Контрабас: Интервю и демонстрация на солиста Алекзандър Хана

("Симфония No 5, 4 част" от Лудвиг ван Бетховен) Контрабасът е много интересен инструмент, защото се различава много от другите струнни инструменти, като цигулка, виола и виолончело. Често хората си мислят, че контрабасът е по-голямата разновидност на виолончелото, но грешат. Това съвсем не е така. Контрабасът е от друго музикално семейство, защото произлиза в голяма степен от семейството на инструмента гамба. При моят инструмент не е така, но при други контрабаси ще видите, че раменете им са силно скосени. Моят инструмент по-скоро произлиза от семейството на цигулките. Извивките на раменете и контурът са подобни на тези при цигулките. Инструментът, който държа сега, се назовава с много различни имена: бас, струнен бас, двоен бас, контрабас, вертикален бас, бас цигулка. Причината за това е, че контрабасът присъства в много музикални жанрове. Блуграс, рок, барокова музика, класическа музика, джаз, разбира се. Изберете си произволен стил музика и най-вероятно ще участва контрабас. Така че... Аз го наричам контрабас, защото при ранната класическа музика и барокова музика с него се е повтаряла басовата линия, която се е изпълнявала най-често от виолончелите. Контрабасът е бил добавян за по-голяма дълбочина на звученето. Целта е била да се удвои басовата линия, оттам идва и названието двоен бас. ("Симфония No 5, 1 част" от Лудвиг ван Бетховен) Струните се настройват на кварти, докато струните на цигулката, виолата и виолончелото се настройват на квинти. При контрабаса се използват кварти, защото разстоянията между тоновете по грифа са много големи. Например, когато свиря поредни тонове: (изпълнение на три поредни тона) с една позиция на ръката мога да изсвиря само три тона. На виолончелото могат да се изсвирят много повече тонове, като се използва всеки един от пръстите. Ето защо, за да се свири по-лесно, контрабасът се настройва на кварти. Струните отговарят на сол, ре, ла, ми. Може би забелязахте, че затворих това малко лостче тук. Това ме връща към предишната мисъл, че този инструмент се нарича още двоен бас. Това приспособление тук горе се нарича удължител. Когато дублирам мелодичната линия на виолончелото, челото има "до от голяма октава", защото е настроено на квинти, приспособлението позволява тонът на най-ниско звучащата струна, който отговаря на "ми от контра октава" да се понижи чрез превключване на лостчето до "до от контра октава". Така можем да дублираме всички тонове, които се свирят на челото. (Симфонична музика) Този контрабас е френски, изработен е от Франсоа Барзон. Имам го от около три години. Изработен е около 1890 г. Великолепен инструмент. Най-желаните контрабаси обикновено са английските и италианските. Френските също са много добри, но имат много светъл, и понякога дори носов звук. Моят инструмент е изключение. Има чудесен, силен и бумтящ звук, и широк обхват на звука, но се запазва присъщата за френските инструменти изразност и светъл звук. Оказа се много подходящ инструмент, който може да оглави бас секцията благодарение на силното и ясно звучене, когато се свири на него. Лъкът често е толкова важен, ако не и по-важен, от самия инструмент. Предпочитам да имам първокласен лък и второкласен бас, отколкото първокласен бас и второкласен лък, защото именно от тук: (изпълнение на контрабас) извира сърцето и душата на звука, от това, което правя с дясната си ръка. Лъкът е от голямо значение и аз съм голям късметлия да имам лък като този. Трябваше да чакам четири години един прекрасен майстор на лъкове от Уудсток, Ню Йорк, на име Сю Липкинс, да изработи за мен този лък. Не си спомням да е чувала как звучи моя контрабас, но в продължение на часове съм й разказвал по телефона за моя контрабас и как свиря. Така че този лък е специално изработен за мен и е чудесен. ("Симфония No 4, 1 част" от Чайковски) При свирене на контрабас, има различни начини да се държи лъка. Това е френският стил, който цигулари, виолисти и виолончелисти използват. Повечето контрабасисти също си служат с лъка в този стил, който се нарича Френски или Надхват. Удобно е, защото когато държа лъка по този начин се получава по-добро естествено легато звучене, или е много по-лесно да се свири легато, защото покривам струната с лъка. Другият начин да се държи лъка при контрабасистите