Конструктивизъм, част II

Павилионът на Густав Клуцис от началото на 20-те години на 20. век е с утилитарен конструктивистки дизайн. Структурата му е икономична и е базирана на систематичен и рационален дизайн, който е сведен до основните си поддържащи елементи. Това е проста структура, която е подходяща за множество цели. Съдържа библиотечка, екран за прожектиране, платформа за говорител и табло за плакати. В този един-единствен обект виждаме въплътена фундаменталната цел на конструктивистите – да създадат утилитарни творби, структурата и материалите на които да са в унисон с идеологията на комунизма и да допринасят за създаването на ново общество.

Павилионът бил създаден с цел да бъде публично сборно пространство за „агитация и пропаганда“, често наричани накратко агитпроп. Отдел „Агитация и пропаганда“ бил ключов орган на Централния комитет на Комунистическата партия. Неговата работа била да предава информация относно комунизма и политиките и целите на съветското правителство, както и по-конкретна практическа информация, която предполагаемо подпомага развитието на хората.

Агитпроп изиграл важна роля в създаването на новото съветско общество, като имал за цел превръщането на бедната селскостопанска страна с предимно необразовани селяни в модерна нация на грамотни индустриални работници. Пропагандата насочвала хората как да станат посветени членове на Комунистическата партия и да допринесат за новото социалистическо общество. Като творци и проектанти, конструктивистите били силно въвлечени в съветския агитпроп през 20-те години на 20. век.

След 1921 г. конструктивистите се отрекли от създаването на обичайни прозиведения на изкуството и навлезли в своята „продуктивистка“ фаза. По това време опитвали да проектират утилитарни предмети за фабрично производство. Предвид зараждането на съветската индустрия по това време, тези им усилия до голяма степен били неуспешни и много малко конструктивистки проекти стигнали по-далеч от чертожната дъска.

Работническият клуб на Александър Родченко е рядък документиран пример за дизайн на мебели в стил конструктивизъм, който бил приложен на практика. Мебелите били изложени в Съветския павилион (сам по себе си известен пример за ранна руска модернистична архитектура от Константин Мелников) на Международното изложение за декоративни изкуства в Париж през 1925 г.

Подобно на павилиона на Клуцис, мебелите в Работническия клуб били направени от прости, неукрасени геометрични форми, които демонстрирали собствената си структурна цел и цялост. Били напрвени от дърво – икономичен материал. А някои от мебелите (библиотечката, подиумът, таблото за известия, екранът за прожектиране и пейката) били сгъваеми, за да може да се прибират, когато не се използват. Цветовата схема включвала червено, сиво, бяло и черно, които създавали отличителни графични черти заедно с акцента от червено – знаковият цвят на Комунистическата революция.

Също както павилиона на Клуцис, Работническият клуб бил част от намерението да се създаде ново комунистическо общество. Той бил и център за образование, и място, където новите работници да се срещат в социална среда. Като такъв, той е най-добрият пример, създаван някога, за конструктивисткия идеал за проектиране на среда, която да насърчи новия комунистически живот. Той обаче не бил вкаран в масово производство, нито пък послужил за прототип за фабрично производство. Той бил по-скоро занаятчийска концепция за творчески проект, отколкото модерен индустриален продукт.

Ежедневните утилитарни предмети, които били проектирани от конструктивистите, включвали и облекла. Варвара Степанова публикувала своите идеи за облекло, създадено единствено с цел функционалност, заедно с илюстрации на дизайните си на спортно облекло. Те включвали минимално количество плат, изрязан във форми, подобни на кутийки, които биха били лесни за производство и удобни за носене. Графичните текстилни елементи трябвало да може да отличат отделните атлети или отбори, когато зрителите ги гледат от разстояние.

Дизайните на Степанова надскачали капаните на буржоазната мода, при която дизайните се променяли бързо, за да насърчат консуматорството и чертаели ясни полови и класови разграничения. Тя подчинила стилистичните си решения на обединяващия конструктивистки визуален език от основни геометрични форми, силни диагонали и ограничена палитра от червено, черно и бяло. Така създаването на дрехи само по себе си можело да отрази комунистическите идеали за строга функционалност и класово равенство.

