If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание

Кларинет в Ми бемол: Интервю и демонстрация на Джесика Филипс Рийеске

Създадено от All Star Orchestra.

Искаш ли да се присъединиш към разговора?

Все още няма публикации.
Разбираш ли английски? Натисни тук, за да видиш още дискусии в английския сайт на Кан Академия.

Видео транскрипция

("Симфония No 5, 2 част" от Дмитрий Шостакович) Това е кларинет в ми бемол, известен още като пиколо кларинет. Той свири във високия диапазон. Първо започнах да свиря на кларинет в си бемол, както често се случва, когато човек се захване с кларинет и тръгне на уроци. Кларинетът в ми бемол звучи различно, гласът му се качва наистина високо и е много забавно да се свири на него. Има свой характерен тон в оркестъра. Може да звучи много силно или много гневно, но и красиво, като укротител на змии, и в общи линии е умалена версия на кларинет. Този конкретен инструмент е изработен специално за мен. Тази част е направена от лирово дърво. Нарича се буренце. Това е мундщук, а това се нарича лигатура. Това тук е платък и той вибрира, когато през мундщука се вдухва въздух. Така възниква звука. Буренцето е изработено от лирово дърво. Корпусът е от гранадилово дърво, а разширението в долната част също е от лирово дърво. Изглежда много красиво, всички забелязват, че дървото има розов оттенък. По-важното е, че материалът променя колорита на самия звук. На мен ми позволява да постигна по-тъмен, по-топъл и по-богат звук. Този материал е новост, идеята е нова, защото през последните 5—10 години се използва различна дървесина, която придава различен колорит на звука. Понякога се търси по-тъмен, а друг път по-висок звук. Понякога е нужен по-мек звук, когато се изпълнява камерна музика. Човек може да разгледа инструмента и да се запознае с всичките му аксесоари. ("Симфония No 2, 1 част" от Густав Малер) Този кларинет е изработен за мен от канадски майстор. Марката е Бакун (Backun). Работихме заедно с него, настроихме го, той добави няколко клапи. Той подкрепи идеята за този инструмент и работихме заедно, докато го приспособяваше за мен, за моите пръсти. Кларинетът в ми бемол е чудесен за мен, защото имам съвсем малки длани. Много добре ми пасва. Много хора, които свирят на кларинет в си бемол, като деца започват на кларинет в ми бемол, защото е малко по-малък. За мен кларинетът в ми бемол е много приятен, защото е малък и ми пасва идеално. Работих заедно с този майстор, за да пригоди инструмента за мен, и всъщност му помогнах да изобрети това буренце. Тази част вече бе отрязана, тя е плоска, и помага на платъка да пасне по-добре на буренцето. Работих много с него по тази част, също и над разширението в долния край. Отворът във фунията служи за настройване, всъщност това е клапа, която служи за настройване. Когато се затворят всички отвори с пръсти, въздухът излиза през този отвор, защото инструментът е къс, така че този отвор помага да се произведе най-ниският тон на инструмента. (Сюита No 2 из балета "Дафнис и Хлое" от Морис Равел) Всичко се случи в трети клас. Отидох на летен лагер, посветен на изкуствата. Там можеше да се занимаваме с театър или да свирим на кларинет, или нещо подобно. Аз исках да свиря на инструмент, но не знаех на какъв. Спомням си, че седях на верандата при дядо, говорих си с него, а той ми каза: "Добре, трябва да свириш на кларинет, Бени Гудман е свирил на кларинет." Помислих си, добре, защо не, но сигурно нямаше да го избера, ако знаех, че има толкова много трудни пасажи, които се изпълняват на него. (Сюита No 2 из балета "Дафнис и Хлое" от Морис Равел) Записах се да уча кларинет през онова лято и ми хареса. Израснах в семейство, което обичаше музиката. Слушахме изпълненията на Метрополитън опера всеки съботен следобед. Никой обаче не ме е карал да свиря. Родителите ми вярваха, че всеки трябва да прави това, което му харесва. Колкото повече пораствах, толкова повече заобиквах музиката и кларинета, и продължавах да свиря. Когато бях пети и шести клас ме приеха в младежки оркестър и много ми харесваше да свиря там. Харесвах да свиря Първа симфония от Бетховен и много други прекрасни произведения, там завързах и приятелства и беше наистина забавно. Започнах да свиря много сериозно в последната година от гимназията. Бях на 16—17 години и имах възхитителна учителка, която много ме вдъхновяваше, Джили Ваверка. Тя ми преподаваше в Бостън и истински ме вдъхнови, защото бе прекрасен музикант. Тя разкри пред мен цяла нова вселена от възможности в областта на музиката. И вече не ставаше дума за свирене на кларинет, а за това какво означава да бъдеш музикант. (Сюита No 2 из балета "Дафнис и Хлое" от Морис Равел)