Урок 8: Бекар, повече за знаците за алтерация и арматурни знаци

Това е знакът за бекар. Той отменя значението на диезите и бемолите. Когато пред един тон няма диез или бемол, той звучи без изменения, с две изключения: Ако пред даден тон е поставен знак за алтерация, той важи и за същите тонове до края на такта, въпреки че пред тях няма знак за алтерация. (фа диез, ла, фа диез, ре) След като тактът свърши, тонът звучи без изменения, освен ако пред него не бъде добавен знак за диез или бемол. (фа диез, ла, фа диез, ре; фа, сол, ла, си) Да погледнем последната част на Пета симфония от Бетховен. Във втори такт на този откъс има "фа диез", но в следващия такт диезът отново трябва да се добави, за да е в сила. В четвърти такт забелязваме, че диезът пред първото "фа" важи и за "фа" в края на такта. ("Симфония No 5" от Лудвиг ван Бетховен) Височината на един тон може да се измени, и когато има арматурни знаци. Това са знаци за алтерация, т.е. диези или бемоли, един или няколко на брой, които се поставят в началото на петолинието, след нотния ключ и преди размера. Арматурните знаци важат за всички едноименни тонове, за които са предназначени. Как функционира диезът в арматурата? На петолинието изписваме Виолинов ключ (Сол), след него знак за диез, и размер четири четвърти. Когато диезът е един, той се отнася за всички "фа", На Виолинов (Сол) ключ, диезът се пише на най-горната, петата линия, където е нотата "фа". На Басов (Фа) ключ първият диез се пише на четвърта линия, където се намира "фа". В резултат, всеки път, когато има "фа" в това произведение, звучи "фа диез". Да изсвирим четири пъти "фа": два пъти в ключ Фа (фа, фа) и два пъти в ключ Сол. (фа, фа) Ако добавим диез в началото на петолинието, всички "фа" звучат "фа диез". (фа диез, фа диез, фа диез, фа диез) Да погледнем и знака за бемол. Първият бемол в арматурата се отнася за всички "си". При ключ Сол първият бемол се пише на трета линия. При ключ Фа е на втора линия. Всеки тон "си" звучи "си бемол", без да има нужда да се слага знак за бемол пред всяко "си" поотделно. Важно е да се знае, че когато има диези в арматурата, не може да има и бемоли. И обратното, при написани бемоли в арматурата, не може да има и диези. Ако свирим произведение с един диез в арматурата, знаем, че този диез повишава всички "фа". Ако композиторът иска в даден момент да звучи "чисто фа", поставя знак за "бекар" пред дадената нота. Да погледнем партията на обоя в откъса от "Празнична академична увертюра" от Брамс. Виждаме, че Брамс е поставил знак за диез след Сол ключ на пета линия от петолинието. Това означава, че всички "фа" се повишават с половин тон и звучи "фа диез". Но в един от тактовете Брамс е искал да се изсвири "чисто фа", и затова е добавил бекар, с който отменя значението на диеза. Брамс прави същото и в партията на първата цигулка. ("Празнична академична увертюра" от Брамс) Същото важи и за бемолите. В откъса от последната част на Четвърта симфония от Чайковски, първият бемол е "си", написан на трета линия на Сол ключ. В мелодията, свирена от флейтата, Чайковски иска в един момент да прозвучи "чисто си", вместо "си бемол", и поставя бекар пред конкретната нота. ("Симфония No 4" от Чайковски)