Луиз Буржоа, „Кумул I“

Появяват се луковични издатини и сферични или овални израстъци, които се сливат и застъпват. Кумул I е мраморна скулптура, част от серия на художничка от френски произход Луиз Буржоа. „Кумул I“, както в „кумулус“, е препратка към формите на заоблените облаци. Мотивът е разработен първо в рисунки, но Буржоа търси реалността на триизмерната форма, тъй като смята, че може да изрази по-дълбоки неща в скулптурата.

Подобно на голяма част от творбите на Буржоа, Кумул I е изпълнена с вплетени метафори на части от мъжкото и женското тяло, които са едновременно абстрактни и описателни. Кариерата на Буржоа преминава през толкова много значими тенденции на 20-и век, че творчеството ѝ не може да се отъждестви с нито едно отделно направление в изкуството. Вместо това в цялото ѝ творчество се наблюдава безкомпромисен личен символизъм, изпълнен с определени повтарящи се мотиви като съдове, контейнери, яйцевидни тела, части от тялото и паяци (метафора на работата на майка ѝ като тъкачка).

Скулптурата Кумул I е проектирана така, че да стои на пода и да се гледа отгоре. Формите ѝ все още шокират близо половин век след завършването ѝ. Буржоа отрича всякаква препратка към сексуални форми в тази творба, но асоциацията е неоспорима. Зрителят е изправен пред струпване на издатини, които приличат на гърди и пениси, излизащи от вълнообразна тъкан. И така, какво тогава се опитва да покаже Буржоа в този красиво изваян мрамор? Какво може да се разбере от една скулптура, която е естетически привлекателна и в същото време смущаваща?

Буржоа предлага някакво обяснение на мистериозното ѝ творчество и предполага, че фройдистката концепция за травмираното детство е катализатор на артистичните ѝ мотиви. Художничката потвърждава, че всичките ѝ творби намират вдъхновение в нейното детство. Изследователите отбелязват, че травмите от детството на болната майка и егоцентричния баща-филантроп, който има връзка с бавачката ѝ, оказват силно въздействие върху младата Буржоа, която по-късно заявява: „Детството ми никога не е губило своята магия, никога не е губило своята тайна и никога не е губило своята драма.“* Препратките към семейството и сексуалността на Буржоа се развиват през цялата ѝ кариера в личен художествен речник.

Когато се опитваш да осмислиш мъжките и женските форми, които се разкриват и скриват едновременно в Кумул I, може да помогне да си спомниш детството на Буржоа. Двусмислеността и припокриването на половете са характеристики, които се срещат в много от скулптурите и инсталациите на Буржоа. Нейното изкуство е дълбоко лично, объркващо, тревожно, магическо и доста прекрасно. Тя е една от най-значимите жени-художници на 20-и век.

Есе от Карен Шифман

* Луиз Буржоа: Разрушението на бащата Реконструкция на бащата, Писма и интервюта 1923-1997 г., под редакцията и с текстове на Мари Лоре-Бернадак и Ханс-Улрих Обрист, MIT Press, 1998 г., стр. 277. Цитатът се намира и в сборник с изображения на Буржоа, съпоставени с текст, озаглавен "Албум", 1994 г. и публикуван от Петер Блум.

Допълнителни ресурси: