Тромпет: Интервю и демонстрация на солиста Дейвид Билгер

("Симфония No 4 във фа минор, 4 част" от Пьотър Илич Чайковски) Всъщност, тромпетът е един древен инструмент. Това не означава, че преди хиляди години е имало тромпетисти. Но е имало хора, които са търсели начин да изпращат сигнали на далечни разстояния. Експериментирали са, като са вдухвали със затворени устни въздух в раковини. Открили са, че ако духнат с устни по този начин: (свирене с уста) в една голяма раковина, в която има пробита дупка, звукът може да измине големи разстояния. След това египтяните се научават да обработват метали. Досещат се, че тръба от метал може да направи звука по-силен, и правят тромпети с права тръба. Изработват и метално устройство, върху което се поставят устните. В наши дни го наричаме мундщук. А с напредването на технологиите, хората решават да разширят възможностите на тромпета. Разработва се система от вентили, чрез които да се променя тона. При натискане на първия вентил пътят на въздушната струя се удължава, което прави тона по-нисък. Тази тръбичка се нарича цуг и е свързана с първия вентил. Тръбичката на третия вентил, както се вижда, е още по-дълга, което понижава още повече тона. Когато се използват в комбинация трите вентила (наричани още пистони), може да се изсвири хроматична гама. Така на тромпета вече могат да се изсвирят всички тонове. Ако инструментът няма вентили, можем да изсвирим само отделни тонове, като променяме начина, по който вдухваме с устни. Тоновете, които звучат на тромпет без да се използват вентилите, са в натурален звукоред. Тромпетистът може да свири в различни регистри, и без да използва вентили може да изсвири немалко тонове. (демонстрация без използване на вентили) А когато натискам с пръсти вентилите, вече мога да изсвиря цялата хроматична гама. (хроматична гама при тромпета) Имаме нужда от вентили, защото натуралният звукоред е непълен и се състои от тонове, които са през големи интервали. Всъщност всичко опира до Физика. Инструментът вибрира по такъв начин, че ако няма вентили могат да се изпълняват само базови неща. (натурален звукоред при тромпета) Може би забелязахте, че колкото по-високи тонове свиря, толкова по-близко се намират. В по-ниския диапазон обаче тоновете могат да бъдат на квинти, ето защо е необходима комбинация от три вентила. Така се изсвирят всички тонове, които липсват в натуралната гама. ("Симфония No 2, 1 част" от Густав Малер) Най-ниският тон на тромпета без вентили, е "до от първа октава". (звучи "до от първа октава") След това добавям всички вентили: (изпълнение на тромпет) Най-ниският тон сега е "фа диез от малка октава". Той се получава при използване на всички вентили. Като удължаваме тръбата с помощта на вентилите, същата хармонична поредица продължава надолу, но тоновете стават по-ниски. Така звучи без вентили: (свири възходяща поредица: до, сол, до, ми, сол) С първия вентил. (свири възходяща поредица: си, фа диез, си, ре диез, фа диез) С друг вентил с по-дълга тръбичка: (свири възходяща поредица: ла, ми, ла, до диез, ми) (свири: сол диез, ре диез, сол диез, си, ре диез, сол, ре, сол, си, ре) ("Празнична академична увертюра, Оп. 80" от Йоханес Брамс) Тромпетът e инструмент, при който често се прави транспониране. В нашия оркестър най-често свирим на тромпет, настроен в "до". Произведенията, които свирим, обаче са в друга тоналност: Четвърта симфония от Чайковски е във "фа", Трета симфония от Шуман е в "ми бемол" и "фа". Пета симфония от Бетховен е в "до", което я прави малко по-лесна, но има и пасажи в "си бемол". Симфонията "Из новия свят" от Дворжак е в "ми" и "до". Трябва да транспонираме по време на самото изпълнение. Почти при всяко произведение, което свирим, четем първо нотите и си казваме: Добре, написано е в "ми", а аз свиря на тромпет в "до", значи трябва да свиря нагоре голяма терца. Налага се да правим така, защото това е част от техниката на инструмента. Човек просто се научава да го прави и му става втора природа. Преди да се измислят вентилите, тромпетистите всъщност е трябвало да променят инструмента, докато свирят. По времето на Бетховен е имало допълнителни тръбички, които се поставяли между мундщука и основната тръба, за да се понижи тона. Сега използваме вентили и цугове, но по онова време е трябвало да променят тези тръбички, и така са свирели в различни тоналности, но само тоновете от натуралния звукоред. Нотирането обаче не претърпява развитие и става традиционно за инструмента да се транспонира. Случва се да свирим на тромпет в друг тонов строй. Повечето хора започват, всъщност всички студенти започват, на инструмент, настроен в "си бемол". Отначало