Обой

("Маскарад" от Винсент Персикети) (соло за обой) ("Маскарад" от Винсент Персикети) Когато започвам да репетирам, правя едно упражнение, което намирам за особено полезно. Научих го в колежа от моя учител Ричард Килмър, който бе прекрасен учител, и бих добавил, чудесен човек. Упражнението ми помага да работя върху ритъма, интонацията, динамиката, продължителността на тона. Това са предизвикателни задачи за всички обоисти, начинаещи или опитни. Първо изсвирвам сравнително нисък тон по избор. Качвам се с полутон нагоре, след което скачам една октава над първоначалния тон. След това се качвам пак с полутон нагоре, и продължавам, докато стигна предела на възможностите си, след което се връщам обратно. Звучи по този начин. (изпълнение на обой) Може да се удължи трайността на тоновете, ако се работи върху продължителността. Начинаещите обоисти могат да ги съкратят, ако не са развили достатъчно белите си дробове. Друго, което можем да упражняваме, е началото на един тон да звучи колкото се може по-тихо, да засилваме постепенно, колкото се може повече, а след това отново да затихне. При това упражнение може да се използва механизъм за настройване, и да се работи върху интонацията, чистотата на различните интервали. Намирам за много ефективно да използвам метроном при това упражнение, настроен на много бавно темпо. Обикновено настройвам метронома на 15 или 20 удара в минута. Това означава, че всеки тон трае около 3 до 4 секунди. Стремя се да изсвиря следващия тон, точно когато метрономът отброи удар. Това много помага да се развие вътрешното чувство за време и ритъм. Когато си начинаещ изпълнител, можеш да си тактуваш с крак, но когато си професионалист е много важно да имаш вътрешно чувство за ритъм. Така, когато свириш, ще можеш да поддържаш ритъма самостоятелно. Ставаш по-независим по този начин. По-нататък същото упражнение се повтаря, но вместо да се кача един полутон нагоре след първия тон, този път се качвам с цял тон, след което отивам октава нагоре. (изпълнение на обой) И така нататък. Този интервал може да се увеличава, например от "ре" на "ми бемол", след това от "ре" на "ми", от "ре" на "фа диез", и т.н., докато стигнем от "ре" на "до диез". Всеки отделен интервал се упражнява, защото, ако можеш да изсвириш чисто всеки интервал, тогава можеш да си в тон, независимо какво свириш. Това единствено упражнение съдържа много елементи в себе си. Докато се упражнява всеки интервал, всеки път, когато се променя тона, човек може да се фокусира върху нещо различно. Това е много полезно, защото трябва да си съсредоточен, когато правиш подобно упражнение. ("Букет от Линкълншир" от Пърси Грейнджър) Едно от нещата, които затрудняват обоистите, и особено начинаещите, е артикулацията. Затрудняват се, когато има бърз пасаж с много повтарящи се тонове, артикулирани с език. В такива случаи е възможно обоят да звучи като ударите на кълвач по дърво. Преувеличавам, за да стане ясно какво имам предвид. (изпълнение на обой) Много е лесно да се възпроизведе подобен съвсем кратък, сбит звук, на който му липсва изразност и финес, но отчасти това е начинът, по който обоят естествено си звучи и е нормално да се получи така. Една от причините обоистите да свирят така, е защото мислят, че при по-бърз пасаж има много тонове, и трябва да ги артикулират много бързо с език, че трябва да движат бързо езика си. Понякога това води до звученето, за което обясних току-що. За по-гладка техника на артикулиране, човек по-скоро трябва да се фокусира повече върху дишането, отколкото върху езика. Когато има пасаж в бързо темпо, ще демонстрирам с гамата До мажор, първо трябва да се упражнява бавно: тоновете да звучат докрай и легато, изпълнено с езика, ето така. (изпълнение на обой) Целта е да звучи не много по-различно, отколкото ако целият пасаж се изсвири легато. Това е най-добрият начин да се работи за бързината на свирене. Ако първо опиташ да свириш бързо: (изпълнение на обой) трябва да вземеш това, което прозвуча, да го забавиш, да го разгледаш под аудио микроскоп, и то би трябвало отчасти да