Магдалена Абаканович, Хермафродит III

В началото на Втората световна война Абаканович, по това време малко момиче, вижда как германски танкове навлизат в имота на семейството ѝ. В един момент пиян войник нахлува в дома ѝ и в нейно присъствие прострелва ръката на майка ѝ. През 1944 г. семейството е принудено да избяга от настъплението на съветската армия и се озовава във Варшава, където тя все още живее и работи. Като младо момиче Абаканович работи като помощник медицинска сестра в импровизирана болница, където се грижи за ранените, но в същото време завършва средното си образование. Семейството ѝ губи всичко по време на войната и трябва да крие своите аристократични корени, когато аристокрацията става враг в следвоенна комунистическа Полша. Абаканович си спомня: " Ние като семейство изгубихме идентичността си. Ние бяхме лишени от нашето социално положение и бяхме изхвърлени от обществото. Бяхме наказани, заради това, че сме богати. Така че трябваше да крия миналото си. Трябваше да лъжа. Трябваше да си измислям."

Магдалена Абаканович е родена през 1930 г. и прекарва ранните си години в семейното имение на около 200 мили на изток от Варшава. Там тя често играе в близката гора, преживяване, което по-късно влияе на материалите, които използва в творбите си. Нейното семейство има тартарски и аристократични корени (Терминът тартарски има сложна история, но в този случай бащата на художничката е потомък на Абака Хан, хан на Персия от тринадесети век).

Абаканович завършва Академията за изящни изкуства във Варшава през 1955 г. След Втората световна война Полша е част от Съветския блок и има комунистическо правителство. Социалистически реализъм е стилът, преподаван в училищата по изкуства през тази епоха и първоначално Абаканович експериментира с текстил и тъкане с цел да го избегне. Социалистическият реализъм налага образи на усмихнати работници и съвършено общество и въпреки че Абаканович не харесва стила, тя в крайна сметка трябва да го приеме, за да получи степен и да влезе в Съюза на полските художници — стъпка, необходима за всички професионални скулптори.

През целия си живот Абаканович продължава да живее в Полша, въпреки комунистическото правителство, което държи властта там до 1989 г., и трудностите, които тя и нейните полски колеги срещат. След смъртта на Йосиф Сталин през 1953 г. има значителни трудности във Варшава, но също така и разцвет на изкуствата. Абаканович присъства на събирания на творци, интелектуалци, учени и политици в едностайния апартамент на полския конструктивистки художник Хенрик Стазевски.

През 1967 г. Абаканович започва да създава форми, изработени от плат и дамаски. Тя става добре позната с творбата, която нарича Абакани (долу) – серия от монументални скулптури от влакно, които полагат основите на нейното по-късно творчество. Скулптурите Абакан са свързани с облеклото, но не са функционални. Те висят от тавана и въпреки че загатват за човешки фигури, те също така са свързани с естествения свят. Някои леко се люлеят, което напомня люшкането на подводна растителност или полет на птици.

През 70-те години Абаканович започва да експериментира с други материали, включително зебло, канап и памучен тензух. През 1974 г. тя започва да изработва фигури чрез потапяне на зебло и канап в смола, които след това притиска в гипсова отливка. Понякога тя прави отливка от тялото на приятел за тези форми. Фигурите са кухи и повтaрящи се, както се вижда в Седнали фигури(1974-79) и Гърбове (1976 – 80).

Тялото като структура става все по-важно за Абаканович и тя посещава лаборатории, за да научи повече за дисекцията и строежа на човешкото тяло. Ефектът на Седнали фигури и Гърбове може да бъде ужасяващ и често се разбира като изразяващ дехуманизацията през ХХ век. В тези творби една и съща форма се повтаря, но повърхността на всяка фигура има индивидуални особености в резултат на уникалното боравене с материалите от Абаканович.[2]

В Хермафродит III се използва същата обвивка на отлят торс , който Абаканович използва в скулптурната си серия Гърбове (1976-1980 г.). Творбата е изработена от зебло, смола, дърво, пирони и канап. За разлика от серията Гърбове, в която фигурите седят директно на пода, торсовете от серията Хермафродит са поставени седнали върху ниски стойки от дървени греди, може би замествайки липсващите крака.

Фигурите на Абаканович са предимно хермафродитни, а техните сексуални характеристики не са подчертани. Художничката иска зрителят да се съсредоточи върху човешката същност на фигурите, вместо върху пола им. В същото време фрагментарният характер на фигурите е важен, може би като отражение на времето, което тя прекарва, помагайки в болницата по време на Втората световна война, и на нейните спомени от нападението над майка ѝ. Отличителна черта на всички отливки от зебло е набръчканата кожа и извивките на гръбнака, мускулатурата и вените. Телата, или по-точно частите от тялото, са предназначени да бъдат гледани като цяло, като кухата вътрешност е също толкова важна част от творбата, колкото изпъкналата външна част. Пространството в тези творби е толкова значимо, колкото и масата.

Абаканович използва своята лична история, но нейните скулптури притежават двусмислие, което предизвиква многобройни тълкувания, които разкриват широки възможности за човешките преживявания. Хермафродит III загатва за бруталността на войната и тоталитарната държава. Тялото е обвивка без ръце, крака или глава. То е израз на страдание, и печално, и смущаващо.

Есе от д-р Мери Кинеком

[1] Майкъл Бренсън, “Абакани,” Art Journal. Пролет 95, том 54, бр. 1, стр. 59

[2] Мара Уизлинг, ув., Заявяване на съвременните визии: Статии от съвременни художници жени, Ню Йорк, NY: Universe Publishing, 1994 г., стр. 92

Майкъл Бренсън, “Абакани,” Art Journal, Пролет 1995 г., том 54, бр. 1, стр. 56-62.

Майкъл Бренсън, “Изкуство на оцелелите,” The New York Times Magazine, ноември 1991 г., том 142, бр. 49165, стр. 46-53.

Джон Дорнберг, Смитсониън, април 85, том 16, бр. 1, стр. 110-119.

Joanna Inglot, The Figurative Sculpture of Magdalena Abakanowicz: Bodies, Environments, and Myths, (Berkeley: University of California Press, 2004).

Mara Witzling, ed., Voicing Today’s Visions: Writings by Contemporary Women Artists (New York, NY: Universe Publishing, 1994).