Основно съдържание
Курс: Модерното изкуство през ХХ век > Раздел 7
Урок 1: Ранни авангардиСимвол на страданието, „Татко Исус Христос“ на Франсиско Гойтия
Франсиско Гойтия, „Татко Исус Христос“ (Tata Jesucristo), 1926-27 г., маслени бои върху платно, 85 x 107 см (MUNAL, Национален музей на изкуството, Мексико Сити)
Говорители: д-р Лорън Килрой-Юбанк и д-р Стивън Зукър. Създадено от Smarthistory.
Искаш ли да се присъединиш към разговора?
Все още няма публикации.
Видео транскрипция
(нежна музика на пиано) Тук сме в Националния музей на
изкуството в Мексико Сити. Стоим пред прекрасна картина на художника Франсиско Гойтия. Наистина въздействаща картина и я усещаме толкова близка до нас. Няма дистанция
между двете жени, които виждаме изобразени
на картината, и нас. Те са точно там. Толкова въздействащо изображение! С картината, наречена
„Татко Исус Христос“ (Tata Jesucristo), Гойтия ни принуждава да се изправим
срещу загубата и скръбта. Ние просто гледаме
към две жени, които скърбят за починал,
когото не виждаме, но можем да си представим,
че е някъде наоколо. Младата жена в лявата част
на платното е покрила лицето си с
длани и ние не я виждаме. По-възрастната жена вдясно
скърби толкова силно, че лицето ѝ е съвсем изкривено. Разбира се, от значение е
и грубото нанасяне на боята. И двете са универсален символ на дълбоката емоционална болка. Оставаме с впечатлението,
че скърбят от известно време, заради свещта почти в центъра
на долната част на платното, която е започнала да се огъва,
защото се е нагорещила и е изгоряла почти изцяло
до основата. Виждаме и двa цвята невен,
точно на ръба на платното – цветята, използвани
за починалите в Деня на мъртвите. Може би има и трети цвят
в ъгъла най-вдясно. Интересно е, както каза, че
свещта се е нагорещила и стопила. Има нещо много естествено
във вида на останалия восък. И не се различава толкова от начина, по който
самите фигури са изобразени в тези естествени, топли тонове,
и с тези много леки обеми. Няма наистина
права линия в тази картина. Всичко се усеща човешко
и непосредствено. Художникът я е смятал
за своя шедьовър. Той всъщност се мести
в щата Оахака в Мексико, за да живее сред коренното
население на сапотеките и да се запознае с обичаите им. Воден е от интереса си
към изучаване на местните хора. Това е интересно. Тук имаме човек, придобил академично,
художествено образование. Бил е член на Академията
на Сан Карлос – водещото училище
за изкуства в Мексико. Отива в Европа,
в Барселона, в Рим. Разбира модерното изкуство и има много изтънчено схващане
за изобразителните традиции. Той избира да рисува по този
доста грубоват начин. Няма нещо, което да не е
разпознаваемо за нашите очи, но това не е завършена,
академична картина. Струва ми се, че се опитва
да намери стил, който да отива
на обектите му. Знаем, че художникът
е търсил вдъхновение. И един ден, в Деня на мъртвите,
видял тази възрастна жена, която е моделът
за жената вдясно, да скърби за смъртта на
обичан човек. Използвал я като вдъхновение за този по-универсален
израз на скръбта. Виж как е опростил формите. Задал е единствен
източник на светлина. Ако погледнем тялото
на възрастната жена виждаме, че торсът
ѝ е перфектен правоъгълник, само с няколко вътрешни линии,
повдигащи ръцете ѝ, сякаш се моли и изглежда
толкова изстрадала. Долавяме чувството
при доближаването и докосването на ноктите ѝ. Има го това огромно усещане
за вътрешен свят, за интимност. Това е картина, изпълнена с
дълбока човечност. Гойтия е неизменно
заинтригуван от скръбта, от смъртта, от траура. Виждаме това в много
от по-ранните му творби. През 1912 г. той се е присъединява
към армията на Панчо Виля по време на
Мексиканската революция и работи като официален
художник за конкретен генерал. Рисувал е и е отразявал
много от смъртта и опустошението,
които е срещал. Знаем, че все повече
се е разстройвал и се е тревожил заради
погубения живот. И жените, които
непрекъснато е виждал да скърбят
за мъртвите мъже, вероятно са били неговото
вдъхновение тук. Той е взел тези
конкретни преживявания и ги е синтезирал, така че
да получим това красиво, универсално
изображение на скръбта. (нежна музика на пиано)