If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание

Тромбон: Интервю и демонстрация на солиста Джоузеф Алеси

Създадено от All Star Orchestra.

Искаш ли да се присъединиш към разговора?

Все още няма публикации.
Разбираш ли английски? Натисни тук, за да видиш още дискусии в английския сайт на Кан Академия.

Видео транскрипция

("Симфония No 2, 1 част" от Густав Малер) Това е теноров тромбон. Има също бастромбон и алтов тромбон, сопранов тромбон и контрабасов тромбон. Размерите са най-различни. Тромбонът датира от бароковата ера. Наричали са го отначало със забавното име сакбут. Много хора, разбира се, асоциират тромбона с джаз музиката, смята се, че тя е естествената му среда. Но първо тромбонът е присъствал в класическата музика. Обикновено има три тромбона в един симфоничен оркестър: два тенорови и един басов. Тромбонът участва в медните духови оркестри, военни оркестри, духови ансамбли, а за най-смелите тромбонисти има хорове от тромбони и квартет за тромбони. Те звучат много интересно. Ако не сте чували как 8 или 12 тромбониста свирят заедно, ще ви кажа, че звучи невероятно. ("Симфония No 9 в ми минор, 2 част" от Антонин Дворжак) Брас музикантите и певците имат нещо много общо помежду си. Изпълнителят на меден духов инструмент използва устни, за да изсвири даден тон. А певецът пее с гласните си струни. Устните и гласните струни не са далеч от мозъка. Намират се доста близо до него. И само при медните духови инструменти има тази аналогия. Брас музикантите първо трябва да извикат звученето на тона в своите глави. И чак след това да го прехвърлят към устните, после към мундщука, и накрая сигналът се изпраща към инструмента. Тромбонистът трябва да може да извика в ума си точния тон. Затова казвам на моите студенти, че първо трябва да чуят тона наум, после да го прехвърлят към мундщука и тогава инструментът ще направи каквото поискаш от него. За да се получи добро звучене, точният тон трябва да се появи първо в главата, преди да го изсвириш. Често започвам да се разсвирвам в колата. Нося си мундщука, защото пътувам около 45 минути до работа. Не си пускам радио или музика, вместо това започвам да свиря, по-скоро да издавам жужащ звук с мундщука, а в главата си знам кой точно тон трябва да прозвучи. Упражнявам "фа", след това "до", каквото ми хрумне, на мундщука. Когато стигна до работа, ако съм извикал наум точния тон, попадам точно в десятката, щом засвиря. Нали разбирате, това е същият тон, който съм имал наум през цялото време. (свиркане с уста) Това беше "си бемол", надявам се. (демонстрация с мундщук) И знам, че този тон, който тъкмо изсвирих, е "си бемол". (демонстрация на тромбон) Според мен, при медните духови инструменти за един много добър музикант е ключово да извика в ума си тона, преди да го изсвири. По този начин, ако пееш, или ако пееш наум, след това се получава много лесно на инструмента. Изпращам сигнал от моя мозък до устните и до всички мускули по лицето ми, който определя тона, който ще прозвучи. В известен смисъл, инструментът е само помощно средство. Помощно, защото помага на тона да прозвучи. (Сюита No 2 из балета "Дафнис и Хлое" от Морис Равел) Един от ключовете към успеха за тромбониста в симфоничен оркестър е да има съвършен контрол над подвижния цуг. Свиренето на класическа музика с тромбон изисква пълен контрол над цуга, за да не се получава глисандо. Например, гамата трябва да звучи така: (изпълнение на гама на тромбон) Много внимавам, докато местя цуга. Гамата може да звучи и по следния начин, ако не сме внимателни с цуга: (изпълнение на гама на тромбон) Надявам се, че стана ясно. Преходите на една позиция в друга не бяха чисти. Тази техника на свирене се нарича глисандо. (демонстрация на глисандо) Глисандото звучи по този начин. Ако например, изпълнявам Трета симфония на Малер, и използвам същата техника, ще звучи по този начин. (откъс от Трета симфония на Малер, изпълнен с глисандо) Стана ли ясно? Тази техника не е приложима в симфоничната музика. ("Симфония No 2, 1 част" от Густав Малер) Баща ми бе тромпетист. Свиреше в Метрополитън опера в Ню Йорк. Майка ми пееше в същата опера. Когато се преместихме в Калифорния, гледах как баща ми се разсвирва на тромпета. и ми беше интересно. Може би съм го помолил да вземам уроци по тромпет и той ме записа. Започнах да свиря на корнет. Свирих няколко години, но винаги изпитвах затруднения във високия диапазон на тромпета. Татко дойде един ден и ми каза: Защо не опиташ с тромбон? Съгласих се да опитам с нежелание, но тогава открих, че съм много добър във високия диапазон на тромбона от самото начало. Мисля, че татко постъпи така, защото познаваше добре медните духови инструменти. Неговият баща, моят дядо, също е бил тромпетист. Това не важи за всеки, но в моя случай, самият размер на мундщука при тромбона пасва по-добре на моето лице. И така, започнах да свиря на тромбон. Нямах никаква представа дали ще свиря занапред. Не мислех сериозно за това, докато не започнах да слушам Джей Джонсън. Повлия ми и брас секцията на Чикагската филхармония, която издаде образователен запис. В записа медните духови свириха самостоятелно откъси от симфонична музика. Тогава чух за първи път групата на тромбоните да свири самостоятелно четиригласна хармония с тубата. Това наистина ме заинтригува, започнах да търся записи и да слушам различен репертоар. А учителите в Сан Франциско по това време бяха фантастични. Всички те бяха свирили с филхармонията на Сан Франциско. Много често всичко зависи силно от това при кого се обучаваш. В това отношение имах голям късмет. В нашата гимназия имаше много добра джаз банда и добра школа по музика. Спомням си, че се явих на прослушване за участие в група за Джаз фестивала в Монтерей. Искаха да сформират джаз група от гимназисти. Свирих с тях две години, а после работих с джаз групата "The Heath Brothers" и Бил Евънс, те са чудесни джаз изпълнители. И все повече ми харесваше. След се явих на един музикален конкурс, спонсориран от Пепси кола в Сан Франциско. Имаше четири категории: медни духови, дървени духови, пиано и струнни инструменти. Записах се за участие и спечелих. Имаше голяма конкуренция, а наградата бе да свиря соло с филхармонията на Сан Франциско, както и 500 долара, което по онова време си беше доста добра сума, плюс двуседмично пътуване из Европа с покриване на всички разноски. В същата тази година победител в категория пиано бе Джеф Коeн. Всеки трябва да бъде поощрен. Мисля, че когато си окуражаван, постигаш успехи, това те стимулира много и те кара да се упражняваш повече да учиш повече, като укрепва самочувствието ти. (Сюита No 2 из балета "Дафнис и Хлое" от Морис Равел)