Флейта

("Сюита No1 в ми бемол мажор за военен оркестър" от Густав Холст) От моя опит на флейтист и учител по флейта, когато се подготвям за концерт, винаги се стремя да правя подготвителните упражнения, за по-кратко време, защото всички сме забързани в наши дни. Целта е упражненията да включват всичко необходимо, за да се свири добре на флейта. Опирам се на опита на старите майстори. Най-добре е да се започне с упражненията на Марсел Моис за свирене на поредица от полутонове. Той е легендарен флейтист, от добрия стар Париж, Франция. И до ден днешен изисквам от моите ученици да свирят тези дълги тонове за "загряване". Това е като да се разтегнеш, или да направиш малко йога, или нещо подобно. Нужно е дълбоко дишане и хубав, плътен звук, когато свирим поредни тонове. Отначало започвам в ниския регистър и се стремя да имам изравнен звук. Започвам с "до" и слизам с полутон. (изпълнение на флейта) Това, което искам да постигна, е точното съотношение между основния тон и обертона, доколкото е възможно. На следващия етап продължавам със същото упражнение, но работя върху динамиката и чистотата на тона. Затова слагам моя тунер на стойката за ноти, и правя същото упражнение, в четири различни динамики. Освен че се променя силата на звука, може да се добави и вибрато. Ако ученикът ходи при учител по флейта, го окуражавам да прави това упражнение за загряване, и да работи върху базовото вибрато, докато се убеди, че е балансирано, и звучи наистина добре. При този етап следва да се направи техническото упражнение в четири динамики. Това научих от професора си по флейта в университета Джийни Бекстресър. Това е нейното подготвително упражнение. (изпълнение на флейта) Динамиката на звука беше силна, форте, без да има вибрато. След това повтарям упражнението, като свиря същия тон, но добавям хубаво, активно, плавно вибрато. (изпълнение на флейта) Задачата тук е да се убедя, че вибратото е продължително и не зависи от движенията на пръстите при смяна на тоновете. В третото упражнение свиря същия тон, но в добре овладяна тиха динамика и спазвам чистотата на тона. (изпълнение на флейта) Четвъртото упражнение е да поддържам красивия звук в тиха динамика, едновременно с естествено плавно вибрато, съвсем леко и деликатно вибрато. (изпълнение на флейта) Така че, когато имам време, правя това упражнение, като се качвам нагоре и слизам надолу, и използвам тунера, ако имам време. Отделям 10 минути за това. ("Отгоре и отвъд" от Джерард Шварц) Имам и друго любимо упражнение, което подготвя доброто звучене. Идва отново от старите френски майстори на духови инструменти, от известния обоист Марсел Табуто. В гимназията ми преподаваше негов ученик. Той ми преподаваше камерна музика в училището в Маями, Флорида. Името му бе Джон де Ланси и той бе главният обоист на Филаделфийска филхармония. В училище започвахме репетициите с продължително изсвирване на единичен тон. Дължината на тона зависи от индивидуалните възможности, но докато свиря, важното е да броя, с което определям нарастването на звука. Започвам упражнението с броене, например от 1 до 10, или от 1 до 6. След това поемам въздух и броя обратно от 6 до 1. Броенето помага да управлявам интензивността на звука. Сега ще изсвиря един дълъг тон и ще увеличавам динамиката, докато броя от 1 до 6, ще започна много тихо (пианисимо) и ще стигна до много силно (фортисимо), Ще си поема въздух и след това ще свиря от много силно до много тихо. (изпълнение на флейта) Изпълнението може да е доста трудно, но това упражнение ми помага много, когато свиря в ансамбъл, защото ми дава съвършен контрол върху звученето на един тон. В следващия етап добавям вибрато и отново упражнявам динамиката. Започвам да свиря колкото се може по-тихо, докато стигна до много силно. Започвам без вибрато. Свиря само основния тон, и докато засилвам звука добавям вибрато, и то става все по-интензивно, докато стигна до най-силния звук. (изпълнение на флейта) Това е като да мога да разкажа една история, чрез изсвирването само на един глас, а това е едно от най-трудните неща. ("Сюита No 1 в ми бемол мажор за военен оркестър" от Густав Холст) В последните няколко минути от моята подготовка за концерт, правя упражнения, които идват отново от добрия стар Париж, Франция. Тези двама музиканти, Филип Гоубер и Пол Тафанел, са написали пълно ръководство за флейта. В него има много упражнения с гами, които са много полезни за поддържане на дишането, и за постигане на правилно центриране на всеки тон. От тяхното ръководство харесвам упражнение 1, 2, 4 и 6, които развиват различни умения. Упражнение 1 е известно сред флейтистите, класическо упражнение, което помага за плавен и продължителен поток на въздуха. Другото, което искам, е да съм сигурна, че всяка изсвирена нота, въпреки че местя пръстите си бързо, е като хубава закръглена перла. Казвам на моите ученици, да правят следната аналогия: когато свирят много бързи ноти, трябва да звучат като че нанизват перли на гердан и всеки тон трябва да звучи много закръглено. Това е първото упражнение. (изпълнение на флейта) Друго, което искам да постигна, докато поддържам добър и бърз въздушен поток през флейтата, е да усещам, че въздухът стига до края на тръбата. Искам пръстите ми да танцуват на върха на този въздушен поток. Другото нещо, което да помня, е да държа пръстите си колкото се може по-ниско, за да контролирам тази техника и да свиря наистина добре на флейтата. ("Semper Fidelis" от Джон Филип Суса)