If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание

Кете Колвиц, В памет на Карл Либкнехт

Кете Колвиц, Паметен лист за Карл Либкнехт (Gedenkblatt für Karl Liebknecht), 1919-1920 г., гравюра на дърво, подсилена с черно и бяло мастило, 37,1 х 51,9 см (Художествен институт Чикаго)
Кете Колвиц, Паметен лист за Карл Либкнехт (Gedenkblatt für Karl Liebknecht), 1919-1920 г., гравюра на дърво, подсилена с черно и бяло мастило, 37,1 х 51,9 см (Институт по изкуствата в Чикаго)

Печатна графика

На фона на политическите сътресения след Първата световна война много художници започват да се занимават с графически отпечатъци, вместо с живопис. Възможността да се произвеждат многобройни копия на едно и също изображение прави печатната графика идеално средство за разпространение на политически изявления. Немската художничка Кете Колвиц работи почти изцяло в тази техника и става известна със своите отпечатъци, които отразяват тежкото положение на работническата класа.
Художничката рядко изобразява истински хора, макар че често използва таланта си в подкрепа на каузите, в които вярва. Творбата В памет на Карл Либкнехт е създадена през 1920 г . по повод убийството на комунистическия лидер Карл Либкнехт по време на въстанието през 1919 г. Тази творба е уникална сред останалите ѝ отпечатъци, и въпреки че е посветена на конкретна личност, тя не се застъпва за неговата идеология.

История и политика

След края на Първата световна война в края на 1918 г. и до основаването на Ваймарската република (форма на представителна демокрация в германската държава, съществувала между двете световни войни) през август 1919 г. Германия преминава през период на социален и политически катаклизъм. През това време Германия се управлява от коалиция на левите сили, симпатизиращи на марксизма, най-голяма от които е Немската социалдемократическа партия (СДП). По същото време други, по-радикални групи, се борят за контрол над Германия, включително новооснованата Германска комунистическа партия (ГКП).
И социалистите, и комунистите се опитват да отхвърлят капитализма и да установят общ контрол върху средствата за производство, но докато социалистите вярват, че най-добрият начин да го постигнат е стъпка по стъпка в рамките на капиталистическата структура, комунистите призовават за незабавна и цялостна социална революция, която би поставила управлението в ръцете на работниците. В този дух през януари 1919 година ГКП организира въстание в Берлин. Военни части, повикани от СДП, потушават въстанието и залавят двамата лидери - Карл Либкнехт и Роза Люксембург. Либкнехт и Люксембург са убити в ареста на 15 януари 1919 г. Тяхната смърт поразява левицата и те са обявени за мъченици на комунистическата кауза.
Колвиц не е комунистка, дори признава, че СДП (обикновено по-предпазливи и по-изявени пацифисти от ГКП) биха били по-добри водачи. Но тя е слушала речи на Либкнехт и се възхищавала на неговата харизма, ето защо когато семейството я моли да създаде творба в негова памет, тя се съгласява.

Оплакване

Паметен лист за Карл Либкнехт е в стила на оплакването – традиционен мотив в християнското изкуство, който изобразява последователите на Христос, оплакващи мъртвото му тяло. Тя поставя Либкнехт като фигурата на Христос. Иконографията е лесно разпознаваема от масите, които са били нарочени от художника за аудитория.
Макс Бекман, "Мъченичество" плоча 4 от Ад, 1919 г., литография, 54,7 х 75,2 см (Музей на модерното изкуство, Ню Йорк)
Макс Бекман, "Мъченичество" плоча 4 от Ад, 1919 г., литография, 54,7 х 75,2 см (Музей на модерното изкуство, Ню Йорк)

Други мемориални творби

По това време няколко артисти създават мемориални творби за Либкнехт и Люксембург. Най-известни са (заедно с работата на Колвиц) "Мъченичество" на Макс Бекман от неговата поредица Ад от 1919 г. (горе) и Хората над света на Конрад Феликсмюлер от същата година. За разлика от тези творби, В памет на Карл Либкнехт не се фокусира върху самия човек, а върху работниците, които вярват в него. Фокусът върху тези, които са засегнати косвено, вместо върху тези в светлината на прожекторите, е постоянна тема в творбите на авторката. Това се отразява върху нейната най-известна творба от цикъла Война, където не са изобразени войниците или битката, а страданието на жените и децата, изоставени и гладуващи.

