Клее, "Чуруликаща машина"

С вас са Стивън Зукър и Джулиана Крайник. Ще си говорим за "Чуруликаща машина" на Паул Клее. Или "Zwitschermaschine" на немски. Това е едно от любимите ми произведения на Клее, предполагам и на много други. За мен е най-чудноватото, най-игривото произведение на изкуството, за което мога да се сетя. Това са малки фигури, сякаш наполовина птици, наполовина марионетки и наполовина кукли, макар че не може да има три половини. Имаме много различни лица, по които можем да различим детайли отблизо. Всяко от тях е различно. Всички са някак палави. Палави, това е идеалното определение. Изглеждат палави, като че се готвят да правят нещо. И е забавно, защото гледам тези герои и си мисля "А какво е чуруликаща машина?" Пред нас той е изложил този прекрасен механичен обект. Нарисуван е с най-простите молив и мастило върху основа от водни бои. Много фин и нежен, но не твърде завършен, с все още доста свободно пространство. Усеща се чудната покана към наблюдателя да се протегне и да завърти тази дръжка, да вдъхне живот тук. Знаеш ли, напомня ми на нещо... Напомня ми на него, защото Клее е швейцарец, а тъй като това се върти и има птици, ми напомня за часовник с кукувица. Напълно си права. - Мислиш ли, че всъщност това пресъздава вътрешността на часовник с кукувица, но в разглобен вид, обърнал вътрешната си страна. Да, така изглежда! Като че птиците са освободени. Но тук са освободени не заради механиката на времето, не заради структурата на времето, това е машина, задвижвана от човека. Трябва да се пресегнем, за да ѝ вдъхнем живот. И ако тя се задвижи, ще усетим този хаос от птици, който е точно обратното на идеята за прецизността на швейцарския часовник. Абсолютно. Със сигурност тук няма точност. Това не е точна машина. Това е машина на фриволността. Виж как е нарисувана. Виж фигурите, които се подават от устите или човките на тези птици. Да, това наистина са човки... Фигурите имат различна форма и почти се превръщат във визуални знаци на звуците, които можеш да си представиш, че може би издават. Ще е врява, ще е какафония. Но всяка ще има свой тон. Тази втора фигура отдясно, със спиралата, като че ли ще издаде някакъв пружиниращ звук, нагоре и надолу, нагоре и надолу. Като звук при скачане, точно така. А другите ще звучат например като "гра-гра-гра" и можеш да си представиш как всичко това се случва едновременно. Точно така. И можеш също така да си представиш как би изглеждал този хаос визуално. Ако завъртиш ръчката – понеже всяка птичка е свързана с жичка, образуваща арка в пространството, можеш да си представиш как балансират нагоре и надолу, и се получава нещо като въртене. И може би този двоен триъгълник подобен на папийонка, ще се върти. Точно така. Така че го задвижваме и цялото това нещо започва да се върти около тази ос. Просто е невероятно, брилянтно. В тази тържествено замръзнала картина Клее е успял да извика звук, енергия и движение. А също и покана за нас да задвижим това изображение. Така, както често постъпва един зрител. Наистина ни вика да се включим, да си играем с него, затова наистина изглежда точно като покана за игра. Това е доста интересно, защото към този момент Клее вече е прекарал година в Баухаус. А когато става въпрос за Баухаус, често си мислим за нещо мрачно и по-сериозно. Аз мисля, че е много сериозна. Мисля, че със сигурност много са се забавлявали. Но дори забавленията им са били сериозни. Все едно "Трябва да правим нови неща" "Трябва да имаме нови партита" "Трябва да намерим нов начин да вършим пакости" И да, Клее изглежда сякаш върши пакости по един простичък и прекрасно игрив начин.