Нова топография

от Емилия Мицкевичюс

Когато си помислитш за „пейзажна фотография“, какво ти идва наум? Каквито и снимки да си представиш, те вероятно изглеждат различно от фотографиите в изложбата от 1975 г. Нова топография: Фотографиите на един променен от човека пейзаж. Организирана в музея „Джордж Ийстман“ в Рочестър, Ню Йорк, изложбата представя десет фотографи, които разглеждат американския пейзаж по нов начин[1]. Вместо да се фокусират върху девствени или изключителни пейзажи, които се намират в националните паркове, те насочват фотоапаратите си към страничните продукти на следвоенното разширяване на предградията: магистрали, бензиностанции, индустриални паркове и къщи. Освен това те изобразяват тези банални обекти със стил, който внушава хладна дистанцираност. По време на посещението на изложбата хората изразяват различни реакции:

„Не ми харесват – скучни и плоски са. Няма хора, няма участие, нищо.“

„Отначало е сурово нищо, но след това се вглеждаш в тях и просто виждаш нещата такива, каквито са.“

„Не ми харесва да мисля, че в Америка има грозни улици, но когато ти ги покажат – без разкрасяване – може би ти показват колко повече ни е нужно.“ [2]

В тези коментари са запазени очакванията, които тези посетители имат за американския пейзаж и неговото представяне. Като се има предвид, че хората до голяма степен намират творбите за отблъскващи и трудни за интерпретиране, защо Нова топография се смята за една от най-важните фотографски изложби на 20-и век?

Пейзажът като застроена среда

От една страна, Нова топография представлява радикална промяна, като предефинира предмета на пейзажната фотография като застроена (за разлика от естествената) среда. За да разбереш значението на това, е полезно да разгледаш типа изображения, които преди това доминират в жанра в Съединените щати.

От 20-те години на 20-и век Ансел Адамс развива подход към пейзажната фотография, който представя природата като отделна от човешкото присъствие. В съответствие с по-ранната американска пейзажна живопис, Адамс снима пейзажи по начин, който цели да предизвика у зрителя чувство на страхопочитание и удоволствие. Той използва гледни точки, които подчертават мащаба на планинските върхове, и използва широк тонален диапазон от черно до бяло, за да създаде текстурата и да предаде драматичните ефекти на светлината и климатичните условия.

Адамс иска зрителите на снимките му да се чувстват така въодушевени, както той се чувства, когато гледа пейзажа на живо. Неговите монументални, непреходни фотографии допринасят за каузата на природозащитата – екологичен подход, който се стреми да запази изключителни пейзажи и да ги предпази от човешка намеса.

За разлика от тях, когато посетителите влязат в Нова топография, те се сблъскват с твърде обичайни теми, представени по непознат начин. Помисли за изображението на Робърт Адамс (без роднинска връзка с Ансел) от 1973 г. Къща край пътя, Окръг Боулдър, Колорадо. На снимката е заснета двуетажна къща, в която дървените греди изглеждат по-скоро декоративни, отколкото конструктивни – кичозна имитация на по-ранен архитектурен стил[3]. Заснета под ярката светлина на обедното слънце, сянката на къщата едва се простира в безтревния ѝ двор. Флагчето на пощенската кутия е вдигнато, може би за да сигнализира за наличието на изходяща поща, но има малко други признаци на обитаване. Мъгливият, органичен контур на далечната планинска верига – която линията на покрива на къщата почти прекъсва – изглежда по-траен от новопостроения квартал.Мястото носи духа на Колорадо, но това не е откритата граница на мита. Тук – както във фотографиите на Джон Шот по протежение на Път 66 или в изгледите на Франк Голке към асфалтирания Лос Анджелис – следвоенното разрастване на предградията изпреварва природата (в изложбата са представени творби и на Шот, и на Голке).

Новото и предизвикателното в Нова топография е не само съдържанието на фотографиите, но и начинът, по който те карат зрителите да се чувстват. Като извеждат на преден план, а не заличават човешкото присъствие, фотографиите поставят хората в позиция на отговорност към бъдещето на пейзажа – позиция, която резонира с екологията, клон на грижата за околната среда, която набира сила през 70-те години на 20-и век.

„Неутрален“ стил

В допълнение към темата, стилът е основен компонент на това, което отличава фотографията на Нова топография. В каталога на изложбата кураторът Уилям Дженкинс описва фотографиите като „неутрални“ и „сведени до едно основно топографско състояние, предаващо значително количество визуална информация, но напълно избягващо аспектите на красотата, емоцията и мнението“[4]. Той се чуди: възможно ли е да се правят картини без стил? Всички фотографи от изложбата се занимават с този въпрос и го преследват с различни средства.

