Умберто Бочони, "Динамизмът на футболист"

Италианските футуристи са били група художници, които са вършили невероятни неща през 1913г., като са разсъждавали за изкуството - такова, каквото трябва да бъде за новия век. Скоростта, шумът, машините и градът са станали основа на техните картини. "Динамизмът на футболиста" предизвиква всеки наблюдател действително да открие футболист - две ръце, два крака, лице. Никакъв шанс! Движещи се, бягащи, ритащи цветове и форми. Отвеждат окото до следващото място или до мястото още по-надолу. А и се вижда само един път, следвайки жълтата или червената форма - онзи, който е свързан с цветовете, заобикалящи ги. Движенията на четката са необикновено видими. Осезаеми са. Материализирани са. Фотографията, която е на около половин век, е оказала огромно влияние. Едуард Мейбридж е правил серии от фотографии: Щрак-щрак-щрак. Те са искали да правят същото с картините. Футуристите вярвали, че част от това да си модерен е не само да рисуваш модерни неща, но и да вдигаш врява. Когато представяли картините си на изложба, те издавали манифести, провеждали лекции, извършвали изпълнения, абсолютно провокиращи присъстващите, които да осъзнаят: "Леле! Дори и да не разбрахме картината, бяхме свидетели на нещо което разстройва вековна традиция." .