Стоунуол Джаксън и президентът на Конфедерацията Джеферсън Дейвис. Тази скулптура може да се погледне като част от главните усилия да се прикрият истинските причини за Гражданската война. (Бет) Това, което историците наричат мит, или понякога дори религия на "Изгубената кауза", че Гражданската война се е водила не за да защити институцията на робството, а по-скоро да защити южняшкия начин на живот. (Стивън) Че моралното основание е било справедливо и Югът е нямал друг избор, освен да започне война срещу много по-добре въоръжения и финансиран Север. (Бет) Но по този начин се отрича ужасът на робството и се твърди, че едва ли не това е било добър начин на живот и е трябвало да се запази. (Стивън) Може би най-важното е да се продължи расовата сегрегация, която е съществувала в Американския Юг. (Бет) Историците приписват мита за "Изгубената кауза" до голяма степен на жените, които искат да увековечат паметта на своите съпрузи и членове на семейството, които са се сражавали в Гражданската война. Жената, която е центъра на тази история, се казва Хелън Плейн. Тя е сред основателите на организацията Обединени дъщери на Конфедерацията, която насърчава тази идея на "Изгубената кауза" и почитане на Клу Клукс Клан, ККК, терористична организация, която е създадена през 19-ти век и след това се възражда през 20-ти век. (Стивън) Тя работи за запазване на подчиненото положение на вече освободените от робство хора. Това място е пряко свързано с Клана. (Бет) Тук, на върха на тази планината, Кланът бил възроден. През 1915 г. имало кръст, който бил подпален точно по времето на дебюта на филма на Дейвид Грифит, "Раждането на една нация", който става огромен хит, който увековечава и разпалва расистки тропи, за това, че чернокожите хора не са интелигентни, че те са сексуално агресивни. Това издига Клана като герои, които могат да предпазят белите хора от опасностите, които крият чернокожите. (Стивън) Те били възприемани като рицари, които са вплетени в южняшката идея за рицарство като една от определящите ѝ характеристики, и я противопоставя на това, което разглеждали като по-варварския Север. И всъщност, когато Хелън Плейн наема Борглум да издяла тази скала, тя пише: "Виждам тази прекрасна и красива картина на възстановяването на Юга. Смятам, че това се дължи на Ку Клукс Клан, които ни спасиха от негърското господство. Защо да не представим малка група от тях в тяхната рицарска униформа докато приближават от далечината.". Тази земя била собственост на мъж на име Сам Венабъл, който бил член на Клана, и скулптора Борглум, който също се присъединява към него. (Бет) Нека първо се върнем назад към времето преди пристигането на заселниците от Европа. Това място било важно за местните американци и общностите край Мисисипи. (Стивън) Археолозите са открили значителни доказателства за обитаването от коренни американци. (Бет) Тези следи били пренебрегнати и премазани с булдозер и толкова много неща, които е можело да научим, са изгубени. (Стивън) Първият договор от Индиан Спрингс прехвърля тази земя от Мускоги към правителството на САЩ. (Бет) Към 50-те години на 19-ти век, това място се превръща във важна туристическа атракция и е лесно да се разбере защо. Природната среда е невероятно красива и лицето на планината вдъхва страхопочитание. Така идеята тръгва от ранните години на 20-ти век и Борглум е нает през 1915 г. Той започва да работи през 1923 г. Борглум е не по-малко амбициозен. Той не просто планира тази релефна скулптура на склона на планината с десетки фигури, но той също така планира да да издълбае от планината под релефа огромна зала в чест на жените, които са свързани с каузата на Гражданската война. (Стивън) Така че тази скулптура е трябвало да бъде част от ансамбъла, като пред входа се е планирало да има паметник на неизвестен войник на Конфедерацията. А пред него – огромен басейн, който да го отразява. Това, което е невероятно, е, че когато погледнеш планираната архитектура, изглежда, че тя отразява почти перфектно сградата на Линкълн мемориъл във Вашингтон, окръг Колумбия, която е завършена през 1922 г., точно в този момент. (Бет) И вътре в тази огромна зала те планират скулптурата да е със същия размер като фигурата на Линкълн в Мемориала на Линкълн, но на жена в траур за онези, които са били погубени в Гражданската война, наречена "Памет". През 1925 г. Борглум е уволнен и друг скулптор, на име Люкмън, е нает. Трябва също да отбележим, че през 1925 г., повече от 50 000 членове на ККК дефилират във