се чете партитура, която някой друг е транспонирал, за да съвпадат тоновете. Да се изсвири точният тон на тромпет може да е доста трудно, не само защото четеш едно, а свириш друго, но и защото различният тонов строй води до различно звучене на инструмента. Например, аз имам тромпет в "си бемол", в "до", "ре", "ми бемол", "фа", "сол", "ла", и пиколо тромпети в "си бемол". Всички са с различен тонов строй и се различават леко по своето звучене. Затова се използват за различен репертоар. През 90% от времето, може би 95%, свиря на този инструмент, който е настроен в "до". Случвало се е да ме питат и дори да ме упрекват, че инструментът ми не изглежда добре. Изглежда като износен, вижда се, че е от месинг, но това е естественият вид на инструмента. Тромпетите на много изпълнители са никелирани посребрени или позлатени, и повърхността им е лакирана. Напръскват се отгоре със спрей, за да не заприличат на моя тромпет. Причината да свиря на този инструмент, който е малко грозноват, е защото е прототип на тромпет, изработен за мен лично от майстор на тромпети. Работихме над различни видове дизайн около една година и сега този модел се продава, но в бляскавия му вариант. Аз свикнах с моя толкова много, че не исках да се разделям с него или да го дам да бъде никелиран. Понякога никелирането може да промени леко начина, по който звучи инструмента. Сраснах се толкова с него, че пръстите ми се боядисват в зелено в края на работния ден. Важното е, че има свой характерен тон. ("Симфония No 5, 2 част" от Дмитрий Шостакович) Както при повечето музиканти, и в моето семейство музиката бе на почит. Никой от родителите ми не е професионален музикант, въпреки че са се занимавали с музика в ранните си години. Когато бях втори клас родителите ми купиха пиано. Питаха ме искам ли да ходя на уроци. Казах им, че не съм сигурен, но може да опитам. За голям късмет, имах прекрасен учител, който ме научи да чета ноти, и го направи по забавен начин. В четвърти клас, две години по-късно, в училище можехме да изучаваме по желание медни духови инструменти и перкусии. Всички бяхме в една стая с различните инструменти в един духов оркестър. Там, където отраснах, нямаше симфоничен оркестър, имаше само духов оркестър. Имаше тромпети, тромбони, валдхорни, дървени духови инструменти, кларинети, саксофон, барабани, каквото си поискаш. Не си спомням какво ме привлече към тромпета, отчасти може да е заради чудесният куфар за пренасяне, с лилав велур, на фона на който тромпетът изглеждаше наистина бляскаво! Каквато и да е причината, реших да опитам с този инструмент. Родителите ми наеха тромпет от музикалния магазин, не искаха да го купуват в случай, че се откажа. Свирих известно време и се оказа, че тромпетът ми пасва много добре. Продължих да свиря на два инструмента и занапред, на пиано и след това на тромпет. Изглеждаше, че на тромпет напредвам много по-бързо, отколкото на пиано. На пиано бях добър с дясната ръка, но не толкова добър с лявата, въпреки че се упражнявах много. Продължавах да ходя на уроци по пиано, дори и в колежа, но честно казано, не бях много добър. Бях наясно с това, чувах че други са много по-добри на пианото от мен. Те успяваха да изсвирят това, което чуват. Знаеха как искат да звучат и успяваха да го изсвирят на пиано. При мен беше повече машинално, но с тромпета чувствах, че мога да изпея и да изразя това, което искам, като музикант. Родителите ми се шегуваха, че е невероятно как никой не ме е карал да се упражнявам. Мисля, че от самото начало имах усещането, че с тромпета наистина мога да постигна много, че ставам все по-добър, че мога да науча нова мелодия, че мога да свиря по-бързо, по-високо, по-силно, стига да отделя известно време на инструмента. Бях съвсем нормално дете, обичах да играя бейзбол навън с децата от квартала, да карам колело и подобни неща. Не е като да съм бил затворен в репетиционна зала по цял ден. Мисля, че това е едно от предимствата на тромпета, за разлика от цигулката, на която понякога се очаква да се упражняваш много часове на ден. Заради начина, по който се отразява на устните, тромпетистите репетираме два-три часа на ден. И дори и за професионален музикант това е напълно достатъчно. (Сюита No 2 из балета "Дафнис и Хлое" от Морис Равел) Обичам тромпета по много причини. Едната от тях е, че в оркестъра аз мога да задавам посоката. Мога да бъда доминантния глас. И от друга страна, в същото произведение, мога да изсвиря мелодия, която да наподобява песен, да е лирична или да си сътруднича с другите инструменти. Тромпетът има качества на водач и това ми харесва. ("Симфония No 9 във фа минор, 4 част" от Антонин Дворжак)