Гертруд Арнт, Автопортрет с воал

В Автопортрет с воал на Арнт виждаме жена с плътно стиснати устни, която се взира право напред с израз, подобен на кукла. Горната част на тялото ѝ е покрита с дантела и ресни. Лицето ѝ е забулено от дантелен воал. На главата ѝ седи корона от много цветя. Ако не знаем, че снимката била направена през 1930 г., може да приемем, че е принадлежала на не толкова модерна ера, поради старомодните детайли, които присъстват в нея.

Защо модерната Гертруд Арнт представя себе си като уловена в капана на пластове от ултра-женствено облекло, които ни напомнят за традиционните народни носии?

Този портрет е част от серия от 43 аранжирани автопортрета, които Арнт нарекла Maskenporträts (Маскирани портрети). Тя направила своя Автопортрет с воал, като снимала в огледалото на банята. Аксесоарите, които използвала за костюмите си в тези снимки, включвали воали, шапки, парчета дантела, хартиени цветя и други интересни, женствени аксесоари, които обаче били демоде. Пластове дантела, флорални шарки и пера покриват всяка област от портрета. Тези различни материали се конкурират да представят женствеността. Тя може да е била вдъхновена от традиционните народни носии в родното ѝ място, в гранична област, която днес е част от Полша.

В снимките от тази серия Арнт тактично ни насочва към психоаналитичното есе на Джоан Ривиер, “Womanliness as Masquerade” (Женствеността като маскарад). То предполага, че жените използват женствеността си като форма на маскарад (или „драг“), за да изглеждат по-малко заплашителни пред лицето на очакваното възмездие от мъжете, когато жените се осмелят да потърсят сила или уважение в патриархалното общество. [1]

Пластовете и материите, използвани от Арнт, почти водят до сливане на фигурата и фона, като отъждествяват субекта с тези аксесоари, които обозначават женския пол. Платовете я задушават, опитомяват и бележат като човек, натъпкан в калъпа на традиционната роля на жената, затворена в дома. Воалът, цветята и перата скриват нейната къса, мъжка прическа в стил „Нова жена“. Изборът на Арнт да позира измежду толкова много платове, дрехи и реквизит в Автопортрет с воал ни подсказва, че тя била наясно със силата на фотографията за изтъкване на ролите на половете. Тя създала иронична снимка на себе си като старомодна жена, която се слива с остарелия си, прекомерно натруфен интериор (въпреки че интериорът на истинския ѝ дом бил поразително модерен).

В един много по-различен автопортрет, който създала в студиото си през 1926 г., Арнт се облякла в дрехи с къси ръкави и пола с дължина до коленете с къса мъжка прическа. Всичко това са модерни стилови отхвърляния на фигурите тип пясъчен часовник с корсети и сложните прически от предходната ера. Фотографията Автопортрет с воал, създадена само четири години по-късно, е в рязък контраст с този Автопортрет на Арнт от 1926 г.

Автопортрет с воал контрастира също и на изображенията на Новата жена, показана под открито небе, с коли, облечена в свободни рокли с дължина до коленете и шапки-клош. Арнт изоставя често срещаното изображение на „Новата жена“ и това е видимо, ако сравним нейния Автопортрет с воал с Автопортрет на Флоранс Анри. Анри, като Арнт, била фотографка в Баухаус, видна модернистична институция. Нейният портрет бил направен една година преди автопортрета на Арнт с воал. Автопортретът на Арнт показва маскарада на женствеността, докато Анри се фокусира върху разкъсването на границите между половете, което било типично за „Новата жена“.

В Автопортрет Анри премахва почти всички видими знаци на женствеността си – освен използването на червило и очни сенки. Дори добавила чифт отразяващи „топки“, за да подсили идеята си. Тя експериментира с кадъра, а използваните категорични диагонални линии и модернистките нюанси напомнят за творчеството на Ласло Мохоли-Наги, който преподавал в Баухаус. Само една година по-късно Арнт изглежда се преориентирала към вниманието на Майстора на фотографията (учителя) от Баухаус Валтер Петерханс към меките фактури и наслояването.

Гертруд Арнт се снимала в различни костюми и аксесоари и играела роли. Това станало нейна лична форма на забавление и отразило честата употреба на фотографията в Баухаус. Арнт била записана като студентка в Баухаус между 1923-1927 г. След като завършила и живеела в общежитие на Баухаус със своя съпруг-преподавател, тя била гост ученик в работилницата по фотография между 1929-1932 г. Маскираните портрети на Арнт предхождат добре познатата серия автопортрети Untitled Film Still на Синди Шърман с почти 50 години. Те, обаче, представляват ясен прецедент на проучването на традиционните роли на половете с помощта на фотографията.

Със своя тежък, отдалечен поглед и присвити устни, през 1930 г. Гертруд Арнт живеела в сърцето на зрял модернистичен проект, в който тя като жена не можела да участва в същата степен, както се надявала. Като студентка тя не можела да изучава архитектура в Баухаус и била включена в работилницата по тъкачество (с повечето от останалите жени в Баухаус). Тя обърнала гръб на производството на платове, но в своя автопортрет се заравя в пластове текстил и аксесоари, символизиращи „женствеността“, за да изтъкне иронично мнението си за твърде ограничените възможности за жените в Баухаус. Младежката надежда в нейния автопортрет “Нова жена“ от 1926 г. от студентскитеѝ дни само четири години по-късно била удавена в снимката на костюмирана стара кукла четири години по-късно, когато била само на 27 години.

[1]Жоан Ривиер, “Женствеността като маскарад,” Международен журнал по психоанализа 10 (1929 г.):, стр. 303–313.

“Female Bauhaus: Gertrud Arndt, Weaver and Photographer, 1923–1931.” Bauhaus-Archiv Museum für Gestaltung (January 1, 2013). Accessed June 21, 2021.

Anja Guttenberger, “Festive and Theatrical—The Mask Photos of Gertrud Arndt and Josef Albers as an Expression of Festival Culture,” Bauhaus Imaginista Journal (2019). Accessed June 21, 2021.

Ulrike Müller and Ingrid Radewaldt, “Gertrud Arndt (1903-2000),” in Bauhaus Women. Trans. Emer Lettow and Sarah Kane (Paris: Flammarion, 2009). 56–61.

Elizabeth Otto and Patrick Rössler, Bauhaus Women: A Global Perspective (New York: Herbert Press, 2019).

Elizabeth Otto, Haunted Bauhaus: Occult Spirituality, Gender Fluidity, Queer Identities, and Radical Politics (Cambridge, Mass.: The MIT Press, 2019).

Alice Rawsthorn. “Female Pioneers of the Bauhaus,” New York Times (March 22, 2013). Accessed June 21, 2021.