If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание
Текущ час:0:00Обща продължителност:11:40

Перкусии: Интервю и демонстрация на солиста Крис Дивайни и други перкусионисти

Видео транскрипция

(Сюита No 2 из балета "Дафнис и Хлое"от Морис Равел) Като перкусионисти ние свирим на най-различни инструменти. Има много различни техники, които трябва да овладеем, за да извличаме различни звуци от ударните инструменти. В целия оркестър при нас е най-забавно. Най-нисък по своя тон сред басовите ударни инструменти, е големият барабан. (демонстрация на бас барабан) ("Симфония No 2, 1 част" от Густав Малер) Следва триъгълникът, който е един от ударните инструменти във високия диапазон. На него обикновено се свири единичен тон: (демонстрация на триъгълник) Продължителен звук се създава чрез поредица от удари по две от страните му. (демонстрация на триъгълник) ("Симфония No 9 - Из новия свят, 3 част" от Антонин Дворжак) Като перкусионисти свирим и на инструменти с определена височина, като например тези кротали, които са от групата на клавишните ударни инструменти. Дисковете им са разположени подобно клавишите на пианото, долният ред са белите, а горният ред - черните клавиши. Удряме по тях с различни видове палки. (демонстрация на кротали - антични чинели) При нас е най-забавно в целия оркестър, защото се случва да свирим с палка като тази, за да се получат тези звуци: (демонстрация на гонг) Когато не правим необикновени звуци като този, обикновено създаваме някакъв ритъм с помощта на най-различни барабани. Соло барабанът е типичен пример. (демонстрация на соло барабан) Тук има барабани от Южна Америка, едните се наричат бонгоси, а другите са кубински тимпани. (демонстрация на бонгоси и кубински тимпани) Свирим на инструменти, които идват от най-различни краища на света, като това дайре, например. В различните култури по света се срещат различни разновидности на дайрето. Има различни начини да се удря по него, например с пръсти: (демонстрация на дайре) Може да се свири и по-бързо, като се използват и други части на тялото. (демонстрация на дайре) С разклащане може да се постигне и по-продължително звучене. (демонстрация на дайре) Групата на ударните инструменти няма да има завършен вид без да чуем удар на чинели. Внимание, запушете си ушите! (демонстрация на чинели) Пошегувах се. Ударните инструменти могат да звучат както много силно, така и съвсем тихо. Но ние обичаме да свирим силно. (демонстрация на чинели) И накрая, понякога свирим и на инструменти с определена височина. Те могат да изпълняват мелодия, като други инструменти в оркестъра. В музиката на балета "Дафнис и Хлое", има пасаж в изпълнение на глокеншпил, което звучи наистина силно. (демонстрация на глокеншпил) (Сюита No 2 из балета "Дафнис и Хлое" от Морис Равел) Свиренето на перкусии, като всяко друго нещо, е умение, което се овладява с времето. Учи се спецификата на движенията, с които се произвежда даден звук. Нужни са много упражнения. Това е ключът, сериозните упражнения означават много повторения, чрез които движенията се овладяват. Така се усъвършенстват различните техники на свирене. Основната техника за свирене на соло барабан, например, включва един барабан и две палки, по една във всяка ръка. Движението е елементарно, само нагоре и надолу, стига да се удря по барабана само с една от палките. Има и други видове техника: например да се изпълнява повече от един тон с палката, а когато се съчетаят двете ръце, звучи това, което наричаме грохот. Звученето е много по-различно. Също като при бегачите. Ако искате да станете бърз бегач, в началото вероятно няма да бягате бързо. Първо ще се научите да бягате в бавно и удобно темпо, и ще увеличавате скоростта с времето. Същото е с техниката за свирене на барабани. (Сюита No 2 из балета "Дафнис и Хлое" от Морис Равел) При чинелите е малко по-различно. Имам предвид, че когато свирим на двойка чинели, за да се чуе