Урок 7: Знаци за алтерация

Нека видим как изглежда гама До мажор на клавишите на пианото. Използваме само белите клавиши. Започваме с "до" от първа октава и свирим поредица от осем тона нагоре до следващия тон "до". Нотите записваме на Виолинов ключ (Сол). (до–ре–ми–фа–сол–ла–си–до) Започваме отново от "до" на първа октава и свирим гама До мажор в низходящ ред, а нотите записваме на Басов ключ (Фа). (до–си–ла–сол–фа–ми–ре–до) За да свирим по черните клавиши, трябва да разучим знаците за алтерация. Двата основни знака за алтерация са "диез" и "бемол". Те се поставят преди нотата, но се произнасят след нея. Знакът за диез повишава тона с половин тон, а знакът за бемол го понижава с половин тон. Изсвирваме тона "сол", който се пише на втора линия от петолинието на ключ Сол. Ако добавим диез преди него, ще получим тона "сол диез". Той се свири на черния клавиш, вдясно от тона "сол". ("сол диез") Ако сложим бемол пред "сол", получаваме "сол бемол", и свирим на черния клавиш, вляво преди "сол". ("сол бемол") Да направим същото с тона "ла". Имаме "ла", после "ла диез", отново "ла", а след това "ла бемол". Сигурно забелязахте, че "сол диез" и "ла бемол" звучат по един и същи начин, но се записват различно. С такива тонове правим енхармонична (равностойна) замяна, т.е. те имат различни имена и нотация, но звучат еднакво. ("сол диез" и "ла бемол") Ако поставим "диез" пред "до", и "бемол" пред "ре", получените тонове звучат еднакво, но се записват и изговарят различно. На клавиатурата на пианото се вижда, че между "си" и "до" и между "ми" и "фа", няма черен клавиш В този случай "до бемол" ще звучи като чисто "си", а "си диез" ще звучи и ще се свири на същия клавиш като чисто "до". "Фа бемол" ще бъде същото като чисто "ми", а "ми диез" ще бъде същото като чисто "фа".