Кларинет в Си бемол

("Когато Христос заплака, Триптих на Нова Англия" от Уилям Шуман) Кларинетът е "цигулката" на оркестъра от духови и ударни инструменти и образува най-голямата му секция. Кларинетите в един концерт са много. Обикновено има 14 кларинетисти, които свирят на кларинет в си бемол. Имаме още кларинет в ми бемол, баскларинет, понякога алтов кларинет и дори контрабас кларинет. ("Лисабон, Букет от Линкълншир" от Пърси Грейнджър) Свиренето на кларинет в оркестър от духови и ударни инструменти е много различно от свиренето в симфоничен оркестър. Не можеш да се изявяваш така, както правиш в симфоничен оркестър. Винаги слушаш другите кларинетисти, опитваш да се съчетаеш с техния звук и всеки слуша тона на останалите. Всеки човек, с когото деля нотен пулт, и до когото седя, е различен по своему. При наличието на толкова много различни изпълнители, всеки свири различно, и звукът на всеки е леко различен. Характерният за всеки тон е различен. Така разбираш с кого се сработваш най-добре. Меним местата си в нашата секция и е приятно да се свири с различни хора. ("Честър, Триптих за Нова Англия" от Уилям Шуман) Когато се упражнявам вкъщи, винаги работя по много с дълги тонове. Правя го най-вече, за да се чуя, и използвам метроном и тунер. Така прецизирам интонацията. Слагам тунера на нотния си пулт и свиря даден тон на различни октави. Слушам звука, който възпроизвеждам, и следя тунера. Упражнението е много скучно, но е много важно за всеки изпълнител на духов инструмент. В оркестър от духови и ударни инструменти, или в секцията на кларинетистите, невинаги можеш да чуеш себе си, да чуеш собственото си звучене. Имаш нужда от време да свириш самостоятелно. Трябва да имаш идея за това какво е твоето звучене. Може да е като звука на любимия ти кларинетист, когото обичаш да слушаш на запис. Израснах през 80-те, когато нямах достъп до много музика, за да слушам различни кларинетисти, професионални музиканти, както е в наши дни. Сега е толкова лесно да влезеш в интернет, и да чуеш как някой свири на кларинет, например в оркестъра на Кливланд, Рикардо Моралес или някой друг. Може да откриеш всичко, да слушаш и да решиш как точно искаш да звучиш. И да опиташ да постигнеш това звучене. Звукът е много важен. При дългите тонове се фокусираш върху звука и нищо друго. Може да се съсредоточиш върху дишането, защото така се постига красив звук. Това е един от градивните елементи. Кларинетът може да звучи наистина красиво и ниско, но може да свири и високо. Това е само един пример за това какво мога да правя, когато се упражнявам с дълги тонове: (изпълнение на кларинет) Това е в общи линии ниският и средният регистър. След това мога да свиря дълги тонове в обичайните гами. И мога да работя над високите тонове много лесно по този начин. Получава се нещо подобно: (изпълнение на кларинет) Използвам тунера през цялото време, за да следя къде е моят тон. Дали интонирам чисто, или високите ми ноти са леко различни? Мога да се коригирам и да видя къде имам склонност да се отклонявам. ("Отгоре и отвъд" от Джерард Шварц) За всеки кларинетист, без значение от репертоара, при свиренето на технически трудна музика, на бързи тонове, е много важно тези тонове да бъдат овладяни. Когато си вкъщи и си спокоен и няма никакво напрежение, е много лесно да се свирят трудни пасажи. Но когато си на репетиция, или в концертна формация, или си на запис, се напрягаш. Тогава изведнъж се оказва, че не можеш да свириш така добре, защото мислиш твърде много за пасажите, докато свириш. Затова винаги правя следното: когато уча технически труден пасаж, започвам изключително бавно. И го изсвирвам много бавно, по този начин работя не само върху правилните тонове, но и върху правилния ритъм, мисля и за артикулацията и тона. Свиря достатъчно бавно, за да мога да възприема всичко. Изсвирвам го веднъж, и ако успея да го изсвиря добре, увеличавам малко темпото на метронома, след което свиря отново, и ако отново се получи добре, отново увеличавам темпото. И продължавам по този начин. Не става бързо, иска се време. Времето зависи от трудността на пасажа. Правила съм това стотици и хиляди пъти с различни пасажи. Разбивам всеки труден пасаж на части, в зависимост от трудността му, на четири или осем такта, но никога на повече от 16 такта. И работя върху всяка фраза много бавно, отделно, и постепенно се стремя да изсвиря трудния пасаж в оригиналното му темпо. Така, когато започне концертът, мога да свиря стабилно, защото съм го упражнявала много пъти! И съм го изсвирила правилно многократно преди концерта. Хубавото на бавното свирене е, че по-вероятно е да се изсвири правилно. Докато, ако започнеш твърде бързо, започваш да свириш с грешки и е по-трудно да ги поправиш след това. Затова съм голям почитател на упражненията с бавно свирене. Дори и да е откъс от произведение, който ми е добре познат, но не съм го свирила наскоро, забавям темпото, само за да го припомня на моите пръсти. Това е началото на откъса в размер 12/8 от втора част на Симфония в си бемол мажор на Паул Хиндемит. Ще забавя темпото до 60 удара в минута. Настройвам метронома. (изпълнение на кларинет) Това е един откъс, пример за това как бих се упражнявала. И, ако го изсвиря добре, ще увелича темпото малко, за да го изсвиря отново, след което пак ще вдигна темпото. Всичко зависи от лекотата, с която успявам да следвам метронома и темпото. (изменение в темпото) (изпълнение на кларинет) ("Симфония в си бемол мажор" от Паул Хиндемит)