Като избира квадратен формат, Джо Дил снима нови къщи и строителни площадки в Албакърки, Ню Мексико, от стръмните подножия на близките планини. Той премахва хоризонта от снимките си и запълва всеки квадратен кадър с гъста мозайка от повърхности: алеи, новопрокарани пътища, празни парцели и пространства от храсти, които все още не са култивирани. Ефектът е, че теренът изглежда сведен до една плоскост, което подтиква зрителите да изучават снимките, сякаш разглеждат топографски карти. Очите им, застинали в състояние на сканиране, могат да разчетат пейзажа като носещ следи от човешки решения. Елементи на твърде съвършена симетрия в подреждането на камъните и храстите разкриват пейзажа като неестествен. Следите от продължаващо изграждане под формата на строителни площадки се съчетават с купчини отпадъци и празни парцели, които подсказват за разхищението на изоставените проекти. Като представя земята по този начин, Дил дава възможност на зрителите си да разгледат цената на бързия растеж в крехката пустиня.

Нова топография установява, че неутралността е въпрос на условност, както и експресивността на фотографиите на Ансел Адамс. Ако фотографиите изглеждат „неутрални“, то е защото те едновременно приличат на визуални материали, които свързваш с анонимност и информация (като топографски карти или снимки на недвижими имоти), и активират начина на гледане, който обикновено използваш, за да интерпретираш тези материали. Други фотографи от Нова топография също се позовават на източници от изобразителното изкуство, за да използват своя „неутрален“ стил. Например фотографиите на Луис Балц на нови индустриални паркове в Южна Калифорния се позовават на минимализма. Като снима празните корпоративни фасади с лице към тях, Балц поставя зрителите си в едва доловима критична конфронтация с хомогенността, която те представляват.

Влияние и наследство

Въпреки че през 1975 г. получава хладен прием, Нова топография оказва огромно влияние върху съвременната фотография, както по отношение на вниманието към местната архитектура, така и по отношение на хладния си, церебрален стил. През 2009 г. изложбата е представена отново в пълния си вид в множество музеи, което е доказателство за нейното историческо значение. Участвалите в нея фотографи никога не се смятат за школа или движение, но името на изложбата се превръща в своеобразна кодова дума за подхода към пейзажната фотография, чийто инициатори са те. През последните няколко десетилетия много по-млади фотографи събират и споделят каталога на изложбата, а идеите от изложбата се разпространяват сред студентите по фотография – особено влиятелни са Стивън Шор (единственият използвал цветна фотография на изложбата) и Бернд и Хила Бехер (единствените международни фотографи в изложбата). Учениците на Бехер в Дюселдорфската академия на изкуствата в Германия стават известни като Дюселдорфската фотографска школа и включват фотографите Андреас Гурски, Кандида Хьофер и Томас Щрут, които снимат застроената среда, като използват подобен дистанциран, несантиментален стил, който също препраща към традицията на Новата предметност.

Това, което Нова топография преоткрива, е както предметът на пейзажа, така и видът реакция, която можеш да получиш на такива снимки: не само страхопочитание или въодушевление, но и чувство за отговорност. Докато хората продължават да се намесват в природата, това ще остане жизненоважен път за изследване в съвременната фотография.

Бележки:

Фотографи на Нова топография са Робърт Адамс, Бернд и Хила Бехер, Люис Балц, Джо Дийл, Франк Голке, Никълъс Никсън, Джон Шот, Стивън Шор и Хенри Весел младши.
Записани на лента интервюта, проведени от Бес Абел, студентка по фотография на Джо Дийл, на 13 и 14 декември 1975 г. Лентата и стенограмите: Архив на Джо Дийл, Център за творческа фотография.
За повече информация относно явлението съвременна архитектура с позоваване на историята виж Робърт Вентури, Сложност и противоречие в архитектурата (Ню Йорк: Музей на модерното изкуство, 1966 г.). Фотографът на Нова Топография Стивън Шор всъщност създава няколко от най-известните си фотографии по време на лятно пътуване през 1975 г. през целия континент, поръчано от Вентури, Денис Скот Браун и Стивън Изенор, които впоследствие включват Шор в изложбата си от 1976 г. „Признаци на живот: Символи в американския град“ в галерия „Ренвик“ на института „Смитсониън“.
Уилям Дженкинс, „Въведение“, в Нова Топография: Фотографиите на един променен от човека пейзаж (Рочестър: Международен музей на фотографията към Джордж Ийстман Хаус, 1975 г.), стр. 5.

Допълнителни ресурси

Брит Салвесен, изд. Нова топография, под редакцията на Брит Салвесен и Алисън Нордстрьом (Гьотинген: Steidl; Tucson, AZ: Център за творческа фотография; Рочестър, Ню Йорк: Международен музей на фотографията и киното Джордж Ийстман Хаус, 2009 г.).

Преформулиране на Нова топография, изд. Грег Фостър-Райс и Джон Рорбах (Чикаго: Центърът за американски места към Колумбийския колеж в Чикаго, 2010 г.).

Шарлот Котън, Фотографията като съвременно изкуство (Лондон: Thames and Hudson, 2004 г.).

Искаш ли да се присъединиш към разговора?

Вписване в профила

Сортирай по:

Все още няма публикации.

Разбираш ли английски? Натисни тук, за да видиш още дискусии в английския сайт на Кан Академия.