Урок 6: Постоянен и променлив размер, триоли и дуоли

Едно време, при популярните видове танц, размерът често се запазвал постоянен. Така било при всички видове бални танци, както и при маршовете, които имали постоянен размер, обикновено в две четвърти (2/4). Голяма част от музиката, писана през 18-и и 19-и век, също има постоянен размер. В края на 19-и и началото на 20-и век композиторите експериментират по-свободно, като сменят доста често размерите в една творба. Различните видове размери видяхме в предишните уроци. Ако погледнем последната част от концерта за виолончело на Сам Джоунс, ще видим някои леки промени в размера, който се променя от 2/4 на 3/4, връща се на 2/4, след което се променя на 3/4 и 4/4. ("Концерт за виолончело" от Сам Джоунс) Друг подобен пример е музикалната творба "Хармониум маунтин" на Филип Глас. В този откъс композиторът смесва 2/4, 3/4 и 4/4 размер. ("Хармониум маунтин" от Филип Глас) Ако погледнем творбата "Взрив" на Дейвид Сток, написана през 2010 г., ще открием резки смени на размерите, които варират в 5/8, 7/8, 3/4 и 4/4. ("Взрив" от Дейвид Сток) За размера 4/4 знаем, че можем лесно да го разграфим, като използваме различни нотни стойности. Половини ноти, четвъртини, шестнадесетини, тредесетвторини и т.н. Но какво ще стане, ако композиторът иска да раздели една от тези четвъртини ноти на три еднакви части, за да създаде по-интересен ритъм? Това може да се прави, като се добави цифрата три над или под група от три осмини ноти. Цифрата 3 показва, че трите ноти се изпълняват за същото време като една четвъртина нота. Да се върнем към "Хармониум маунтин" от Филип Глас. В този пасаж виждаме, че цигулките свирят групи от три ноти, наречени триоли, докато виоли и виолончели свирят четвъртини ноти. След това виолите се присъединяват към цигулките в свиренето на триоли, докато виолончели свирят осмини, а контрабаси свирят четвъртини. ("Хармониум маунтин" от Филип Глас) Този метод за делене на двуделни нотни стойности на три може да се приложи при всеки двувременен размер. Композиторът може също да раздели и тривременните размери по различен начин. Например, вместо три осмини в един такт, може да видим осмина и четвъртина, или четвъртина и осмина. И тук трябва да имаме числото три над или под нотите. Ако погледнем балета "Дафнис и Хлое" от Морис Равел, размерът е 5/4, но Равел добавя цифрата 3 към всяка група осмини, за да създаде триоли. Композиторът не добавя цифрата 3 по-нататък в този откъс, защото допуска, че музикантите разбират какъв е моделът. ("Дафнис и Хлое" от Морис Равел) Триолите са най-често срещаната вариация в рамките на даден размер, но може да има също пет ноти в рамките на четвъртина, отново с цифрата 5 под или над тях, или шест ноти, или който и да е брой ноти, който не е характерен за дадения размер. При триделен размер, като 6/8, може да се направи същото. При 6/8 едно време може да бъде половина нота с точка, или две четвъртини с точка, или шест осмини, или 12 шестнадесетини ноти. Можем да имаме ритъм също и от четвъртина, осмина, четвъртина, осмина, или осмина, четвъртина, осмина, четвъртина. Или коя да е комбинация, която се равнява на шест осмини ноти. Ако композиторът иска да има четири ноти за времето на четвъртина с точка, числото четири ще бъде записано над или под групата от ноти. Както виждаме, записването на ритъма може да стане доста сложно. Ще поговорим повече за това в следващите уроци.