Степанова и Любов Попова били единствените видни конструктивистки, които работели като дизайнерки в индустриалното производство през 20-те години на 20. век. Те били наети от Първата държавна текстилна печатница, за да проектират текстилни шаблони. Техните дизайни били агресивно абстрактни и икономични, като използвали повтарящи се шаблони от основни геометрични форми в черно и бяло и понякога един или два други цвята. Те описвали проектите си като вид конструктивистка пропаганда, но успехът им в конструктивистки план бил ограничен.

Въпреки че текстилните им дизайни били пуснати в масово производство и използвани за създаване на облекла, работата им в текстилната индустрия била по-скоро като тази на конвенционален занаятчия. Тя не отразила конструктивистката им цел да бъдат нов вид творци производители, които са напълно ангажирани във всички етапи на процеса на производство и маркетинг – от разработването на химикали за бои до проектиране на витрините за излагане и реклама.

В крайна сметка най-широко разпространените конструктивистки продукти били рекламни плакати и графични дизайни на опаковки, книги и списания. Родченко виждал работата си в рекламата като директно участие в изграждането на съветската икономика в периода на НИП (Новата икономическа политика) през 20-те години на 20. век.

В плаката си за реклама на гумени галоши Родченко е комбинирал образни и абстрактни геометрични форми, за да предаде посланието си. Силният дъжд е представен от бели диагонални линии, които не достигат до земното кълбо, защото са възпрени от огромна гумена обувка. Цветовата схема е проста: червено, жълто, синьо, черно и бяло. Простият Санс сериф шрифт е в различни цветове, за да създаде акценти и да допълни визуалното послание. Синият фон е символ на водата, докато СССР в червено преобладава на земното кълбо. Посланието на плаката не е просто че купуването на гумени галоши ще ни помогне да запазим краката си сухи, а и че с това ще помогнем за поддържане на съветскoто влияние в света.

В плаката на братята Стенберг за Човекът с видеокамера на Дзига Вертов от ниска позиция е изобразен главозамайващ въртоп от небостъргачи, които се издигат диагонално в пространството. Те напомнят на модерния продуктивен и проспериращ комунистически град, който е показан във филма. Текстът е оформен като спирала, която също сякаш се издига към центъра, а ръцете, краката и главата на жената са подредени така, че да ни напомнят на танцьорка, която се върти из пространството. Абстрактните форми на модерния дизайн са приели формите на градската среда и човешкото тяло. Акцентът върху динамични композиции и резки геометрични форми са направили конструктивизма перфектно средство за събуждане на въодушевление относно новото комунистическо индустриално общество.

Към края на 20-те години на 20. век в конструктивисткия дизайн на плакати започнали да доминират снимките и фотомонтажът. Този процес бил част от един широко разпространен тогава преход на съветската култура от модернистичните абстракции към реалистични стилове, които биха били по-лесно разбираеми за масите. Ще изплатим въглищния дълг на Клуцис е един от многото плакати, които той проектирал като пропаганда за първата Петилетка – устрема на Сталин да индустриализира нацията.

Въпреки че преобладаващото съдържание на плаката е снимката на работниците, цялостният дизайн и цветовата схема остават в конструктивистки стил. Фигурите са в близък план, за да изглеждат големи, и се надвесват диагонално над зрителя. Динамизмът на диагонала е допълнително акцентиран от свредела и чука в ръцете на двама от работниците, както и от ремъците, преметнати през гърдите на третия. Плоският червен фон и текстът в шрифт Санс сериф, поставен на противоположен диагонал и частично покриващ работника в средата, превръщат снимката на тримата индивиди във вечно изображение на решимостта на съветските работници да подкрепят икономическите цели на обществото си.

Кристина Кяер, Свят без притежания: социалистическите обекти на руския конструктивизъм (Издателство „M.I.T“, Кеймбридж, 2005 г.)

Кристина Лодър, Любов Попова: от живопис до текстилен дизайн, Тейт пейпърс № 14.

Кристина Лодър, Руски конструктивизъм (Университетско издателство на Йейлски университет, Ню Хейвън, 1983 г.).

Кристина Кяер, Свят без притежания: социалистическите обекти на руския конструктивизъм (Издателство „M.I.T“, Кеймбридж, 2005 г.)