Кларинет: Интервю и демонстрация на солиста Джон Манас

("Симфония No 3, 3 част" от Роберт Шуман) Този инструмент се нарича кларинет. Изработен е от различни материали. Всъщност е изработен от африканското черно дърво, наречено мпинго. Изписва се забавно м-п-и-н-г-о. Трябва да се отсече внимателно, дървесината трябва да отлежи, трябва да се аклиматизира, и минават много години, докато се намери подходящия материал, който да занесеш на добър майстор. Той може след това да постави отвори на правилното място и да пробие малка дупка в средата, за да може въздухът да преминава през тръбата и да произвежда звук. Кларинетът всъщност има много части. Отдолу започва с разширение в корпуса, което се нарича камбана. Прилича на телефонна слушалка. Това е долната част от тръбата. А това е горната част от тръбата. Тази малка част се нарича буренце. На самия връх са намира мундщукът. Сега, ако сглобя отново целия кларинет, би трябвало да свири, нали? Мундщук, буренце, горна част, долна част, камбана. Сега би трябвало да произведе звук, частите са достатъчно на брой. Една, две, три, четири, пет части. Така, готови сме, сега ще чуем хубавия звук на кларинета. (шумолене на въздушна струя) Нещо липсва. Да, липсва тази част, наречена платък. Да видим, има и още една част, която се нарича лигатура. Тя придържа платъка към мундщука. (звучен откъс, изпълнен на кларинет) Този платък се прави от друг вид дърво. Тази малки пластини се правят от дълги бамбукови стъбла, които се отглеждат много внимателно в един много топъл регион в Южна Франция. Вятърът там е идеален и слънцето грее достатъчно. Дългите бамбукови стълба се отсичат, събират и се съхраняват много внимателно при подходящата влага и температура в продължение на няколко години, след което специален майстор прави от тях тези тънки пластинки, с които всички кларинетисти по света могат да изпълняват красива музика. Как работи този платък? Как може това малко приспособление да има толкова голямо значение? Има съвсем малък участък на върха на платъка, който вибрира, когато се постави в устата и се вдухне въздух срещу него. Точно както при тромпетистите, при които вибрирането на устните предизвиква звук. Значи нещо трябва да вибрира. Когато се свири на цигулка, струните й вибрират, и това може дори да се види. Вижда се как струната бързо трепти. Ще ви покажа нещо много забавно: мога да направя така, че кларинетът да звучи като флейта. Вибрациите в този случай не се виждат, но въздухът, точно както когато свирите с уста, въздухът вибрира между две повърхности. От едната до другата страна на буренцето. (изпълнение на кларинет, наподобяващо звученето на флейта) Ако поставя платъка и лигатурата, вече ще се получи звук. (Сюита No 2 из балета "Жар птица" от Игор Стравински) Кларинетът може да звучи по много различни начини. Може да звучи джазово. (изпълнение на кларинет в стил джаз) Може да звучи сладко и нежно. (лирично и нежно изпълнение на кларинет) Може да звучи високо. (горен диапазон на кларинета) Може да звучи ниско. (долен диапазон на кларинета) Когато свириш на кларинет, можеш да изобразиш каквото си поискаш. Може да изразява нежност, може да изразява щастие, може да изразява всякакви чувства. ("Симфония No 4, 1 част" от Пьотър Чайковски) Репертоарът, който изпълняваме, с всички тези прекрасни музиканти, е просто великолепен. Всички много се забавляваме да свирим заедно. Има някои специални пасажи за кларинет, които кларинетистите много обичаме. Няколко от тях са в Пета симфония от Шостакович. В нея има красиви, лирични, напевни сола, които се издигат и изплуват тихо, постепенно се засилват, след което затихват отново. ("Симфония No 5, 1 част" от Дмитрий Шостакович) Започнах наистина сериозно да свиря на кларинет от самото начало, бях на около 11 години. Интересното е, че отначало не харесах кларинета, защото не бях чувал изпълнения, които да ме запленят. Любовта ми към музиката първо се прояви към саксофона. Вдъхнових се силно да свиря на саксофон когато чух песента "In the Mood", забавна песен на Глен Милър от ерата на суинг музиката. Не съм се насочвал към саксофона, просто много ми харесваше, и чак след като срещнах моя учител, Дейвид Уебър, се влюбих в кларинета, в невероятните му възможности и колорит. И винаги ми е било приятно да репетирам. Това беше моят специален момент. Оказа се, че съм много подходящ за кларинетист. Обичам да се шегувам, имам моменти, когато съм много щастлив, но имам и моменти на затишие, а и кларинетът наистина ми позволява да изразя всички тези чувства. ("Симфония No 5, 2 част" от Лудвиг ван Бетховен)