Тромпет

("Симфония в Си бемол мажор" от Паул Хиндемит) Бих препоръчал на всеки начинаещ да прави като мен, когато се разсвирвам. Всичко започва в главата. Това, което чуваме, е това, което възпроизвеждаме. Често родителите искат да заведат децата си на учител по инструмент, но най-доброто, което могат да направят, е да им пускат често записи на инструмента или инструменталната музика, която им харесва. Мисълта ми е, че ако питаш случаен човек какво пие всяка сутрин, може би ще ти отговори "кафе", но аз казвам "кайве", защото 8 млн. души в града, откъдето идвам, казват "кайве". Никой не ме е учил да казвам "кайве" по този начин, просто го чух. И го повторих. Мозъкът е устроен да подражава. Така че ако дадем на тези деца нещо, което да копират, те ще разберат какво се иска. А ние, като учители, ще им помагаме. Силата на медните духови инструменти се крие в движението на въздуха. Колкото е по-свободен този въздух, с толкова по-голяма лекота свирим. Като учители можем да дадем на децата модел за подражание, както родителите, братята и сестрите им постоянно правят, и децата ще започнат да схващат. Така няма да се налага да казваме: "Направи това, направи онова". ("Сюита No.1 в ми бемол" от Густав Холст) Започвам деня с нещо съвсем семпло. Можеш да си го купиш от някой универсален магазин и да станеш по-добър тромпетист, по-добър изпълнител и музикант. Дали това наистина ми помага да свиря по-добре? Не, това е инструмент за ума, както по-рано вече споменах. Сега нека опитам следното: (издишване) Това е лекота на свирене. На тази лекота искам да подражавам. Играчите на голф отстъпват назад преди много важен удар, подравняват линията си, залюляват стика наред-назад. След това пристъпват към топката. Те правят точно това, защото когато отстъпят назад, виждат траекторията на топката, която търсят. Скиорите си представят посоката през цялото време. Спортистите правят същото, защо и музикантите да не могат? Да се върнем към тръбичката: (издишане на въздух) Всичко, което искам, е да постигна тази лекота. (изпълнение на тромпет) Честно казано, изобщо не ми се получи. Притесних се, че нотата няма да зазвучи и за всичко онова, което може да се обърка. И точно това се случи. Затова, когато се упражнявам, отстъпвам назад и си казвам: "Не, няма да продължа." (леко издишване на въздух) (изпълнение на тромпет) Това е отправната ми точка. Всеки ден. Всеки ден черната дъска е празна. Имам си нещо като система, но по-скоро бих го сравнил с хранителната пирамида, която ни учи да съчетаваме различни храни в определени количества. По същия начин започвам деня с упражнения за лекота. Преди време свирех повече дълги тонове, но сега лекотата при мен е.. (дълбоко вдишване) (изпълнение на тромпет) Търся тази лекота на звукоизвличане, която сега ще покажа чрез едно упражнение от Хърбърт Кларк. (дълбоко вдишване) (изпълнение на тромпет) Целта е да постигнем същата лекота. (издишване на въздух) Понякога ще поиграя с мундщука, мога да го подържа в ръката си или да изсвиря нещо, което ми е хрумнало. (жужащ звук от тромпет) Сега напълно, изцяло владея това, което се получава. Дали това наистина ми помага да стана по-добър тромпетист? Не, това е средство за ума, връщаме се към въпроса: "Какво чувам? Какво искам да пресъздам?" Това ни дава свобода. Когато преподавам, понякога казвам на ученика: "Хайде да затворим учебника. Ти седни срещу мен, сега ще си пуснем малко музика, ще я чуем няколко пъти и ще видим какво можем да копираме?" Когато децата се учат да говорят, те ни копират и ако направим същото с инструмента, те ще станат добри музиканти, и нивото им на наслада, вярвам, ще е много голямо. ("Триптих за Нова Англия, Когато Исус заплака" от Уилям Шуман) Когато свирим от единия край, се безпокоим какво ще излезе от другия край. Вместо това трябва да останем от нашата страна на наустника, за да бъдем спокойни и доволни. Веднъж щом свалим наустника, незнайно защо, страхът от грешките се стопява. (жужащ звук) Слагаме наустника в тромпета и изведнъж започваме да се чудим какво трябва да направим. Със свален мундщук не се чудих какво трябва да направя, просто чух нещо и го копирах. Така че, има практическо приложение. Мога да кажа, че ще направя 500 лицеви опори, но в действителност ще се упражнявам, като направя първо известен брой, това е системата, с която ще успея. Но движещата сила зад всичко това е крайният резултат, който искаме да постигнем. Понякога свирим на погребение военната сигнална мелодия "Taps", навън е -10 градуса, или 38 градуса. И ако мисля за това, че е 38 градуса или -10 градуса, това би ме провалило. Знам, че щом извадя инструмента, всичко друго престава да съществува, не мисля за времето, защото в този момент отдавам почест на семейството на загиналия. Приготвям инструмента, мисля си за лекотата на свирене (издишване на въздух) Чувам тоновете. (военна сигнална мелодия) Отпускам се да свиря, защото първо съм чул в ума си как свиря. Чул съм как искам да прозвуча. В това има голяма свобода. Нося униформа, трябва да вляза в роля. Имам възможност да изсвиря това, което съм чул, и това е свободата. Имам свободата да отдам почестта, която това семейство заслужава. Удивително е, че сме обучени да свирим и забавляваме, но когато има военно погребение, вече не развличаме хората, защото отдаваме почест. Отдаваме почест на семействата и се надяваме да чуят само веднъж тази погребална военна мелодия. Когато свиря тази мелодия, хората не ме познават, но никога няма да забравят какво съм направил този ден за тях. Да отдам почест на такива семейства, е повече от чест, и мога да кажа, че е едно от най-значимите неща, които съм правил. (Военна мелодия "Taps", която се свири на военни погребения в САЩ)