ехтящият им грохот, държим по един чинел във всяка ръка, и има едно определено движение, което трябва да подготвим, за да ударим чинелите в точния момент, и да се получи точната динамика, която търсим, и тази закръгленост на звука от чинела, която искаме да постигнем. Звукът на чинелите се променя леко, ако се промени посоката, по която се срещат. С други думи, ако лицата им се разминават, се получават повече високи тонове . Ако лицата се покрият при удара, звучат повече ниски тонове. Това всъщност е звуковият спектър на инструмента, който опитваме да възпроизведем. ("Симфония No 5, 4 част" от Дмитрий Шостакович) Има една особеност при инструментите с определена височина - вибрифон, ксилофон, глокеншпил, маримба, звънчета. При тези инструменти често звукът се променя значително в зависимост от палките, с които избираме да свирим. Палките не са единственият начин звученето да се промени, но са най-бързият и ефективен начин. Палка с накрайник от много твърд и плътен материал, дава много различен звук от този, на палка с накрайник от по-мек материал. Ето защо, имаме голямо разнообразие от палки, между които да избираме. Понякога си мисля, че даден вид палки са подходящи, но изпращам колега там, където са местата за публиката, за да чуе. Той се връща и ми казва: Не, нищо не чувам. Звучи много тихо. Губи се в звуците на оркестъра около нас. Звукът на ударния инструмент не успява да си пробие път, а трябва. Затова проверяваме, за да разберем кой вид палки да използваме. ("Симфония No 5, 3 част" от Дмитрий Шостакович) Клавишните ударни инструменти са точно като пианото: бели клавиши, черни клавиши. Всеки, който може да свири на пиано, може да свири и на пластинкови инструменти. Имах голям късмет родителите ми да ме запишат на уроци по пиано. Като дете пет години ходих на уроци по пиано и това наистина ми помогна много, когато се прехвърлих на перкусии. Моята майка и баба се гордеят с това, че като дете са ме окуражавали да свиря на тенджерите и тиганите в кухнята. Направо върху кухненския под с дървени лъжици. Така започна всичко. Те си мислеха, че е забавно. За тях бе умилително да ме гледат, а на мен много ми харесваше. Но не знаех до какво ще доведе това. Когато бях в шести клас, се присъединих към училищния духов оркестър. В училище имаше духов оркестър, и постъпвайки в него наистина се запалих по музиката. В гимназията започнах да свиря в общинския оркестър. Докоснах се до най-различни видове музика. Мечтаех да стана добър барабанист, но после това се промени, когато започнах да свиря в оркестър, защото се влюбих в оркестровата музика. И така реших да стана перкусионист. ("Напред!" от Елън Тафи Зуилич) Струва ми се, че бях на 16 години, когато ме поканиха да се присъединя към общинския оркестър в Пенсакола, Флорида. Бях слушал оркестрова музика, но не бях свирил на живо с оркестър. Спомням си, бях на репетиция, първата ми репетиция, и слушах невероятните звуци на струнните инструменти около мен, каквито никога преди това не бях чувал, и съвсем забравих да изсвиря моята част, защото се отнесох. И тогава разбрах. Разбрах, че това е уникално преживяване и се надявах да го превърна в моя кариера. Училищният духов оркестър ни предоставяше най-различни инструменти, на които да свирим и да се учим. Ходех на частни уроци при местния учител по ударни инструменти. Когато напреднах обаче, трябваше да намеря учител, който да има повече умения. Шофирах от Пенсакола до Талахаси, Флорида, това е около три часа и половина път с кола, през почивните дни, за да ходя на уроци при учител, завършил Музикалния колеж във Флорида. Ставах все по-добър, защото и учителите ми ставаха по-добри. Избирах си внимателно учителите, което е много важно, според мен. Напредъкът зависи от това човек да е инициативен в намирането на най-добрите учители, защото те са някъде там. И искат да ни помогнат. ("Празнична академична увертюра Оп. 80" от Йоханес Брамс)