If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание

Джуди Чикаго, „Вечерята“

От д-р Джени Клайн
Джуди Чикаго, „Вечерята“, 1974-79, керамика, порцелан и текстил, 1463 x 1463 см. (Бруклински музей)
Джуди Чикаго, Вечерята, 1974-79, керамика, порцелан и текстил, 1463 x 1463 см. (Бруклински музей)

Място на масата

Вечерята е паметник на историята и постиженията на жените. Тя представлява масивна триъгълна маса с дължина 48 фута (14,64 м.) на всяка страна – с тридесет и девет сервиза, посветени на видни жени в историята, и още 999 имена, изписани върху порцелановата глазирана основа на масата. Тази творба, изработена в знак на почит към жените и включва персонални съдове за ярки образи и личности като гръцката богиня прамайка (Гея), Ищар, Хатшепсут, Теодора, Артемизия Джентилески, Сакагавея, Соуджърнър Трут, Сюзън Б. Антъни, Елизабет Кейди Стантън, Емили Дикинсън, Маргарет Сангър и Джорджия О'Кийф, е красиво изработена. На всяко място на масата има изящно бродирана покривка за маса, която включва името на жената, прибори, чаша и чиния.
Изследователски екип на „Вечерята“, Санта Моника, Калифорния (От Архива на цветето и Джуди Чикаго)
Изследователски екип на „Вечерята“, Санта Моника, Калифорния (От Архива на цветето и Джуди Чикаго)
Било замислено Вечерята да бъде изложена в голяма, затъмнена стая, наподобяваща светилище, като всяко място е осветено поотделно, така че да изглежда сякаш има тридесет и девет олтара. Надписаните със злато 999 имена блестят нежно, като внушават, че става дума за свещено или гранично пространство. Изграждана пет години (1974-1979 г.) и плод на доброволния труд на повече от 400 души, Вечерята е свидетелство за силата на феминистката визия и артистичното сътрудничество. Тя е и свидетелство за способността на Чикаго да създаде произведение на изкуството, което да говори на хора, които досега не са част от света на изкуството. На откриването на изложбата в Музея за модерно изкуство в Сан Франциско през март 1979 г.е препълнено с посетители. Билетите за съпътстващата лекция на Джуди Чикаго са разпродадени напълно.
Джуди Чикаго, „Вечерята“, 1974-79 г., керамика, порцелан и текстил, 1463 x 1463 см. (Бруклински музей, снимка: Eric Wilcox, CC BY-NC 2.0)
Джуди Чикаго, Вечерята, 1974-79 г., керамика, порцелан и текстил, 1463 x 1463 см. (Бруклински музей, снимка: Eric Wilcox, CC BY-NC 2.0), CC BY-NC 2.0)
Въпреки че критиците хвалят покривките за маса, те пренебрегват или омаловажават чиниите. Тези керамични предмети, които стават все по-триизмерни по време на шествието от праисторията към настоящето, за да представят издигащите се жени, приличат донякъде на цветя и пеперуди. Те също така приличат на женски гениталии, което много хора намират за обезпокоително. През 1981 г. в статия за феминисткото списание Frontiers Лолет Куби е толкова изненадана от формите на чиниите, че изказва предположението, че „Playboy“ и „Penthouse“ правят повече за популяризирането на красотата на женската анатомия, отколкото Вечерята може да направи.
Джуди Чикаго, „Място“ „Емили Дикинсън“ от „Вечерята“, 1974-79 г. (Бруклински музей, снимка: Филип Меснер, CC BY-NC 2.0)
Джуди Чикаго, „Място“ „Емили Дикинсън“ от Вечерята, 1974-79 г. (Бруклински музей, снимка: Филип Меснер, CC BY-NC 2.0), CC BY-NC 2.0)
Неприязънта на Куби към
се отразява още по-силно десетилетие по-късно, когато Чикаго се опитва да дари творбата на Университета на окръг Колумбия. Чикаго е принудена да оттегли дарението си, след като Сенатът на САЩ заплашва да спре финансирането на Университета на окръг Колумбия, ако приеме това, което републиканецът Робърт Дорнан окачествява като „триизмерна керамична порнография“, а републиканецът Дана Рорабахер отхвърля като „спектакъл на странно изкуство, при това странно феминистко изкуство“. Едва през 2007 г. „Вечерята“ – икона на феминисткото изкуство, намира постоянен дом в Центъра за феминистко изкуство „Елизабет А. Саклер“ в Бруклинския музей на изкуствата.