звучи като бавното изговаряне на примера, който току-що изсвирих. Езикът трябва да се движи много плавно и не бива да прекъсва звука в края, защото, ако се движи твърде много, езикът може да се превърне в пречка. Затова нека се фокусираме върху скоростта на въздуха и лекотата на езика, и да мислим за постигането на наистина плавна линия. Тогава, на първо място, се постига много по-голям контрол върху музиката, която звучи. Свирят се не просто тонове, а се получава истинска музика. И освен това става много по-лесно да се надгражда скоростта, когато езикът не е пречка. Например, в концерта за обой от Моцарт, има много пасажи с рязка артикулация с език. (изпълнение на обой) Чувал съм много начинаещи обоисти, в рамките на образователни програми, в които военният ни оркестър участва, да свирят този пасаж насечено, както показах в началото. (изпълнение на обой) Пак може да звучи ритмично и красиво, но прекъсването в края на тона е ограничаващо, прекъсва се потока на музиката и пречи да се постигне наистина красива мелодия. В този случай си ограничен от езика, но ако работиш сериозно за подобряване на дишането, тогава, при бърз пасаж, вместо да си мислиш: "О, тук езикът ми и пръстите ми трябва да се движат бързо!", ще си мислиш по-скоро, че въздухът трябва да е бърз, а пръстите и езикът да са спокойни и плавни, и да не се пречкат. Това освобождава музиката, дава й пространство, което да оформи. ("Fanfare Ritmico" от Дженифър Хигдън) Другото, което забелязах, е че правилната стойка е малко подценена от някои обоисти, може би защото в сравнение с повечето инструменти обоят не изисква толкова много въздух. При свирене се прилага налягане върху платъка чрез въздуха, за да вибрира. Платъците на обоя обаче са много тесни. Отворът е много малък и съпротивлението е голямо. Начинаещите изпълнители често имат стойка, която наричам "лапи на тиранозавър", при която лактите са прилепнали към тялото, цялостната им стойка е свита и затворена, и така не може да се поеме достатъчно въздух. В резултат на това звукът е задънен. (изпълнение на обой) Понякога начинаещите обоисти застават така, не само защото диригентите искат от тях да поддържат звученето докрай, но и защото за всички млади обоисти, и за мен в това число, обоят може да има много директен, почти пронизителен звук и е нормално да се опитваме да се предпазим от този звук. За да се извлече наистина красив звук от обоя, ключът е да се центрира въздуха в средата. Звукът трябва да е в центъра на внимание, дори и при тихо свирене. Обоят е по-малък инструмент и не се нуждае от толкова много въздух, за да издаде звук, както например тромбона или тубата. Заради по-малките си размери обоят не се нуждае от голямо пространство, но въпреки това е много важно да се свири с напълно отворена стойка. Така че е добре, когато се упражняваш, първо да се убедиш, че имаш удобен стол, да не е сгъваем стол, който те кара да се навеждаш твърде много и влошава възможността за дишане. Важно е да си наистина стабилен и изправен. Също така е много важно брадичката да е успоредна на пода. Често виждам обоисти, млади и стари, които вдигат обоя дотук и се навеждат напред като накланят брадичката си, и отчасти се прегърбват над обоя. Затова приканвам всички обоисти, да се гордеят с инструмента си и да свирят гордо изправени на него. Не е важно да се свири силно на всяка цена. Важно е да имаш отворена стойка, която позволява на инструмента да издаде най-хубавия звук. Ще се върна за момент към нашия въображаем обоист, който е свит и със затворена стойка, може би малко уплашен от звука, който ще излезе. (изпълнение на обой) Звукът като че ли постепенно пада надолу. Тонът е изсвирен, но звукът е тъмен и тялото не взема участие в него. Ако седиш с двете ходила, опрени на пода, отделиш лактите малко от гръдния кош и си представиш, че една струна излиза от върха на главата ти и държи гръбначния стълб изправен, отново можеш да свириш меко и красиво, и звукът ще бъде подкрепен от приток на бърз въздушен поток. (изпълнение на обой) ("Маскарад" от Винсент Персикети)