Ривера, Сън за слънчев следобед в Централен парк Аламеда

В Сън за слънчев следобед в Централен парк Аламеда за разходка в най-големия парк в Мексико сити са събрани стотици образи от 400-годишната история на Мексико. Но пъстрите балони, безупречно облечените посетители и продавачи на различни изделия не могат да прикрият тъмната страна на този сън: конфронтация между местно семейство и полицай; мъж, стрелящ в лицето на някого, стъпкан от кон в средата на схватката; зловещ скелет, който се усмихва на зрителя. Какво е това – сън или кошмар?

Това е сложен сън в духа на сюрреализма. Сънищата са основна тема за сюрреалистите като Салвадор Дали. Тъй като сънищата са толкова лични и странни, това позволява на художниците да съчетават несвързани помежду си теми, например часовници и мравки при Дали. Въпреки че Ривера официално не се присъединява към сюрреалистите, той използва този подход в Сън за неделен следобед в Централен парк Аламеда, като сглобява сцена, съставена от различни исторически личности, включително Ернан Кортес (испанският конкистадор, който предизвиква падението на империята на ацтеките), Сор Хуана (монахиня от седемнадесети век, една от най-бележитите мексикански писателки) и Порфирио Диас (свалянето на чиято диктатура в началото на 20-и век вдъхновява мексиканската революция).

Може би най-впечатляващ е централният квартет, в който са включени Ривера, художничката Фрида Кало, печатарят и гравьор Хосе Гуадалупе Посада и Ла Катрина. “Катрина” е прякор от началото на двадесети век, използван за елегантна жена от висшето общество, която се облича с европейски дрехи.

Този образ става скандален в La Calavera de la Catrina (Скелетът Катрина), 1913 на Посада. Тук известният печатар изобразява Катрина като скелет, за да отправи критика към мексиканския елит. В Сън за неделен следобед в Централен парк Аламеда Ривера възпроизвежда оригиналния принт на Посада и добавя около врата ѝ пищна боа от пера, напомняща пернатия мезоамерикански бог-змия Кецалкоатъл.

В този стенопис Катрина свързва двама велики мексикански художници: тя държи ръката на Ривера, а другата ѝ ръка е хваната от Посада. Въпреки че Посада умира непризнат през 1913 г., художниците след него се обръщат към неговите творби и така той има значително влияние върху стенописците в Мексико. Четвъртият герой в този квартет е Кало. Тя стои зад детската версия на своя съпруг, едната и ръка е положена на рамото му като защита, а другата ѝ ръка държи обект Ин и Ян.

В китайската философия Ин и Ян представляват противоположните, но зависими една от друга сили, като деня и нощта. В тази концепция вероятно се крие и най-фундаменталната двойнственост на човечеството: жената (“Ин”) и мъжа (“Ян”). Така този китайски символ се превръща в метафора за сложните отношения между Ривера и Кало: първоначално Ривера е наставник на Кало; след това сключват брак, разделят се и отново се събират; те са политически другари и често се рисуват един друг. Техните двойни портрети често отразяват състоянието на отношенията в двойката в дадения момент. Във Фрида и Диего Ривера (1931 г.) Кало използва ръста на двамата, за да подчертае влиянието, което Ривера оказва върху нея. Кало боледува, докато Ривера работи върху стенописа, и неговият смален ръст вероятно отразява чувството му на безпомощност.

Отдръпвайки се от центъра, ако четем стенописа като текст, се появява хронология: лявата част на композицията показва завладяването и колонизирането на Мексико, борбата за независимост и революцията заемат по-голямата част от центъра, а дясната част е запълнена от съвременни постижения. За някои изкуствоведи централната част е моментна снимка на буржоазния живот от 1895 г. - изисканите дами и джентълмени, които използват неделния следобед за разходка под зоркото око на Порфирио Диас, облечен във военната си униформа. Може да се усети чувството за неравенство, което подтиква средните мексиканци да свалят диктатора и да дадат началото на мексиканската революция, която продължава от 1910 до 1920 г.

В тази светлина можем да оценим сънищата и кошмарите на всяка епоха. Вляво от балоните кошмарите на завладяването и религиозната нетърпимост по време на колониалната епоха отстъпват на съня за демократична нация през 19 век, изобразен чрез огромната фигура на Бенито Хуарес, който възстановява републиката след френската окупация и като президент започва модернизиране на държавата. Вдясно от композицията, зад естрадата, битките на революцията отстъпват пред обществото, в което “земя и свобода”, лозунгът от знамената на работниците, се превръща в осезаема реалност.

Историята почти винаги се пише от победителите, което се отразява върху цялостното знание. Сън за слънчев следобед в Централен парк Аламеда е антидот на това твърдение: Ривера обещава, че историите, които не са разказани (историите на местните хора и широките маси) имат място в този велик разказ. Художникът припомня, че борбите и славата на четири века мексиканска история са се случили благодарение на мексиканци от всички слоеве на обществото.

Есе от Дорис Мария-Рейна Браво