Вашингтон. (Стивън) Това е апогеят на активността на Клана. Но Люкмън не харесва сътвореното от Борглум и взривява скулптурата му от повърхността на скалата и започва отначало. Но съвсем скоро проектът спира, финансирането е загубено и скулптурата остава недовършена за повече от четвърт век. (Бет) И тогава интересът към скулптурата се възражда през 1954 г. по време на историческото решение, което познаваме като Браун срещу Съвета по образование, което обявява сегрегацията в в държавните училища за незаконна. (Стивън) Марвин Грифин, който се кандидатира за губернатор, обещава две неща в своята платформа. Първо, че ще защитава сегрегацията в Юга срещу решението на Върховния съд и второ, че ще завърши Стоун Маунтин. (триумфална музика) (Говорител) От десетилетия завършването на Стоун Маунтин, Мемориалът на Конфедерацията, е обща мечта за всички граждани на Джорджия. Но всеки опит да се завърши паметникът завършва с неуспех, без напредък, докато губернатор Грифин не даде нов тласък на проекта. (Стивън) И всъщност реакцията е била толкова силна срещу федералните усилия за десегрегация на Юга, че Атланта прави протестна стъпка и променя щатското си знаме, като включва бойната емблема на Конфедерацията. (Бет) Работата по скулптурата се възобновява през 1963 г. И през същата година д-р Мартин Лутър Кинг споменава Стоун Маунтин в своята велика реч "Имам една мечта". (д-р Кинг) Така че нека свободата да звъни от чудесните хълмове на Ню Хемпшир, нека свободата звъни от могъщите планини на Ню Йорк. Нека свободата звъни от възвишенията на Пенсилвания. Нека свободата звъни от заснежените Скалисти планини на Колорадо, нека свободата звъни от извитите склонове на Калифорния, но не само това, нека свободата да звъни от Стоун Маунтин в Джорджия. (Стивън) Към 1970 г. самата скулптура е завършена. Имало планове президентът Никсън да дойде на церемонията по откриването. Никсън е отзован и неговият вицепрезидент Спиро Агню идва на негово място. Но тази история не свършва през 20-ти век, тази история продължава и до наши дни. (Бет) През 2001 г. държавна разпоредба позволява емблемата на Конфедерацията да бъде премахната от щатското знаме - нещо, за което било лобирано в продължение на десетилетия, но губернаторът вписва в закона, че този паметник трябва да бъде запазен. Точната формулировка е: "Паметникът на героите на Конфедеративните американски щати, издълбан върху склона на Стоун Маунтин никога да не бъде променян или премахван, скрит или затъмнен по какъвто и да е начин." И разбира се, отново се прикрива истинската причина за войната, а именно робството. (Стивън) Точно вчера съветът, който управлява паметника, гласува да не променя паметника, но да предприеме две действия - едното е да се премахнат знамената на Конфедерацията, които продължават да се веят в парка, и второто е да се свърши по-добра работа за контекстуализиране на историята на паметника. (Бет) Темата за увековечаването е бил в съзнанието на тези, които са създали и поръчали тази скулптура. Хората, свързани с нея, казват: "Този паметник не може да падне. Той е част от земята. Той ще бъде един от последните части на земята, които ще се разрушат." (Стивън) И е ясно, когато погледнеш тази скулптура, че художникът е мислил за скулптурите на древните Гърция и Древен Рим. Напомнят ни конниците от фриза на Партенона, който е считан в продължение на векове като най-висш израз на благородство. Въпреки че в някои от оригиналните проекти на скулптурата тя е трябвало да включва десетки, понякога стотици, а според един доклад почти хиляда фигури, в крайна сметка има само три издълбани и тези мъже държат шапките си до сърцето си, защото в оригиналния проект те тъкмо са преминавали край знамето на Конфедерацията, на което те отдават почит. (Бет) Мащабът на паметника ми напомня за тенденцията към изобразяване на пейзажа на Съединените щати като като грандиозен, почти бомбастичен, като засенчващ човешкото присъствие и така помага за популяризирането на идеологията на предопределението, че белите заселници имат право да претендират за тази земя от Атлантическия океан до Тихия океан без да има значение кой е бил на нея преди това. (Стивън) И така, ние стоим на земята, която някога е принадлежала на народа на мускогите, и гледаме скулптура, чието намерение е да героизира Гражданската война, да увековечи митичните разкази за "Изгубената кауза", да насърчи превъзходството на белите, да поддържа социалния ред в Юга, който е съществувал преди Гражданската война.