Алберс, Поклон пред квадрата

Отдели момент да разгледаш задълбочено този пример за обширните серии на Йозеф Алберс Поклон пред квадрата. Композицията на тази картина е сравнително проста – четири прогресивно намаляващи квадрата един в друг, всеки в различен цвят и всички подредени по-близо до долната част на композицията, отколкото до горната.

Сега се отдръпни от Поклон пред квадрата и погледни всичко общо. Каква е връзката между квадратите? Един върху друг ли са – като изрязани парченца гланцова хартия? Потъват ли един под друг, сякаш гледаш тунел? Изглежда ли сякаш някои от тях са издадени към теб, докато други се отдалечават? И как се променя това в различните версии на картината? Като гледаш частите, може да откриеш, че можеш да различиш купчина кубове или тунел, или може да откриеш, че инстинктивно предпочиташ една интерпретация за това как са подредени квадратите. Точно това е принципът, с който Алберс е експериментирал, докато е създавал стотици вариации на тази тема в продължение на около 25 години. Те включвали картини, рисунки, печатни творби и гоблени – но всички те проучвали един и същ основен въпрос: може ли творецът да създаде визия за триизмерност като използва само взаимодействията между цветовете?

Въпреки че Алберс започнал да работи върху картините Поклон през 1950 г., той се запознал с теорията за цветовете много рано в кариерата си, когато се записал като студент в Баухаус през 1920 г. Баухаус бил революционна школа по изкуство и дизайн в Германия, основана от Валтер Гропиус през 1919 г. Неговата философия била да интегрира принципите на изящните изкуства и функционалния дизайн и много от най-важните творци в Европа преподавали там. Когато Алберс бил студент, основата на цялото образование в Баухаус била Vorkurs, или предварителният курс, воден от Йоханес Итен. Курсът покривал основите на използването на материали, композиция и теорията на цветовете и бил един от най-влиятелните и всеобхватни елементи в учебната програма в Баухаус.

Много проучвания, направени от студентите като част от Vorkurs, могат да се видят в музеи и изложби и често носят прилика с картините Поклон на Алберс: повтарящи се серии от форми, всички в различни цветови комбинации. Целта на тези упражнения била студентите да разберат как цветовете си взаимодействат. Много години по-късно Алберс използвал картините Поклон, за да навлезе още по-дълбоко в тези уроци и да ги изведе пред погледа на широката публика, както и пред погледа на студентите по изкуство.

През 1925 г., годината, в която Бахаус се преместил от Ваймар в емблематичната си сграда в Десау, Гропиус поканил Алберс да бъде първия студент на Бахаус, който се присъединява към преподавателския състав. Алберс работил с Паул Клее в работилницата за оцветено стъкло и бил най-дългогодишният член на факултета, когато школата била закрита от нацистите през 1933 г. Но Бахаус бил само първата от почитаните и влиятелни преподавателски длъжности на Алберс. Когато школата била закрита, Алберс и съпругата му Ани – самата тя влиятелен творец и възпитаник на Бахаус – емигрирали в САЩ, където той бил поканен да преподава в революционния колеж Блек Маунтин в Северна Каролина и по-късно в университета Йейл, където направил първите си картини Поклон през 1950 г. Окуражаващ, но строг учител, Алберс донесъл идеите на Бахаус в новата страна, запознавайки следващото поколение артистичен авангард на Америка с дисциплинирания си подход към теорията на цветовете.

С цялото си разнообразие от цветове, картините Поклон са сравнително студени и клинични. Интересно е да ги сравним с картини от Марк Ротко, който създава платна, които имат силни прилики със серията Поклон. И Алберс, и Ротко използват приблизително квадратни или правоъгълни форми, плътно оцветени, а също така и двамата разглеждат връзката между цветовете като тема на творбите си. Но докато картините на Ротко използват вариация на цветовете, за да намекнат за или да вдъхновят определени емоционални реакции, картините на Алберс проучват създаването на пространство чрез използването на цветове. Той експериментира с разширяването на границите на двуизмерното пространство.

Идеята за създаване на пространство чрез цвят произхожда от техника, позната като атмосферна перспектива. Най-добрите примери могат да бъдат видени в пейзажите на художници от холандската златна ера и от италианския ренесанс като Леонардо да Винчи. Принципът на атмосферната перспектива е, че обекти, които са по-надалеч, са недотам наситени с цвят и имат по-малък контраст. Като гледаме планините зад Девата на скалите на Леонардо, всяка планина, която е по-надалеч, е по-близо до цвета на небето, отколкото планините пред нея.

Тази техника била използвана, за да се създаде пространство в реалистични живописни картини още от Античността, но Алберс постъпил революционно с това, че я приложил към абстрактното изкуство. Неговите експерименти в серията Поклон павирали пътя за творци като Бриджит Райли и цяло поколение от Оп творци, които също разширявали границите на двуизмерната среда, като създавали голямомащабни оптични илюзии. Въпреки че Поклон към квадрата може да изглежда скучен и повторяем на някои, простата им красота често се сравнява с класическата музика, например с творбите на Бах: проучване на темата и вариацията.

"Ако някой каже "Червено" (името на цвета) и го слушат 50 човека, може да се очаква те да си представят 50 червени цвята. И човек може да е сигурен, че всички тези червени цветове ще са много различни." – Йозеф Алберс, Взаимодействието на цветовете (1963 г.)

Есе на Шон Рогенкамп

Допълнителни ресурси: