If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание

Туба: Интервю и демонстрация на Крис Олка

Създадено от All Star Orchestra.

Искаш ли да се присъединиш към разговора?

Все още няма публикации.
Разбираш ли английски? Натисни тук, за да видиш още дискусии в английския сайт на Кан Академия.

Видео транскрипция

("Симфония No 5, 1 част" от Дмитрий Шостакович) Това е моята контрабасова туба. Настроена е в "до". Свиря на този инструмент в 90% от времето в оркестъра. Харесва ми това, че е голяма. Благодарение на големия си размер дава солидна басова основа на оркестъра. Подсилва брас секцията и всички инструменти в по-ниския регистър много повече от един по-малък инструмент, а аз го постигам с по-малко усилия. Звукът й не е толкова ясен, както при някои по-малки инструменти. По-скоро е многопосочен, всеобхватен, нещо като гъста, кадифена мъгла. Тубата е като клавишите на пианото, които се свирят с лява ръка. Ако си представите оркестъра като клавиши на пиано, на тубата се падат тези в левия край на клавиатурата. Подходяща е за изпълнения в средния и нисък регистър. Ще ви изсвиря няколко неща. (изпълнение на контрабасова туба) На този инструмент свиря през повечето време в оркестъра. Сега ще ви покажа и бастубата. Настроена е във "фа", четири степени над "до". По-подходяща е за солови изпълнения и симфонична музика в по-високия репертоар. Това включва музика от Берлиоз, Равел, някои от техните по-леки, и по-светли композиции, например Берлиоз и неговия "Унгарски марш". (изпълнение на бастуба) Звукът е по-лек, по-строен, по-ясен, по-вокален. Изпълнението на технични пасажи е по-лесно. (изпълнение на бастуба) Може да изсвири същите тонове като контрабасовата туба, но е по-лесно да свири в по-високия регистър. За по-кратки, леки, стройни композиции тази туба е по-добра, защото звукът не е така всеобхватен. Звучи по-ясно, по-фокусирано, звукът е по-насочен и се вписва по-лесно в един по-малък оркестър. Да погледнем тенор тубата. Най-често се среща в британски медни духови оркестри, но понякога репертоарът за симфонични оркестри също включва тенорова туба. Така че я има и в симфонични оркестри. Тоновият й строй е една октава по-високо от този на контрабасовата туба. Тази е настроена в "си бемол" и звукът е по-тих, ясен и строен. (изпълнение на тенорова туба) В това семейство влиза и хеликонът. Този тук е настроен във "фа", тоналността е като при бастубата, но звукът на хеликона е много по-фин, отколкото този на бастубата и контрабас тубата, но в същото време не е слаб, колкото този на теноровата туба. Хеликонът е нещо като хибриден инструмент и определено звучи малко като тромбон, благодарение на това, че фунията сочи напред и звукът отива напред, а отворът е по-малък. Среща се по-често в италианските опери. (изпълнение на хеликон) (Сюита No 2 из балета "Дафнис и Хлое" от Морис Равел) Задачата на мундщука е да насочи звука и да служи като фуния, която фокусира бръмченето на устните в тази тясна цев, ето тук, която се пъха в инструмента, на който се свири. Тубата има мундщук, в който се вдухва въздух с вибриране на устните. От мундщука въздухът минава в главната тръба, клапаните и излиза звук от камбаната отгоре. Когато човек свири на меден духов инструмент, тръбата усилва бръмчащия звук, който се прави със затворени устни. Това става с помощта на мундщука. Сега ще ви покажа. Например, ако искате да изсвирите тона "до" на тубата, трябва да знаете как звучи, а може и да го изпеете: Първо трябва да изпеете или да чуете тона в главата си, след което се бръмчи с устни: Ако направя това без мундщук, изобщо не се получава. Ето защо, на помощ ни идва мундщука с форма на чашка с тръбичка от олово. Сега вече можем да се упражняваме. Бръмченето с устни е по-фокусирано и звукът се засилва чрез тубата. Много средства са вложени за проучване и усъвършенстване на различните медни духови инструменти, но според мен те просто са мегафони, с които, както при мажоретките, се увеличава силата на звука. (жужене с устни) (звучене на туба) ("Сбогом!" от Бърнард Рандс) Ако погледнете един симфоничен оркестър, всеки инструмент има родственици. Има един куп цигулки, много виоли, цяла група от контрабаси. Дори и в секцията на дървените духови инструменти има два обоя, два фагота, два кларинета, поне две флейти, понякога три или четири. Тромпетите обикновено са поне два, понякога три, четири или повече. Валдхорните са четири или пет, в това число и помощната валдхорна, дори и тромбоните са три, но тубата е само една. Има и изключения, но е голяма рядкост да има повече от една туба в симфоничен оркестър. Задачата на тубата е да осигури басовата основа на оркестъра и ниските тонове сред духовите инструменти. При толкова други инструменти, които свирят, тубата трябва да осигури басовите тонове за всички тях. Затова често избирам по-голяма туба. Това е причината да свиря най-често на контрабасовата туба. (Симфонична музика) Моята предистория като тубист е малко необичайна. Мога да кажа, че тубата ми бе наложена. Не бях аз този, който избра инструмента. Преди да започна да свиря на туба, бях в гимназията, и в горните класове свирих на саксофон. Бях щастлив и доволен като саксофонист. Свирих на инструмент, който всеки харесва, всеки познава, и бях много доволен. Знаех, че свиря много добре на него. Когато станах девети клас (7 клас в България), диригентът на духовия оркестър каза: Синко, ти си най-високото момче в нашия оркестър, а нямаме тубисти. Саксофонисти имаме много. Ако искаш да бъдеш в оркестъра, ще трябва да свириш на туба. Нямаш голям избор. Трябва да свириш на туба, ако искаш да останеш в оркестъра. Какво да ви кажа, аз наистина обичах да свиря на саксофон. Но исках да съм в оркестъра повече отколкото да свиря на саксофон. Затова си помислих, добре, щом това е единственият вариант, тогава ще свиря на туба. След това диригентът ми даде една туба, едно методическо ръководство и износен, стар, ръждясал мундщук, и общо взето ми каза: Добре, отивай в репетиционната, целият оркестър ще репетира идните две седмици, и не излизай оттам, докато не се научиш да свириш на това нещо. И така, всеки ден, в продължение на четири часа, докато другите бяха в концертната зала и репетираха велики класики като "Rockin' Robin", "Louis Louis", "Wipeout", всички тези песни, които наистина отчайващо много исках да свиря, но вместо това се учих как да натискам бутони, как да бръмча с устни и четях ръководството на Рубанк за свирене на туба. Разбрах, че само така ще мога да свиря басовата линия на "Louis Louis", "Wipeout" и "Rockin' Robin" и да заслужа мястото си в духовия оркестър. Бях първа година в гимназията, а останалото, както се казва, е история. Свирих на туба през цялото време, докато бях в гимназията. Годината преди да завърша, започнах работа като музикант в увеселителния парк на Уолт Дисни в Орландо. Там свирих на туба в различни музикални формации. Завърших гимназията през 1990 година и следващите шест години учих висше. Ходих на вечерни, понякога и дневни учебни занятия, и през цялото време работих на пълен работен ден в Дисни Уълрд. Свирих на туба, започвах работа сутрин в 8 ч., когато паркът отваряше, и свирех в различни развлекателни програми, по 20-30 минути всяка, на всеки час, час и половина. Имах по седем шоу програми на ден, понякога и по два-три парада. Изпълнявах предимно джаз музика, маршова музика, популярни песни, както може да се очаква в един увеселителен парк. Не беше както е в истински оркестър. Не ми бе минавало през ума да свиря в симфоничен оркестър, докато не чух един запис на Нюйоркската филхармония, дирижирана от Ленард Бърнстейн. Изпълняваха Втора симфония от Малер. Записът бе от края на 80-те години, когато Нюйоркската филхармония е имала най-силната брас секция в историята на САЩ. В нея са били моят учител, известни тромбонисти от Нюйоркската филхармония и изключително добри тромпетисти и валдхорнисти. Всеки музикант в тази брас секция е бил на световно ниво. Бях потресен, щом чух този запис. Удиви ме красотата на симфонията от Малер, тя бе първата, която чувах в живота си, както и начинът, по който бе изпълнена, и цялата артистичност на записа. Разказвам това, защото записът остави дълбок отпечатък върху мен. ("Симфония No 2, 1 част" от Густав Малер) В мига, в който чух онзи запис, реших че искам да свиря в симфоничен оркестър. Явих се на прослушване в училище "Джулиард" за магистърска степен, така че да мога да се уча от онези изявени музиканти. Ходил бях на летен музикален фестивал, лятото на предишната година, с водещи брас музиканти от Нюйоркската филхармония. Тогава техният първи тромбонист, Джо Алеси, ме накара да седна и ми каза: Слушай, трябва да напуснеш онази работа, да дойдеш да учиш при нас в "Джулиард" и ще получиш работа в оркестър. Мислех, че сигурно говори така на всички, защото иска да привлече студенти. Той каза: Слушай, не казвам това на всеки. Всъщност, на никой не съм говорил така, защото знам колко е голяма конкуренцията за местата в един оркестър. Но на теб казвам, че ако дойдеш да учиш при нас, тъй като имаш дадености, ще получиш работа в симфоничен оркестър. Доверих му се. Явих се на прослушване в "Джулиард" и спечелих стипендия. Записах се за магистратура, завърших през 1998 година и продължих с докторантура в Университета Рутгерс за една година. Тогава се отвори място в Сиатълската филхармония и се явих на прослушване. Спечелих мястото и оттогава свиря в Сиатъл. ("Симфония No 2, 1 част" от Густав Малер) Първият симфоничен концерт, в който свирих, бе с оркестъра на "Джулиард" с диригент Джерард Шварц. Първият ми концерт в училище "Джулиард" и Джери бе диригент! Три години по-късно бях водещ тубист в този оркестър. И сега, когато Джери сформира в Ню Йорк Оркестъра на звездите, ме покани да свиря на туба в него. Това е огромна чест! И като че ли това не бе достатъчно, но в програмата влезе първа част от Симфония No 2 на Малер! Цели четирима от брас музикантите са същите от онзи известен запис, направен от Дойче Грамофон, с диригента Бърнстейн и Нюйоркската филхармония! Четирима от брас музикантите от онзи запис бяха в Оркестъра на звездите, и аз щях да свиря с тях! Двама от тях са свирили на тромбон в онзи известен запис: Джо Алеси, който е бил солист-оркестрант, и Дейвид Финлейсън, който е свирил трети тромбон в онзи запис, и с тях направихме нов запис. Освен това дойдоха и двама от валдхорнистите, които са участвали в онзи запис от края на 80-те, за да се включат в Оркестъра на звездите. За мен това бе велик момент. Щях да изсвиря творба, която бе решаваща за моя избор да стана оркестрант и брас музикант. Щях да разучавам този репертоар с диригента, който ми вдъхна кураж и с който имам чудесна връзка, и с моите учители, създали онзи легендарен запис. ("Симфония No 2, 1 част" от Густав Малер)