След трагедията в мината: Миньорски съпруги от Бен Шан

(''Умиращият миньор" от Уди Гатри) ♪Случи се преди час♪ ♪Дълбоко долу във въглищните галерии♪ ♪Газът се запали♪ ♪От нечия лампа♪ ♪И миньорите се давят в дим♪ Ние сме в Музея на изкуствата във Филаделфия, в склада за картини, и сме извадили от стелажа голяма картина от Бен Шан, която изобразява инцидент в мина, който е убил 111 миньори. Показва последствията от това ужасно бедствие. През вратата виждаме двама мъже в костюми с леко наведени рамене, които се връщат към администрацията на мината. На преден план имаме жена със стиснати ръце, с покрита глава, с мрачен израз на лицето, сякаш пита какво да се направи. И изглежда ясно, че двете фигури току-що са съобщили новината за това, че съпругът ѝ, миньор, е загинал в тази трагедия. Тя вече е вдовица. В лявата част на картината виждаме две по-малки фигури, по-възрастна жена и дете, навярно детето ѝ, и може би, майка ѝ. Но жената вдясно, най-голямата фигура, е все още сама. Очите ѝ нямат зеници. Вместо това виждаме тези големи черни кръгове и има подчертаване на вътрешните ъгли на очите, поради което изглежда сякаш тя е будувала цяла вечер, докато чака новина. Очите са толкова тъмни и докато те се взират право напред, сякаш тя се е вгледала в пространството, изгубена в мислите си. Но понеже тя гледа към нас, като наблюдател, стоящ пред тази картина, се чувствам замесен в тази трагедия, в страданието ѝ. Мъжете се отдалечават, тя е била оставена сама и въпреки всичко по-възрастната жена и детето са нейна отговорност вече. Артистът Бен Шан често е считан за социален реалист, американски художник, който се интересува от разкриване на социалните проблеми на епохата. Съединените щати имат дълга история на конфронтиране на проблемите на индустриалната безопасност. Тази трагична история тук е последвана от реформа. Предизвикан от това бедствие в мината, той се опитва да засегне по-голям социален проблем, като се фокусира върху влиянието върху човека, как липсата на надзор, липсата на регулация на мините и загубата на живот засягат един съвсем реален човек. Той не показва експлозията в мината. Това е въздействието, което е останало след бедствието. Това също е показано чрез дрехите, които висят в горния ляв ъгъл. Тези миньори са щели да се приберат от мините, покрити с въглищен прах, щели са да закачат дрехите си и да се облекат с чисти дрехи, за да не замърсяват домовете си с прах от мината. Иронично, натрупването на въглищен прах в мината, към което не е подходено правилно, е довело до катастрофата. Висящите дрехи символизират липсата на миньора, който е загинал, и причината за самата катастрофа. Забележи начина, по който художникът е решил картината. Тухлената стена, която заема две-трети от повърхността и след това подът, който е плосък. Те са абсолютно абстрактни. Но Шан е решил да изгради всяка тухла индивидуално. Като ръчно направени тухли или ръчно положени тухли в стената. Това е вид труд, който има също реална абстракция в човешките фигури. Това не е натуралистична картина, дори и като е фигурална. Това е много плоска равнина от модулиран цвят, който след това е превърнат в тялото на жената или подсказва тъканта на нейната дреха чрез тези много намастилени, тъмни, тежки линии. Тази жена е монументална. Тя е почти в реален размер, докато по-възрастната жена и детето са на средно ниво. И след това двете мъжки фигури са доста малки в сравнение с нея, което подчертава чувството на изолираност, Репортажи са писани непрекъснато и даже наскоро за опасностите в тази мина, но компанията, която е управлявала мината, е избрала да не ги отстрани, навярно защото е било твърде скъпо. Това, което виждаме тук, е много реална човешка цена на осезаемата индустриализация през емоциите на лицето на тази жена и ръцете ѝ. Те са толкова емоционални от една страна, но и сдържани. Тя не стене, не ридае, това е сдържана мъка. И аз го виждам в очите ѝ, но също и в твърдостта, с която стиска устните си. Все едно тя е очаквала тази опасност цял живот и вече най-големият ѝ страх се е сбъднал. Което е, мисля, положение, с което хората, свързвани с мините, е трябвало да живеят. Било е опасна работа и хората, които са влезли в този бизнес, са знаели, че има някакъв риск. Това е картина, която е направена през 1948-ма, и все пак ние още се борим със същите проблеми, като намираме правилния баланс между ефикасност, цена и безопасност. Картината ни напомня за въздействието върху човека, когато сгрешим. ♪Довиждане на Дики и Хъни ♪ ♪Довиждане на жената, която обичам♪ ♪Много от тези мъже няма да се приберат вкъщи♪ ♪Тази вечер, когато работната свирка засвири♪ ♪Скъпи сестри и братя, довиждане♪ ♪Скъпи мамо и татко, довиждане♪ (''Умиращият миньор" от Уди Гатри)