Композицията

Композиционно листът е разделен на три хоризонтални секции. Горната секция е плътно изпълнена с фигури. Лицата им са добре моделирани и притежават интересна дълбочина, но усещането е за силно сгъстено пространство – главите опират в предния план и са изпълнили всеки ъгъл на пространството. Това създава впечатление за множества, идващи да изразят своето уважение, без да се нарушава индивидуалността на персонажите.
Средната част съдържа сравнително по-малко подробности, допълнително откроявайки тълпата в горната част на печатната плака. В тази секция вниманието привлича конкретното действие на наведения оплаквач. Ръката му върху гърдите на Либкнехт свързва тази секция с най-долното ниво на композицията – тялото на мъченика революционер.
Жена държи дете (детайл), Кете Колвиц, Паметен лист за Карл Либкнехт (Gedenkblatt für Karl Liebknecht), 1919-1920 г., гравюра на дърво, подсилена с черно и бяло мастило, 37,1 х 51,9 см (Институт по изкуствата в Чикаго)
Жена оплаквачка държи дете (детайл), Кете Колвиц, Паметен лист за Карл Либкнехт (Gedenkblatt für Karl Liebknecht), 1919-1920 г., гравюра на дърво, подсилена с черно и бяло мастило, 37,1 х 51,9 см (Институт по изкуствата в Чикаго)
Над наведения оплаквач една жена държи детето си високо, за да вижда над главите на тези пред тях. Жените и децата заемат основно място в работата на Колвиц, бележейки нейния уникален глас в една творческа среда, доминирана от млади мъже (всъщност Колвиц е първата жена, учила в Пруската академия).

Печати върху дървено клише

Печатът върху дървено клише е техника, при която се прави гравюра върху дървена плоскост, която след това се покрива с мастило и се отпечатва върху хартия. Мастилото обхваща повърхността на клишето, която се отпечатва в черно, а издълбаните части остават в цвета на хартията. Това се различава от печатарските методи на гравиране, при което мастилото се улавя във вдлъбнатините, гравирани с писец върху металната плака, а след това линиите се отпечатват в черно, а недокоснатите части от плаката остават бели.
Немските художници-експресионисти, по-специално Ернст Лудвиг Кирхнер и групата Die Brücke (Мост), използват клишетата още от 1904 г., за да предадат суровата жизнена енергия, която виждат в т.нар. “примитивни” общества без традиции в изящните изкуства.
Кариерата на Колвиц се припокрива с немските експресионисти, но тя самата не е част от тях и е около поколение по-възрастна от повечето от тях. Използването на такава модерна техника от нейна страна не е било характерно, в действителност тя е работила с дървени клишета само няколко години след Първата световна война. Колвиц създава някои от най-силните си и въздействащи творби в този стил, включително цикъла отпечатъци "Война" от 1924 г. Тя предпочита суровия ефект на печата с дървено клише, за да създава творби, които отхвърлят изтънчеността и финеса на по-ранните ѝ литографски творби и офорти. Колвиц чувства, че нейният протест срещу ужасите на войната може да бъде изразен най-добре с грубите контури и контраста на черното и бялото при печата с дървено клише.
Есе на Шон Рогенкамп

Допълнителни ресурси:

Искаш ли да се присъединиш към разговора?

Все още няма публикации.
Разбираш ли английски? Натисни тук, за да видиш още дискусии в английския сайт на Кан Академия.