Тромбон

Помислих си, че би било полезно днес да поговорим за това как се отнасяме към свиренето в ансамбъл в сравнение с това как свирим, когато сме сами. Има много начини да го направим. Едно от нещата, за които внимаваме, когато свирим във военния оркестър, особено когато имаме дълга и изтощителна репетиция или концерт, е да останем колкото се може по-отпуснати. Често може да е трудно, особено за нас. Облечени сме в униформи. Искаме да изглеждаме професионално. Трябва да изключим ума си и да мислим само за това, което ни помага да се отпуснем. Едно от нещата, които обичам да правя, е да обърна внимание на стойката и на това как се държи тромбона. Нещо, което често срещам, особено при начинаещи музиканти, е как са сграбчили силно тромбона. Престарават се. Едно от нещата, за които внимавам и за което мисля през цялото време, е да имам изправена и добра стойка. Няма нужда да съм стегнат, но трябва да съм изправен. Когато взема инструмента, е много важно, ключово, не аз да се наведа към него, а да поднеса тромбона към себе си. Изправен съм и поднасям тромбона към лицето си. ("Fanfare Ritmico" от Дженифър Хигдън) Второто нещо е, когато дишаме, да го правим спокойно. Колкото повече се старая при дишането, често вдишвам по-малко въздух. Например, ако си поема въздух така: (силово вдишване) се чувствам много стегнат, напрегнат. Старая се наистина много, което изглежда правилното нещо, но често, ако успея да се отпусна: (спокойно вдишване) и да си поема спокойно въздух, резултатът е по-добър и няма напрежение в гърдите, когато свиря. ("Fanfare Ritmico" от Дженифър Хигдън) Музиката за духови оркестри, която изпълняваме, се асоциира с един определен начин на свирене, който ние, тромбонистите, упражняваме много. Почти всеки ден свирим етюди на Рошут. Повечето тромбонисти започват да ги свирят в гимназията. Етюдите на Рошут звучат по този начин: (изпълнение на тромбон) Те са много лирични, леки, вокални етюди. Първоначално са написани, за да се упражняват певците. Ако чуем първата сюита на Густав Холст в ми бемол, началото звучи съвсем като етюдите на Рошут. (откъс от "Сюита No 1 в ми бемол" от Густав Холст) ("Сюита No 1 в ми бемол" от Густав Холст) За мен тези две неща са свързани, и ако мога да свиря в духовия оркестър така, както свиря, когато репетирам сам, това означава, че умея да поддържам добро звучене с тромбона. Стремя се да свиря така, независимо дали свиря на закрито, например в голяма зала с военния оркестър, или свиря на военен парад на открито, или на дълго военно погребение, или някъде другаде на открито, и се налага да свиря много силно през цялото време. Стремя се да запазя чувството за лекота докато свиря, доколкото мога. ("Сюита No 1 в ми бемол" от Густав Холст) Друго нещо, над което много работим в духовия оркестър и в нашата секция, е артикулацията. Когато говорим за артикулация, всеки знае, че става дума за движението на езика. При тромбонистите често движенията на езика са много твърди, натъртени. Да, важно е артикулирането да бъде изчистено, но мисля, че понякога е лесно да се прекали с артикулирането с език. Така че едно от нещата, които правя, е да се фокусирам над въздушната струя. Това е свързано, както стана дума вече, с това да съм отпуснат, когато вдишвам. Един чудесен начин да го покажа е да поднеса опакото на ръката си към устата и просто артикулирам, все едно че свиря на инструмента. (издишване) Това, което не искам да усетя, е: (силово артикулиране на звук) Ако прекалено силно опитвам да изчистя движенията на езика, ще усетя как въздухът се удря в опакото на ръката ми. Искам да бъде много по-лесно, (леко артикулиране на звук) за да звучи така, щом засвиря тромбона: (повтаряща се плавна нота) Искам да избегна това: (силово звучене на повтаряще се нота) което се получава заради стегнатия език в началото. Въздухът зад езика е това, което придава яснота на звука. ("Сюита No 1 в ми бемол" от Густав Холст) Един от градивните елементи при свиренето са дългите тонове. Много от нас започват да се упражняват с дълги тонове от съвсем ранна възраст. Упражненията за дълги тонове са едни от най-семплите упражнения. (изпълнение на тромпет) Целта е да засвиря тона ясно, да поддържам звука и да имам хубав завършек на тона, така че да не се понижи, нито да се повиши, и да запазя това чудесно звучене през цялото време, докато трае тонът. ("Отгоре и отвъд" от Джерард Шварц) Да запазим доброто звучене по време на целия концерт, е едно от най-сериозните предизвикателства за нас.