Олденбург, "Торта на етажи"

Ние сме отново в Музея на модерното изкуство, в залата, посветена на поп изкуството. Стоим пред, по скоро обикаляме около творбата на Олденбург "Торта на етажи" от 1962 г. И двамата се усмихваме, защото това просто е едно весело произведение на изкуството. Особено забавно е, че когато човек се приближи, това изобщо не изглежда като торта. Гигантската черешка отгоре изглежда като парче екскремент. Да. Колкото повече се приближава човек, толкова по-малко апетитно изглежда. Това парче плат изглежда отвратително и противно. За щастие не е за ядене. Но нека първо да го опишем. Гигантско е. Почти три метра? Млада жена, която мина оттук точно преди малко, каза, че просто иска да полегне отгоре и да се наспи. Доста прилича на гигантско легло. Абсурдно е да има такова голямо парче храна. Но проблемът не е само в неговия размер, това изобщо не е реалистично представяне на парче торта. В действителност е великолепно небрежно изсулено. Смятам, че особено ценно е това как е увиснало надясно. Това е гигантска купчина от меки възглавници. Знаем, че тортата е нещо меко и нестабилно. Тя ни носи сочно, цапащо чувствено преживяване. Това ми напомня как някой рови в глазурата и натрошава всичко. Да, но това не е чувствено. Може би само отдалече. Но когато се приближиш, виждаш, че това е сух плат и някаква зле боядисани тъкан. Натрупват се всички тези конкуриращи се асоциации, които са в пълно противоречие помежду си. За мен има асоциации с прекалена сладост и как американската култура се самопогребва в захаросаност и фабрично приготвена храна. Тя търси това, което ние като култура фетишизираме, нали? Това е създадено през 1962 г., изключително рано. Ако помислим за поп-културата по това време, тя тъкмо се ражда в САЩ. Уорхол току-що е създал първата си кутия със супа. Лихтенщайн е в ранните етапи на неговите комикси. Това са удоволствията на американската потребителска култура. Абсолютно. Но това е вид подкопаване, истинско принизяване. Мисля, че е вложено огромно чувство за хумор. Ти си права, тук има критичен аспект но тази критика не е само към американската култура, а и към това какво е и какво може да бъде изкуството. Има един прочут цитат на Лихтенщайн, където той казва, че от началото на 60-те, след абстрактния експресионизъм, всеки може да вземе парцал, накиснат с боя, и да го закачи на стената, и това ще се счита за изкуство. Така че ние тъкмо дефинирахме нещо, което все още ни затруднява. Той повдига също и въпроса какво трябва да представлява изобразяването и какво е изобразяване. Ако си представяме изобразяването като нещо традиционно, може би от деветнадесети век, то трябвало да е много директно. Искам да кажа, че това е един вид бунт срещу него. Тук е посочено какво представлява това. Но после по толкова много начини е в противоречие с това, което е трябвало да представлява. Това доста прилича на парче торта. Но когато го погледнем по някакъв различен начин, от това, което е заявено, това не е същото нещо. Но това също така ми напомня за героичната традиция на склуптурата. Тук няма твърди материали като бронз и мрамор това, казват, е меко. Това не само че не е идеализирано човешко тяло, то не е героично, а точно обратното, Това е нещо от ежедневието, нещо банално, нещо семпло. Нещо най-елементарно е издигнато до такава абсурдна височина.