If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание

Символ на страданието, „Татко Исус Христос“ на Франсиско Гойтия

Франсиско Гойтия, „Татко Исус Христос“ (Tata Jesucristo), 1926-27 г., маслени бои върху платно, 85 x 107 см (MUNAL, Национален музей на изкуството, Мексико Сити) Говорители: д-р Лорън Килрой-Юбанк и д-р Стивън Зукър. Създадено от Smarthistory.

Искаш ли да се присъединиш към разговора?

Все още няма публикации.
Разбираш ли английски? Натисни тук, за да видиш още дискусии в английския сайт на Кан Академия.

Видео транскрипция

(нежна музика на пиано) Тук сме в Националния музей на изкуството в Мексико Сити. Стоим пред прекрасна картина на художника Франсиско Гойтия. Наистина въздействаща картина и я усещаме толкова близка до нас. Няма дистанция между двете жени, които виждаме изобразени на картината, и нас. Те са точно там. Толкова въздействащо изображение! С картината, наречена „Татко Исус Христос“ (Tata Jesucristo), Гойтия ни принуждава да се изправим срещу загубата и скръбта. Ние просто гледаме към две жени, които скърбят за починал, когото не виждаме, но можем да си представим, че е някъде наоколо. Младата жена в лявата част на платното е покрила лицето си с длани и ние не я виждаме. По-възрастната жена вдясно скърби толкова силно, че лицето ѝ е съвсем изкривено. Разбира се, от значение е и грубото нанасяне на боята. И двете са универсален символ на дълбоката емоционална болка. Оставаме с впечатлението, че скърбят от известно време, заради свещта почти в центъра на долната част на платното, която е започнала да се огъва, защото се е нагорещила и е изгоряла почти изцяло до основата. Виждаме и двa цвята невен, точно на ръба на платното – цветята, използвани за починалите в Деня на мъртвите. Може би има и трети цвят в ъгъла най-вдясно. Интересно е, както каза, че свещта се е нагорещила и стопила. Има нещо много естествено във вида на останалия восък. И не се различава толкова от начина, по който самите фигури са изобразени в тези естествени, топли тонове, и с тези много леки обеми. Няма наистина права линия в тази картина. Всичко се усеща човешко и непосредствено. Художникът я е смятал за своя шедьовър. Той всъщност се мести в щата Оахака в Мексико, за да живее сред коренното население на сапотеките и да се запознае с обичаите им. Воден е от интереса си към изучаване на местните хора. Това е интересно. Тук имаме човек, придобил академично, художествено образование. Бил е член на Академията на Сан Карлос – водещото училище за изкуства в Мексико. Отива в Европа, в Барселона, в Рим. Разбира модерното изкуство и има много изтънчено схващане за изобразителните традиции. Той избира да рисува по този доста грубоват начин. Няма нещо, което да не е разпознаваемо за нашите очи, но това не е завършена, академична картина. Струва ми се, че се опитва да намери стил, който да отива на обектите му. Знаем, че художникът е търсил вдъхновение. И един ден, в Деня на мъртвите, видял тази възрастна жена, която е моделът за жената вдясно, да скърби за смъртта на обичан човек. Използвал я като вдъхновение за този по-универсален израз на скръбта. Виж как е опростил формите. Задал е единствен източник на светлина. Ако погледнем тялото на възрастната жена виждаме, че торсът ѝ е перфектен правоъгълник, само с няколко вътрешни линии, повдигащи ръцете ѝ, сякаш се моли и изглежда толкова изстрадала. Долавяме чувството при доближаването и докосването на ноктите ѝ. Има го това огромно усещане за вътрешен свят, за интимност. Това е картина, изпълнена с дълбока човечност. Гойтия е неизменно заинтригуван от скръбта, от смъртта, от траура. Виждаме това в много от по-ранните му творби. През 1912 г. той се е присъединява към армията на Панчо Виля по време на Мексиканската революция и работи като официален художник за конкретен генерал. Рисувал е и е отразявал много от смъртта и опустошението, които е срещал. Знаем, че все повече се е разстройвал и се е тревожил заради погубения живот. И жените, които непрекъснато е виждал да скърбят за мъртвите мъже, вероятно са били неговото вдъхновение тук. Той е взел тези конкретни преживявания и ги е синтезирал, така че да получим това красиво, универсално изображение на скръбта. (нежна музика на пиано)