Въведение в съвременното изкуство

Фактът, че много хора твърдят, че „не разбират“ съвременното изкуство, е ироничен, тъй като за разлика от стенопис в египетска гробница или гръцка скулптура, изкуството след 1960 г. отразява нашето близко минало. То реагира на драматичните социални, политически и технологични промени от последните 50 години и поставя под въпрос много от ценностите и представите на обществото. Това всъщност е тенденция на постмодернизма, който е концепция, с която понякога се обяснява съвременното изкуство. Днешното изкуство е особено предизвикателно, подобно на света около нас, понеже е станало по-разнообразно и не може да бъде дефинирано лесно по своите визуални характеристики, художествени теми или културни съображения.

Минимализмът и попартът са две основополагащи движения в изобразителното изкуство от началото на 60-те години на 20-и век, очертали различните посоки на развитие на изкуството в края на 20-и и началото на 21-ви век. И двете отхвърлили утвърдилите се очаквания за естетическите качества и нуждата от оригиналност. Минималистичните обекти са с оскъдни геометрични форми. Те често били създадени с помощта на индустриални процеси и материали, на които им липсват детайли, експресивни черти или ясно различим смисъл. Попартът черпел своите теми от популярни източници като комикси и реклами. Подобно на минимализма, употребата на комерсиални техники премахвала емоционалното съдържание, което творецът обичайно влага с индивидуалния си подход – нещо, което е било от особено значение за предходното поколение модерни художници. В резултат и двете движения успешно размили границата, която разделя изящното изкуство от аспектите на обикновения живот, и подтикнали към преразглеждане на позицията и целта на изкуството в света.

Минимализмът и попартът прокарали пътя за бъдещите артисти да изследват концептуалната природа на изкуството, неговата форма, създаване и способността му да комуникира по различни начини. В края на 60-те и началото на 70-те години тези идеи водят до „дематериализация на изкуството“, при която художниците обръщат гръб на живописта и скулптурата и започват да експериментират с нови формати, включително фотография, филм, видео, пърформанс, мащабни инсталации и лендарт. Въпреки че някои критици от това време предрекли „смъртта на живописта“, днешното изкуство обхваща широк спектър от традиционни и експериментални техники, включително творби, които разчитат на интернет технологията и други научни иновации.

Съвременните художници продължават да използват разнообразни абстрактни и репрезентативни форми, за да предадат своите идеи. Важно е да помним, че изкуството на нашето време не се е развило във вакуум. То отразява социалните и политическите реалности на своя културен контекст. Например творци като Джуди Чикаго, които се вдъхновили от феминисткото движение в началото на 70-те години на 20-и век, възприели образност и форми на изкуството, които са исторически свързани с правата на жените.

През 80-те години на 20-и век творците присвоили стила и методите на масовите медии, за да изследват проблемите в политиките на културната власт и идентичност. Напоследък творци като Мая Лин, която създаде Мемориална стена на ветераните от Виетнам във Вашингтон, и Ричард Сера, който е частично асоцииран с минимализма от 60-те години на 20-и век, приспособяват характеристики на минималистичното изкуство за създаването на нови абстрактни скулптури, които подтикват публиката към по-лично взаимодействие и емоционална реакция.

Тази нова стратегия за ангажиране на вниманието на зрителя показва как значението на съвременното изкуство надскача своя обект. Значението му се формира от културния дискурс, интерпретацията и широк спектър от индивидуални възгледи, прибавени към формалните и концептуални проблеми, които първоначално са мотивирали твореца. Така изкуството на нашето време може да служи за катализатор на непрекъснат процес на отворено обсъждане и интелектуално изследване на съвременния свят.

Текст на д-р Вирджиния Спиви