Ако виждаш това съобщение, значи уебсайтът ни има проблем със зареждането на външни ресурси.

If you're behind a web filter, please make sure that the domains *.kastatic.org and *.kasandbox.org are unblocked.

Основно съдържание

Виола: Интервю и демонстрация на солиста Ребека Янг

Създадено от All Star Orchestra.

Искаш ли да се присъединиш към разговора?

Все още няма публикации.
Разбираш ли английски? Натисни тук, за да видиш още дискусии в английския сайт на Кан Академия.

Видео транскрипция

("Симфония No 4, 2 част" от Пьотр Чайковски) Този голям инструмент се нарича виола. Тази е по-голяма от повечето виоли. Повечето виоли са по-малки, корпусът им е някъде до тук, по-малки са от моята виола. Разликата не изглежда голяма, но е много различно, когато се свири. Малко хора умеят да свирят на този инструмент. Цигулките имат почти еднакъв размер, докато виолите се различават по своята форма и големина. Ако човек се загледа в един оркестър, ще види, че някои виоли имат скосяване, и изглеждат много красиво. Други са по-широки отдолу и по-тесни отгоре, което е хубаво, защото е по-лесно да се стигне далечния край на грифа. По-лесно е да се заобиколи това рамо на виолата. ("Симфония No 3, 5 част" от Роберт Шуман) Струните на цигулката се настройват по следния начин: ми от втора октава, ла от първа октава, ре от първа октава, сол от малка октава. Виолите са настроени така: ла от първа октава, ре от първа октава, сол от малка октава, до от малка октава. Тоновете са по-ниски. Представете си вокална група, в която има сопрани и алти, цигулките са сопраните, а виолите са алтите. Виолончелото ще е тенора, а контрабасът ще е басовия глас. ("Симфония No 9, 1 част" от Антонин Дворжак) Преди няколко години изпълнявах концерт за две виоли, който бе написан за мен и партньорката ми Синтия Фелпс. Тя наскоро бе получила виола, струваща милиони долари, изработена от италианския лютиер Гаспаро да Сало. Моята виола не бе толкова добра. Бях си я купила сама, и с нея започнах работа в симфоничния оркестър. Бях виолист и в още един оркестър, отново със същия инструмент. Звученето му обаче не можеше да се мери с италианската виола. Ръководството на оркестъра, в който свирех, ми заръча да намеря по-добър инструмент. Щеше да се закупи от оркестъра. Започнах да разпитвам, приятелите ми също търсеха и изпробвах много инструменти. Една от виолите много ми хареса, но когато разпитвах за нейния произход, разбрах, че има нещо съмнително. Оказа се, че инструментите могат да имат история, за която не подозирах. Тогава намерих тази виола, а тя е толкова голяма! Бях казала да не ми показват инструмент с дължина над 40 см. Тази виола е дълга почти 45 см. Човекът, който ми я показа, Кристоф Линеман, ми каза: "Трябва да чуеш този инструмент". Взех я в ръце, засвирих, и се влюбих в нея. ("Симфония No 9, 2 част" от Антонин Дворжак) От самото начало знаех, че ще стана музикант. Водеха ме на концерти, още когато бях дете на две години и половина. Видяла съм музиканти, които свирят, и моята майка ми е разказва, че съм навивала концертната програма на руло, слагала съм я под брадичката си, и съм си представяла, че свиря. Когато пораснах, мама ме пита: "Искаш ли да свириш?" Един ден, спомням си го като че ли е вчера, бяхме с нея в гаража, и мама изхвърляше боклука, и когато отвори капака на кофата, и го държеше така, когато й казах: "Искам да свиря на цигулка." Тя ме пита: "Искаш ли да започнеш с пиано?" Отговорих: "Не, искам да свиря на това." Мама ми намери учител малко след това, получих цигулка и започнах да свиря. Постепенно станах добра. Явих се на прослушване в училище Джулиард, бях на осем години, но не ме приеха. Записаха ме на уроци по музика след това при Фани Чейс, която вече не е сред нас. Тя ме научи на всички технически тънкости при цигулката и виолата. Пет години по-късно отново се явих на прослушване, и тогава ме приеха, бях на 13 години. Когато ме приеха обаче, вече бях леко отегчена. Обичах да свиря партитурата на втората цигулка, която свири хармониите, а не мелодията. Дори и с моите деца е така, казвам им да пеят мелодията, за да мога аз да пея аз хармонията. Например рекламите по телевизията, казвам им да пеят високия глас, за да мога да пея средната партия. Така се чувствах и в струнния квартет. Винаги съм искала да свиря средния глас. И когато ме приеха с цигулка, не се зарадвах. Бях малко отегчена. Тогава някой казал на майка ми, че в училище Джулиард има места за виолисти. "Тя е висока, ръцете й са дълги," и ще може да свири добре на виола." Тогава се съгласих да опитам. Опитах и много ми хареса. Имах много вдъхновяващ учител, който ми преподаваше осем месеца, става дума за Юджийн Бекър. ("Симфония No 4, 3 част" от Пьотр Чайковски) Знаех от самото начало. Знаех не само, че ще стана музикант, но и че ще свиря в симфоничен оркестър. Не ме питайте как, просто знаех. Не съм се надявала прослушването да мине добре, или да ме приемат в Джулиард. Казах си: "Добре, отивам на прослушване," "и ще се справя." Може би съм родена под щастлива звезда. ("За Рая и светлината" от Огъста Рийд Томас)