е Немският стил. Лъковете в Немски стил са леко различни, имат по-широка жабка и се хващат ето така: (изпълнение на контрабас) Хубавото при този захват на лъка е, че по естествен път се внася повече допълнителна тежест върху струната, защото, когато човек отпусне ръката си, тя пада надолу по този начин. Не пада така. При свирене с лък във Френски стил, трябва да се внимава много за стойката на тялото. Необходимо е цялата естествена тежест да се насочи към струната без да се вреди на звука. ("Симфония No 5, 4 част" от Дмитрий Шостакович) Започнах да свиря на контрабас, когато бях на около 13 години. Контрабасът не беше първия инструмент, на който започнах да свиря. Записаха ме на уроци по пиано, когато бях на около четири години. Израснах в Боулинг Грийн, щата Охайо. Семейството ми бе музикално, сестра ми свиреше на пиано, брат ми също свиреше на пиано, и на други инструменти, така че имах най-различни музикални инструменти. Свирих на пиано, също и на виолончело, китара, пеех в група, всякакви неща, но контрабасът ме влечеше, защото обожавах звученето на симфоничния оркестър. Контрабасът в един симфоничен оркестър е великолепен. Изпълнява много важна роля, звучи невероятно, и просто се влюбих в този инструмент. Така реших, че искам да свиря на контрабас, бях на 13, и започнах да ходя на уроци при Скот Хейг, който бе музикант от Кливландската филхармония. Исках да свиря в симфоничен оркестър, което е сериозно начинание. Малко са истински великолепните симфонични оркестри в света, и се подразбира, че местата в тях са малко, защото има само осем, или може би девет контрабасисти в един оркестър. Благодарен съм на моите родители, които ме подкрепиха, въпреки че бе малко рискован професионален избор. Мисля, че те виждаха колко много обичам да свиря, и как имах желание да се упражнявам и да се трудя здраво. и че бях готов да поема риска да се посветя на това изкуство. И така, родителите ми си купиха достатъчно голяма кола, която да може да побере този инструмент, и ме водеха на всякакви уроци. Когато завърших гимназия, дойде моментът да продължа в музикален институт, където има голяма конкуренция, както е при най-добрите музикални училища. Имах късмет да ме приемат в Музикален институт Къртис във Филаделфия. Учих там четири години, а през това време моето увлечение към симфоничните оркестри растеше. По време на третата или четвъртата ми години в института Къртис, започнах да се явявам на прослушвания. Много бързо разбрах, че прослушванията са много трудно нещо. Стотици даровити музиканти се явяват за едно свободно място. Конкуренцията е огромна. Имаш около десет минути да се докажеш и да изсвириш най-различни произведения от оркестровия репертоар. Имах голям късмет, бях последна година студент, и спечелих прослушването за водещ контрабасист в Детройтската филхармония. Два месеца след завършването си вече бях получил вероятно едно от най-хубавите работни места в света, и се чувствах много щастлив, че получих тази работа. Останах в Детройт и свирих там през следващите четири години. Преди два или три месеца се присъединих към Чикагската филхармония като водещ контрабасист. ("Симфония No 2, 1 част" от Густав Малер) На тези, които биха искали да свирят на контрабас, бих препоръчал да слушат музика, която включва контрабас. Рядко се среща музика, в която да не участва контрабас по някакъв начин. Бих слушал симфониите на Бетховен и Брамс, но също така джаз и блуграс, и изобщо всеки стил музика, в която присъства този инструмент. Забавен начин да се добие представа за свиренето на контрабас е като се свири на бас китара. Човек добива някаква представа, бас китарите са много по-достъпни, отколкото е вертикалният бас. Човек може да говори с ръководителя на групата или с ръководителя на оркестъра, и да започне да свири в училище, ако училището има музикална школа. Препоръчвам на всички студенти, които проявяват интерес към музиката, да го последват, защото музиката е наистина прекрасен универсален език, който, според мен, всеки трябва да научи. Според мен, да можеш да четеш музика е прекрасен дар. Прекрасно е да можеш да седнеш на пианото, да изсвириш нещо или да изпееш песен. Мисля, че това е важна част от живота. Затова последвайте музиката, не се притеснявайте да изпеете нещо, просто пейте. ("Симфония No 9, 2 част" от Антонин Дворжак)