Хесе, Без име

– Тази скулптура обикновено не се показва, но е чудесен екземпляр от Хесе. Някак чудно ужасна. – Какво имаш предвид с това? – Тя разширява границите по множество важни начини. Мисля, че за да оценим Хесе, трябва да разберем кои са били приятелите ѝ, какво се случвало в света на авангардното изкуство тогава. Тя се движела сред хора като Ад Рейнхард, с множество художници, свързани с високия концептуализъм, имало опит за създаване на нещо перфектно във физическия свят, който представлявал един вид идеал. – Един вид чистота. – Една вътрешно присъща чистота, която била изключително геометрична. Когато погледнем такъв вид творба, струва ни се, че каквото и да е могъл да направи някой, например Ад Рейнхард, то би било платонична сянка на истината, която търсим. – Е, жените разчупват границите. – Мисля, че тя го е направила напълно съзнателно. – Не се и съмнявам. – Тя била много осъзната феминистка. Твърде рано е за тази фаза на феминизма, но мисля, че била наясно със значението на ръчната изработка в тази стара вторична традиция на занаятите, свързвана с жените. – Тя увива тънко въже около тази полукръгла... – ... полукръгла форма, която виси... – ... на пирони на стената. – Това е една красиво извита линия. Но първото ти впечатление, понеже цветът е тъмно кафяв и има восъчен налеп, ще е че това е невероятно органично и изключително ръчно направено. Имаме чувството, че е с телесен произход. – Усещането е за телесен произход. – Замисли се за конотацията тук, на какво ни напомня... – Изакано или... – Да, скатологично, от червата. – Дори менструално. – Менструално или даже фалическо, нали? – Или фалическо, или пък дори висящи гърди. – Но може и да е наденичка. Налице е неудобно взаимоотношение между телесните функции, които не желаем да имат въженце. Не ни харесва да видим тези неща в едно, но налице е удивителна двузначност. Ако се замислим за историческото представяне на човешкото тяло, съществува доста радикален начин за работа с него и начина, по който мислим за себе си. Дали това е храна, дали са изпражнения, дали са собствените ни тела, или всичко това, каквото и да е – асоциациите са интензивни. – Точно така, но мисля, че феминизмът ще прегърне това и ще го използва. – Да, и мисля, че Хесе с право се смята за една от най-важните художнички, с които толкова много хора по-късно се асоциират. Не мога да си представя, например, работата на Кики Смит без Ева Хесе. – Има и малко примитивизъм. – Изглежда като фетишистки обект в африканска култура. – Да, така е. – Като оръжие или нещо подобно. – О, да, поради материалите, поради старостта и ръчната изработка, изглежда като да принадлежи в етнографски музей. Това ни връща право към нещата, за които говорихме току-що, що се отнася до самосъзнание, второстепенността, която е вложена тук, понеже никога не го смятаме за изящно изкуство. – Да. – Тя, с пълно самосъзнание, излиза напред не като творец от най-висок ред, а в противовес на приятелите си, на случващото се в света на изкуството. Тя е страхотна.