If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание

Виолончело: Интервю и демонстрация на солиста Джери Гросман

Създадено от All Star Orchestra.

Искаш ли да се присъединиш към разговора?

Все още няма публикации.
Разбираш ли английски? Натисни тук, за да видиш още дискусии в английския сайт на Кан Академия.

Видео транскрипция

("Симфония No 5, 2 част" от Лудвиг ван Бетховен) Това е виолончело. Направено е основно от дърво и има голям кух корпус, в който звукът резонира. Прилича на другите инструменти от семейството на струнните. Формата е същата, с познатите два "еф" отвора в предната дъска. Това се нарича "магаренце". По него вибрациите на струните минават вътре в корпуса. Струните вибрират когато лъкът ги докосва. (изпълнение на виолончело) Когато струните започнат да вибрират, трептенията минават през магаренцето, и навлизат в корпуса, където се поемат от едно малко приспособление, стоящо в основата на магаренцето, което се нарича "душичка". "Душичката" прехвърля вибрациите към долната дъска на виолончелото. По този начин вибрациите стигат до предната и до задната дъска, и това усилва звука, който вибриращите струни произвеждат. В основата на виолончелото има метален шип, направен от стомана. Този шип е много остър и служи за застопоряване на челото на пода, за да не се клатушка. Щяхме да се гоним с инструмента, ако не беше застопорен, благодарение на този шип. Случва се от време на време подът да не е от дърво или друг достатъчно мек материал, например, да е постлан с плочки, както е, когато свирим в църква. Тогава шипът започва да се плъзга и да издава доста неприятен звук. ("Симфония No 9, 2 част" от Антонин Дворжак) Сдобих се с това виолончело преди около пет години. Правено е в Чикаго и е американско. Сигурно знаете, че много от известните струнни инструменти са италиански, каквито са например марките Страдивари и Гуарнери. Италианските инструменти като цяло са най-желаните. Това чело обаче е направено от лютиера Карл Бекър Старши през 1929 година и той се превръща в най-успешния лютиер в САЩ през XX век. Неговите инструменти са често срещани. Той е правел не само виолончели, но също цигулки и виоли. Синът му, Карл Младши, също е успешен лютиер, а внукът му има магазин за инструменти. От него купих сегашното си виолончело. Преди това имах старинно италианско виолончело, направено от фамилията Гуарнери, и по точно от Джоузеф Гуарнери, който е син на Андреас Гуарнери. Предишният инструмент обаче ми правеше проблеми. Старинните инструменти се настройват много трудно. Придирчиви са към промени в температурата и влагата. По-трудно е да се свири на тях, и аз бях наистина разочарован заради предишното виолончело. Тогава един мой ученик дойде на урок с виолончело на Бекър. Звучеше великолепно и поисках да го изпробвам. Изсвирих няколко тона и си казах: "Мили Боже, колко лесно се свири!" "Иска ми се и с моето чело да е така." Не забравих този момент. Минаха години и реших, че е време да продам челото си, но се замислих какво да си купя на негово място. На какво щях да свиря? Започнах да разпитвам дали някой не продава старо виолончело марка Бекър. И така се сдобих с този инструмент. (нежна оркестрова музика) Баща ми бе любител цигулар и голям любител на музиката. У дома винаги звучеше музика, когато растях като дете. Израснах в Кеймбридж, Масачузетс, на около един километър от общежитията на Харвард. Баща ми не преподаваше там, бяхме си родом от този град. Имах двама по-големи братя. Единият от тях свиреше на пиано, а другият на цигулка. Татко си мислеше, че трите му деца могат да направят трио. На мен бе отредено да съм челист. Започнах с уроци по пиано, но не се привързах особено към него. Едновременното четене на ноти на два реда бе твърде трудно за мен. Тогава започнах да ходя на уроци по чело. Спомням си първия си урок по чело. Бях много развълнувах, но не споделих с родителите си, че нямам никаква идея какво представлява челото. Бях на осем години, когато ми казаха, че ще свиря на чело, и аз се зарадвах отначало, а след това се замислих, защото не знаех какво е виолончело. Когато отидох на първия урок, учителят ми ме очакваше и беше приготвил инструмент за мен. Погледнах го и си казах: "Аха, значи това е виолончело!" И ето ме днес пред вас. ("Сбогом" от Бърнард Рандс) Бяха минали две години, откакто ходех на уроци, когато изобщо не се упражнявах вкъщи. Ходех на уроци в местното музикално училище, което е доста известно в наши дни, става дума за "Лонджи скул ъф мюзик" в Кеймбридж. Учителката ми се казваше Хана Шърман. Тя бе написала в моя бележник, имах малък бележник за оценки, и тя ми постави оценка Добър (4). Написа, че съм напреднал толкова, колкото е възможно, без да се упражнявам. Вкъщи се упражнявах, но малко. Но когато станах на 13 или 14 години, наистина се запалих, и оттогава насам човек трудно може да ме откъсне от челото. ("Симфония No 5, 3 част" от Лудвиг ван Бетховен) Казвам на моите ученици, че при нас, като виолончелисти, 95% от упражненията минават в учене на мелодията, а 5% от репетициите ни са за учене на други неща. Когато започнеш да свириш професионално разбираш, че през 95% от времето следваш други музиканти, които също свирят мелодичната линия. ("Симфония No 5, 1 част" от Дмитрий Шостакович)