Троост, Дома на немското изкуство и изложбата „Изродено изкуство“ (Entartete Kunst)

Намираме се в Мюнхен пред Дома на изкуството, наричан някога „Дом на немското изкуство“. Бил е построен за Адолф Хитлер като място за популяризиране на една определена идея за немското изкуство. Смята се, че това е първата сграда, която Хитлер е поръчал за нацистката държава. Трябвало да е първата от много други сгради, които е трябвало да бъдат изградени за нацията, като въплъщение на националсоцистическата идеология. Гледайки към тази сграда, е трудно да не се забележи, че нацистите са стъпили на класическата древногръцка традиция и римската архитектура. Да. В духа на завръщането към класическите традиции през XIX в., особено в Германия. Сещаме се за работата на Шинкел в Прусия и особено в Берлин, за работата на Кленце тук в Мюнхен. Били са артисти, които са възприели древната традиция и са я нагодили към тяхното време. Тази сграда е малко по-различна. Още по-просторна и по-изчистена. Вижда се дълга колонада от врати от всяка страна, даващи усещането за ред и сила. Мисля, че „неподвластна на времето“ е добър начин да опишем тази архитектура. Имало е стремеж към вечното и непроменимото. Древногръцката архитектура е олицетворявала точно тези ценности, които нацистите са искали да въплъщават, в противовес на онова изкуство, което смятали за упадъчно, или изродено и нездраво, и всъщност било изложено само през няколко пресечки. Имало е две значими изложби, открити през 1937 г. Те били замислени да се разглеждат като опозиция една на друга и се намирали само на около пресечка една от друга. „Великата изложба на немското изкуство“ е открита тук, в Дома на немското изкуство. Тогава, във временно изложбено пространство, е било и първото представяне на изложбата „Entartete Kunst“, или „Изродено изкуство“. Използваме понятието „изродено“, но за нацистите това всъщност означава, че е болно и нездравословно. Това е изкуство, което в днешно време определяме като ценно за нас. Ако отидеш в музей на модерното изкуство, ще срещнеш изкуство, смятано от нацистите за „изродено“ – художници като Шмид-Ротлуф или Паул Клее, или Макс Ернст, Кирхнер, всеки от великите ранни модернисти. И тези артисти са черпели вдъхновение от така нареченото примитивно изкуство. Те деформирали човешкото тяло, използвали крещящи цветове, изкривявали пространството – все неща, които Хитлер отхвърлял. Той търсел изкуство, което е идеално, красиво и съвършено и олицетворявало някаква непроменимост. Така че този тип архитектура и изкуството, предназначено да се помещава в нея, били обвързани с идеологията на националсоциализма. Германия била преминала през много ускорена индустриализация. И националсоциалистите, нацистите, се обръщали към някакво измислено аграрно минало, което романтизирали. И така съвременните злини, които идвали с индустриализацията и урбанизацията, били заклеймени. И изкуството, което било представително за тези промени – било с международния си характер, било с експериментите си – изобщо всичко, което асоциираме с модерното изкуство, бива заклеймено. И тази сграда била построена специално като вид антидот. Може да се каже, че друг аспект на модерното изкуство е, че то се променя непрекъснато. Има кубизъм и футуризъм, дадаизъм и всички онези движения, винаги опитващи се да останат съвременни – противно на това, което Хитлер е искал за Третия Райх – непроменимост. Всъщност той е говорил открито за това. В речта си за откриването на първата изложба е казал: „До момента, в който националсоциализмът дойде на власт, в Германия съществуваше така нареченото „модерно изкуство“. И със сигурност всяка година се появява нов вид. Националсоциалистическа Германия обаче иска отново немско изкуство.“ Но казвайки „немско изкуство“, нека не се заблуждаваме. Това, което е имал предвид, е заличаването на другия вид изкуство и лишаването на тези художници от способността да творят, изпращайки някои от тях в концентрационни лагери. Художникът, чиято творба се появява на плаката на изложбата „Изродено изкуство", е бил изпратен в концлагер и убит. Това била сериозна и страховита пропаганда. Така че типът изкуство, излаган тук, е изкуство на отхвърлянето, наистина е вид пропаганда и ни напомня колко силни могат да бъдат визуалните изкуства като инструмент на държавата. И човекът, който в най-голяма степен е пример за това, е Адолф Циглер. Бил е художник, отговорен за поставянето на първата изложба на „велико немско изкуство“, тук в Дома на немското изкуство. Организира и изложбата на „изроденото изкуство“. А Циглер е бил и любимец на Хитлер. Всъщност картината му „Четирите елемента“ е била закачена в канцлерството на Райха, в офиса на Хитлер в Берлин. Основна характеристика на работата на Циглер и на повечето от картините и скулптурите, изложени в Дома за немско изкуство, е класицизмът. Набляга се на вечни теми като четирите елемента и четирите сезона. Подчертава се прецизността и един вид свръхизчистеност, асоциирана със северното изкуство от XV в. И творбите в изложбата „Изродено изкуство“ били редом до такива от умствено изостанали или физически осакатени хора. Това било изкуство, което се е асоциирало с всичко, което нацистите унищожавали и буквално убивали. Освен това било ужасно популярно. Посетителите на изложбата „Изродено изкуство“ се изчисляват между 2 и 3 милиона. И знаеш ли, дори сега, в началото на XXI в., има противоречия за модернизма. Хората все още се възмущават. Считам, че е важно да разбираме нашето неудобство, но също и историческите ситуации, в които нетолерантността към изкуството може да стане опасна. Много опасна. Може би сега е моментът да прочетем още малко от речта на Хитлер от освещаването на тази първа изложба. „Изкуството по никакъв начин не може да бъде мода. Както характерът и кръвта на нашия народ ще се променят, така и изкуството ще трябва да загуби тленния си характер и да го замени с достойни образи, отразяващи пътя на народа ни. Кубизъм, Дадаизъм, Футуризъм, Импресионизъм – те нямат нищо общо с хората в Германия. Затова ще призная точно в този час, че съм взел крайното и непроменимо решение да ги разчистя, точно както направих с безредието в политиката. И от сега нататък да отърва немския художествен живот от тяхното подстрекателство.“ Това са смразяващи думи. И разбира се, Хитлер е постъпвал с хората така, както и с изкуството. Интересно е да се отбележи какво е мотото на австрийския авангард, а Хитлер, в крайна сметка, е бил австриец. Бил е и начинаещ художник. Мотото е било: „Всяко време с изкуството си и всяко изкуство със свободата си“ . – точно обратното на идеалите, които Хитлер е опитвал да популяризира.