Феминистко образование

Какво подтиква Чикаго да се впусне в такъв мащабен и противоречив феминистки проект? Тя е вдъхновена отчасти от пионерската си работа в областта на феминисткото образование. През 1970 г. тя стартира Програмата за феминистко изкуство в Калифорнийския държавен университет във Фресно. На следващата година тя основава Феминистката художествена програма (FAP) в новосъздадения Калифорнийски институт по изкуствата (CalArts) заедно с художничката абстракционист Мириам Шапиро. Когато Чикаго пристига в Калифорнийския институт по изкуствата, галериите все още са в процес на изграждане, така че Феминистката художествена програма организира изложбата си в изоставено имение, което скоро след това трябва да бъде разрушено. Получената инсталация, Womanhouse (Женска къща), е свидетелство за метода на преподаване на Чикаго, който започва с
и след това преминава към реализиране на посланието чрез най-подходящата техника, независимо дали става дума за пърформанс, скулптура или живопис.
Джуди Чикаго, „Място“ „Елеонора Аквитанска“ от „Вечерята“, 1974-79 г. (Бруклински музей, снимка: Mark B. Schlemmer, CC BY 2.0)
Джуди Чикаго, „Място“ „Елеонора Аквитанска“ от Вечерята, 1974-79 г. (Бруклински музей, снимка: Mark B. Schlemmer, CC BY 2.0) CC BY 2.0)
По време на обучението си в Калифорнийския институт по изкуствата, Чикаго и Шапиро развиват идеята за „централна образна основа“, като в статия от 1973 г., публикувана в списание Womanspace Journal, твърдят, че много жени художници, създаващи абстрактно изкуство, несъзнателно се стремят към образи, които са антифалически. По времето, когато започва да работи по Вечерята, Чикаго вярва, че централните образи, които възхваляват женската еротика и плодовитост, могат да се използват за отхвърляне на патриархалните конструкции за жените. За Чикаго съществува непреодолима разлика между мъжете и жените и тази разлика започва с гениталиите. В крайна сметка Чикаго поставя вагиналните образи на преден план във Вечерята.

Направо от историята

След няколко години работа по създаването на различни програми за феминистко изкуство в Южна Калифорния, Чикаго няма търпение да се върне към създаването на собствени произведения на изкуството и през 1974 г. се оттегля от преподавателската си дейност. Опитът ѝ с Womanhouse (Женска къща) я вдъхновява да възприеме материали, които традиционно се свързват с женските занаяти, като бродерия, тъкане и рисуване върху порцелан. Тя е решена да направи паметник на историята на жените, като използва рисувани порцеланови чинии, загатващи за тринадесет конкретни фигури, които първоначално планира да окачи на стената на галерията. Скоро обаче осъзнава, че жените, които иска да включи, са много повече, и първоначалният замисъл на творбата се разширява до мащабна инсталация с тридесет и девет места.
Джуди Чикаго, Място за хранене на Соджърнър Трут от „Вечерята“, 1974-79 г. (Бруклински музей, снимка: Neil R, CC BY-NC 2.0)
Джуди Чикаго, Място за хранене на Соджърнър Трут от Вечерята, 1974-79 г. (Бруклински музей, снимка: Neil R, CC BY-NC 2.0)
Важен компонент на изложбата са образователните материали, които представат дългогодишните проучвания, проведени от доброволците на Чикаго, ръководени от изкуствоведа Даян Гелон. Вечерята е придружена от книга със същото заглавие (издадена от Anchor Books през 1979 г. и оформена от Шейла Левран дьо Бретвил), която включва историите зад всички 1038 имена. Режисьорката Йохана Деметракас документира монументалните усилия, които са необходими за създаването на тази инсталация във филма си Right Out of History: The Making of the Dinner Party (Направо от историята: Създаването на вечерята).

Не точно „Playboy“ или „Penthouse“

За да разбереш Вечерята, трябва да имаш предвид, че скулптурните рисувани чинии са замислени по-скоро като метафори, отколкото като реалистични изображения. Например последната чиния на масата – тази на Джорджия О'Кийф. Тази чиния е най-скулптурният елемент от инсталацията. Розови и зеленикаво-сиви щрихи и гънки излизат от сърцевина в центъра, обрамчена от плътни на вид гънки, които сякаш умишлено са разтворени настрани, за да разкрият това, което трябва да е скрит вход. Чинията може да бъде разчетена като внушение за женски гениталии, но напомня и за формата на пеперуда и репродуктивните органи на цветята. О'Кийф е известна със своите абстрактни картини на цветя и чинията е поглед към някои от най-известните ѝ творби, като Grey Lines With Black, Blue, and Yellow (Сиви линии с черно, синьо и жълто) (1923 г.) и Black Iris III (Черен ирис 3) (1926 г.), които имат централен отвор, обрамчен от гънки, или Two Calla Lilies On Pink (Две калии в розово) (1928 г.), която има подобна цветова палитра като чинията на О'Кийф.
Джорджия О'Кийф, „Две калии в розово“, 1928 г., маслени бои върху платно, 101,6 × 76,2 см. (Музей на изкуствата, Филаделфия)
Джорджия О'Кийф, Две калии в розово, 1928 г., маслени бои върху платно, 101,6 × 76,2 см. (Музей на изкуствата, Филаделфия)
Решението на Чикаго да използва вагинални образи е доказано силно. Като надживява оспорване, критическо отхвърляне и политическа показност, Вечерята днес се смята за ключово произведение на съвременното изкуство и е постоянно изложена в специално пространство в Центъра за феминистко изкуство „Елизабет А. Саклер“ в Бруклинския музей.

Допълнителни ресурси:
Джуди Чикаго, Вечерята: Възстановяване на жените в историята (Арнолд Л. Леман, предговор. Музей на изкуството, Бруклин/The Monacelli Press, 2014 г.).
Джейн Герхард, Вечерята: Джуди Чикаго и силата на популярния феминизъм, 1970-2007 г. (Атина, Джорджия: Пресата на Университета на Джорджия, 2013 г.).
Гейл Левин, Да бъдеш Джуди Чикаго (Ню Йорк: Harmony Books. 2007 г.).

Искаш ли да се присъединиш към разговора?

Все още няма публикации.
Разбираш ли английски? Натисни тук, за да видиш още дискусии в английския сайт на Кан Академия.