Урок 6: Алтов и теноров ключ

Има още два нотни ключа, които се употребяват често, но не толкова, колкото виолиновия (ключ Сол) и басовия (ключ Фа). Това са алтов и теноров ключ. Нека разгледаме първо алтовия (До) ключ. Той се използва главно за записване мелодията на виолата. Нарича се още виолов ключ или ключ До. Както и останалите нотни ключове, и този първоначално е бил използван за точно определен обхват на гласа. Виолиновият ключ (ключ Сол) е за високите гласове. Алтовият ключ (ключ До) е за алтовите гласове. Теноровият ключ (ключ До) е за тенорите. Басовият ключ (ключ Фа) е за басовите гласове. Има още няколко нотни ключа, които не се използват в наши дни, но отговарят на други гласови диапазони, като сопранов ключ, мецосопранов ключ и баритонов ключ. Алтовият (До) ключ маркира третата линия от петолинието. Нотата, която стои там, е "до" от първа октава, и съответства на "средно до" на ключ Сол и ключ Фа. Говорим за една и съща нота, записана на различни нотни ключове. Освен виолата, друг инструмент, при който понякога се използва алтовия (До) ключ, е тромбонът. Теноровият (До) ключ също има за отправна точка тона "до" от първа октава, но той се пише на четвърта линия от петолинието. Този ключ се среща и при ниските инструменти, когато свирят във високия си регистър, за да се избегне използването на много спомагателни линии. Ако погледнем партитурата на последната част от Пета симфония от Бетховен, виждаме че трите тромбона са записани на алтов, теноров и басов ключ. Виолите също са записани на алтов ключ. Както вече стана дума, използването на твърде много спомагателни линии затруднява четенето. Ето защо, виолончелото, което обикновено се записва на басов (Фа) ключ, може да бъде записано на теноров (До) ключ или на виолинов (Сол) ключ. Това се прави, за да се избегнат многото спомагателни линии. Нека видим началото на концерта за виолончело от Сам Джоунс. Солото на виолончелото започва на басов (Фа) ключ, но в края на този кратък пасаж преминава на виолинов (Сол) ключ. Тонът "ла" се среща три пъти: веднъж на ключ Фа, където е на най-горната линия, и два пъти на ключ Сол, където е на второ междулиние. Нека чуем този пасаж. ("Концерт за виолончело и оркестър" от Сам Джоунс) Нека погледнем още един откъс от същия концерт, където се използва теноров (До) ключ. Последният тон във втори такт е "фа диез" и са нужни две спомагателни линии, за да се запише на ключ Фа. Следващият такт започва с "фа диез", но този път е на теноров (До) ключ, което премахва необходимостта от използване на спомагателни линии. ("Концерт за виолончело и оркестър" от Сам Джоунс)