Да опишеш какво виждаш: Скулптура (Хенри Мур, Легнала фигура)

(джаз музика) - [Бет] Да опишеш едно нещо, може да изглежда просто, но да опишеш произведение на изкуството – това отнема време. Така и трябва да бъде, защото, колкото повече описваш нещо, толкова по-добре разбираш какво виждаш, и толкова по-лесно ти е да го интерпретираш. Затова описанието на произведения е едно от първите умения, които усвояват изкуствоведите. - [Стивън] Всъщност всеки, който влиза в музей, трябва да говори за това, което вижда. Както и за асоциациите, които то буди, в допълнение към описанието на самия обект. Нещо, което няма да правим, е да говорим за това кога е създадена скулптурата, няма да говорим за историческия контекст, няма да говорим за биографията на автора. Само ще опишем какво виждаме. - [Стивън] Виждам огромно човешко тяло. То е абстрактно, не е точно копие на човешката анатомия. - [Бет] Виждам нещо като ръце и крака и легнала фигура. - [Стивън] Няма съмнение, че незабавно разпознаваме краката, коленете, торса, лактите и врата. Но колкото повече гледаме тези отделни части на тялото, толкова повече виждаме изборите, които е направил авторът, толкова по-добре разбираме, че това не е истински лакът, че вратът не е врат, нито главата - глава. Но продължаваме да ги виждаме като такива. - [Бет] Най-очевидното нещо, по което познаваме, че това не е истинско тяло, е огромната празнина. Това голямо отворено пространство, което заема мястото на торса. - [Стивън] Но преди да започнем да описваме отделните елементи на скулптурата, мисля, че е важно да отбележим някои неща относно материала и повърхността. Скулптурата е мръснобяла и е толкова гладка, че се изкушаваш да я пипнеш, макар от музея да биха предпочели да не го правиш. - [Бет] Действително, заоблените форми изглеждат като да са много приятни на допир. А мръснобелият, подобен на слонова кост цвят придава много естествен, органичен вид. - [Стивън] Това усложнява нещата, тъй като костите са вътре в тялото, но това, което виждаме, е външното тяло. А може би е вкаменелост? Или плътта е премахната? Но пък фигурата изглежда одухотворена. Изглежда завършена, ненакърнена. - [Бет] Ако се вгледаме, ще забележим, че някои форми липсват. Дланите, или поне пръстите. Стъпалата и някои части от тялото ги има два пъти. Нещо, което ми заприлича на гърди, се появява на две места в скулптурата. А това, което взех за бедра, също го има два пъти. - [Стивън ] При всички случаи, не можем да сме твърде буквални. Преди малко каза, че фигурата няма пръсти. Но има препратка към пръсти, тоест абстракция на пръсти. Ако погледнеш лявата ръка на фигурата, изглежда като юмрук със свити навътре пръсти, описан с кръг от корда, внедрена в повърхността. - [Бет] Въпреки това авторът е решил да не прави отделни пръсти. Както и глезен, и ходило с пръсти и свод. - [Стивън] Но това все пак е ходило, защото има ъгъл, там където свършва кракът. Създава се впечатление за пета и пръсти. Мога да видя и къде трябва да е глезенът. Сякаш авторът ме кани да довърша това, което той е изпуснал. - [Бет] По някакъв начин негативното пространство, пространството, което се образува между формите, изглежда също толкова значимо, колкото и самите форми. Пространството, където трябва да е торсът, и което е празно Начинът, по който гръбнакът или горната част на гърба е издигната, а фигурата изглежда като да се подпира на лакти. Това негативно пространство ни дава усещане за повдигане на горната част на тялото, - [Стивън] Заради това повдигане не само лактите и предмишниците, но и останалите неопределени крайници, създават впечатлението, че това не е човешка фигура. Това е различен вид създание, почти насекомо, което може да се движи напред на четири крака, или на всичките шест. - [Бет] Има и напрежение между меките, органични, заоблени форми и тези прави линии, което привличат вниманието ни към гърда, лакът, рамо, - [Стивън] Контур. Това е рисуване по формата. Но когато гледам скулптурата, не мога да не я свързвам с човешко тяло, но в същото време ми се струва и че гледам пейзаж. Сякаш коленете са далечни планини, сякаш има някакво единство между човешката форма и Земята. - [Бет] Интересно, че казваш това, защото, когато гледам скулптурата, веднага си представям тяло на плажа. Не си представям просто легнала фигура, представям си естественото положение на фигурата, навън, на открито. - [Стивън] Изпечена от слънцето. Всъщност, надигаща се да улови слънчевите лъчи. - [Стивън] Тази форма, в средата на фигурата, която прилича на възглавничка, може да се интерпретира едновременно като гръден кош, гърди, може би торс, неопределена форма, създава усещането, което имам, когато си извивам гърба. Когато погледна скулптурата, усещам едно теглене в тялото си. Авторът е използвал най-простия инструмент. Използвал е самата форма, използвал е линията, която е създал с кордата. И успява да създаде у мен асоциация и физически спомен. - [Бет] От някои ъгли скулптурата изглежда много ниско снишена, почти изтощена, а от други - напрегната. Ако погледнем към това, което трябва да е глава, виждаме две кръгли форми с вдлъбнатина в центъра, където трябва да е окото. И тази уста, отворена в очакване, копнеж, почти викаща. - [Стивън] Само няколко минути наблюдавахме скулптурата, но успяхме да развием цял набор асоциации. Облякохме това, което виждаме, в думи. И тези думи създадоха основата на нашата лична интерпретация. Дадох си сметка, че ако прекарам време в описване, ако наблюдавам отблизо, дори произведение, което на пръв поглед е трудно и объркващо, и не ми допада особено, това се променя и започвам да оценявам това, което е постигнал авторът.