Основно съдържание
Модерното изкуство през ХХ век
Курс: Модерното изкуство през ХХ век > Раздел 6
Урок 1: Графични отпечатъци и фотографияУмбо (Ото Умбер), "Скитащият репортер"
Умбо (Ото Умбер), "Скитащият репортер", фотомонтаж, 1926 г. Лектори: д-р Юлиана Крейник, д-р Стивън Зукър, д-р Бет Харис. Създадено от Бет Харис и Стивън Зукър.
Искаш ли да се присъединиш към разговора?
Все още няма публикации.
Видео транскрипция
Стивън: Аз съм Стивън Зукър. Бет: И Бет Харис,
а при нас е Джули Крайник. Джули е за пръв път
при нас в Smarthistory и ще говорим за тази много хубава снимка,
която много обичам. Можеш ли да ни кажеш
какво е това? Джули: Това е фотомонтаж
и заглавието е "Скитащият репортер"
или "Безумен репортер". Бет: И това е портрет
на определен човек, нали? Джули: Това е портрет
на чешки журналист. Портретът е от 1926 г.
и е на мъж с името Егон Ервин Киш. Стивън: И той бил репортер. Джули: Той си бил репортер, журналист,
който се скитал, предимно в Германия
и в големи градове като Берлин. Фотомонтажът е от невероятен
немски творец, Ото Умбер,
който бивал наричан "Умбо". Бет: И кое е невероятното
при Умбер? Стивън: Виж това,
фантастично е. Джули: Ще го наричаме Умбо, понеже това е името,
което избрал, просто бивал наричан Умбо. Умбо създал този фотомонтаж и той е свързан едновременно
с това какъв журналист е бил Киш, как се скитал и безумно търсел
нова информация. Също е свързан с идеята,
че сме напълно определени от технологиите
на собствената ни епоха. Мисля, че е удивително
да видим всички тези модерни
технологии, които създават този журналист,
които го изграждат. Стивън: И създават
културата в този момент. Джули: Напълно. Бет: И това доминирало начина, по който хората
взаимодействат със света, точно както днес сме толкова
ангажирани с Интернет и с чата, и с толкова други
технологии. Стивън: Но думата, която използва
преди малко – доминира – е перфектна,
понеже това е гигант, който крачи над града. Джули: Да, така е, той доминира
напълно над пейзажа. И вижда всичко. Бет: Като Бог. Джули: Има всякакви подобрени придатъци
и сензорни способности, можеш да видиш,
че лещата на камерата съставя дясното му око, а ухото му е фонографски
говорител. Той чува по-добре
от всеки други. Бет: И се движи по-добре. Джули: Краката му са
автомобил и самолет. Бет: Готов е да се движи. Стивън: Интересно е,
понеже през 20-те популярните комикс фигури били с увеличени способности. Бет: Да, супергерои. Стивън: Тогава се появили
супергероите. Джули: Така ли?
От 20-те? Стивън: Да. Бет: Това е журналист-супергерой. Напомня ми на писането
по време на ходене днес, понеже той пише, докато се опитва да мине
над планините и тълпата отдолу. Джули: Разбира се, по това време пишещата машина е била това,
което е Айфонът за нас. Това е нещо, което прави комуникацията
по-бърза. Стивън: Това е много интересно,
понеже сега в популярната преса
има много страхове за това че хората прекарват твърде много време
на компютрите, а и това си е вярно. Бет: И правенето
на много неща едновременно. Той е оригиналът за това. Стивън: Мисля, че това е
и израз на тези страхове. Джули: Чудовищна фигура с цялата тази технология,
и считам, че той е също и героичен, огромен, има всички тези
невероятни способности като супергерой,
има супер сили, но все пак е застрашителен. Бет: Да. Стивън: Определено. Бет: Стъпва над тълпата по-долу
и я изблъсква. Джулия: Да, той ще ги смачка със способностите си. Бет: И това ми напомня за снимките на хора с протези
след Първата световна война. Джули: Да. Стивън: Деформацията на тялото. Бет: Да, както ветераните, които се връщат от война, ранените ветерани от войната. Джули: Имало инвалиди
от войната и те представлявали символична
и буквална фигура дошла в Германия, на много места,
но особено в Германия, имало 4 милиона
ранени ветерани от войната. Джули: Не всички те
имали протези, но голяма част имали. Технологиите на войната напълно променили начина,
по който хората мислят за телата си и начина, по който мислят за телата на другите. Това не е добра асоциация, понеже Германия изгубила
войната, така че не се приемали за герои,
а ветерани, които изгубили, които загубили крайниците си. Бет: Това е напомняне,
което да им покаже унижението им. Джули: Да. Стивън: Но това е спестено тук, въпреки че има чудовищност, има отрицателна страна
до определена степен, има и обещание,
чувство за власт. Частите от лицето му,
които не са скрити, все още са доста красиви и има и много положителна
страна. Джули: Мисля, че е удивителен. Бет: Удивителен е
с тази цигара. Много благ. Джули: Сякаш изтънчен. Стивън: Това е връщане на обещанието на технологията. Джули: Опит да се възстанови
позицията на технологията като нещо, което носи
обещание, оптимизъм, надежда
и неща, които помагат на прогреса. Бет: Прогрес. Джули: Да, модерна култура,
прогрес. Стивън: Това бил отчаян момент в историята на германската
икономика. Джули: Доста е интересно. Няколко години след отчаянието нещата в Германия
са по-добри. Бет: Малко по-добри. Джули: Малко по-добре
през 1926 г., много по-добре,
отколкото през 1920 г. Въпреки че през началото на 20-те
нещата все още се възстановявали, до средата на 20-те
нещата ставали по-добри, мисля, че отчасти, поради индустриалния прогрес. Бет: Чудя се дали хората
гледат снимката и виждайки камерата
до окото му би им напомнило за снимките
на противогазови маски по време на войната. Стивън: Да, асоциациите
са многопластови. Удивително е. Как била посрещната тази снимка
през 20-те години? Джули: Мисля, че е имало
различни публики. Мисля, че на творците им било интересно да видят нови видове създаване на изображения,
нов вид фотография, приета е много добре. Използвана е и на корица
на книга. Тя било като групиране на журналистическите статии
на Киш. Била възпроизведени
много, много пъти. Също било свързвано с идеята за модерната технология
и репродукция, снимките се репродуцират,
снимат се отново. Бет: Правят се от снимки. Джули: Направени от снимки,
събрани в едно, един вид разнообразно ехо. На мен това ми е много
интересно – идеята за технологията и как всичко се слива в едно. Журналистът проучва нещата, гледа около себе си, почти сякаш може да види
всичко наведнъж и това е възможно
благодарение на технологията. Мисля, че идеята,
че технологията ни позволява да правим повече,
по-добре, по-бързо. Бет: И все още е така. Джули: Точно, мисля,
че е било вълнуващо тогава и мисля, че е било... Бет: Технологията може да реши
проблемите ни. Стивън: Но мисля, че връщането на властта на журналиста вероятно е по-важният проблем
в този момент. Особено заради представата, че журналистът има
достойнство. Не е част от по-голяма машина
или пропаганда. Бет: Да. Стивън: Има обективност. Бет: Да, което ще изчезне в Нацистка Германия. Стивън: Много бързо. Джули: До края на 20-те
и в началото на 30-те нещата много се променили. Но 1926 г.
е добра година. Икономиката укрепва, нещата още
не изглеждат зле. Това е момент на прогрес и технологията има
основна роля за това. Както е основна за тялото му. Стивън: Удивително е.
Благодаря.