Основно съдържание
Курс: Музика > Раздел 4
Урок 2: Дървени духови инструменти- Пиколо флейта: Интервю и демонстрация на Надин Ейсин
- Флейта: Интервю и демонстрация на солиста Джефри Ханър
- Кларинет в Ми бемол: Интервю и демонстрация на Джесика Филипс Рийеске
- Кларинет: Интервю и демонстрация на солиста Джон Манас
- Баскларинет: Интервю и демонстрация на Джеймс Огнибене
- Обой: Интервю и демонстрация на солиста Джон Ферило
- Фагот: Интервю и демонстрация на солиста Нанси Гьорес
- Английски рог: Интервю и демонстрация на Педро Диас
© 2024 Khan AcademyУсловия за ползванеДекларация за поверителностПолитика за Бисквитки
Кларинет в Ми бемол: Интервю и демонстрация на Джесика Филипс Рийеске
Създадено от All Star Orchestra.
Искаш ли да се присъединиш към разговора?
Все още няма публикации.
Видео транскрипция
("Симфония No 5, 2 част" от Дмитрий Шостакович) Това е кларинет в ми бемол,
известен още като пиколо кларинет. Той свири във високия диапазон. Първо започнах да свиря
на кларинет в си бемол, както често се случва,
когато човек се захване с кларинет и тръгне на уроци. Кларинетът в ми бемол звучи различно, гласът му се качва наистина високо
и е много забавно да се свири на него. Има свой характерен тон в оркестъра. Може да звучи много силно
или много гневно, но и красиво, като укротител на змии, и в общи линии е умалена версия на кларинет. Този конкретен инструмент е изработен специално за мен. Тази част
е направена от лирово дърво. Нарича се буренце. Това е мундщук, а това се нарича лигатура. Това тук е платък и той вибрира, когато през мундщука се вдухва
въздух. Така възниква звука. Буренцето е изработено от лирово дърво. Корпусът е от гранадилово дърво,
а разширението в долната част също е от лирово дърво. Изглежда много красиво,
всички забелязват, че дървото има розов оттенък. По-важното е,
че материалът променя колорита на самия звук.
На мен ми позволява да постигна по-тъмен,
по-топъл и по-богат звук. Този материал е новост, идеята е нова, защото през последните 5—10 години се използва различна дървесина, която придава различен колорит на звука. Понякога се търси по-тъмен,
а друг път по-висок звук. Понякога е нужен по-мек звук, когато се изпълнява камерна музика. Човек може да разгледа инструмента и да се запознае с всичките му аксесоари. ("Симфония No 2, 1 част" от Густав Малер) Този кларинет е изработен за мен от канадски майстор. Марката е Бакун (Backun). Работихме заедно с него,
настроихме го, той добави няколко клапи. Той подкрепи идеята за този
инструмент и работихме заедно, докато го приспособяваше
за мен, за моите пръсти. Кларинетът в ми бемол е чудесен за мен, защото имам съвсем малки длани. Много добре ми пасва. Много хора, които свирят
на кларинет в си бемол, като деца започват
на кларинет в ми бемол, защото е малко по-малък. За мен кларинетът в ми бемол е много приятен, защото е малък и ми пасва идеално. Работих заедно с този майстор,
за да пригоди инструмента за мен, и всъщност му помогнах да
изобрети това буренце. Тази част вече бе отрязана,
тя е плоска, и помага на платъка
да пасне по-добре на буренцето. Работих много с него по тази част, също и над разширението в долния край. Отворът във фунията служи за настройване, всъщност това е клапа,
която служи за настройване. Когато се затворят всички отвори с пръсти, въздухът излиза през този отвор, защото инструментът е къс,
така че този отвор помага да се произведе най-ниският
тон на инструмента. (Сюита No 2 из балета
"Дафнис и Хлое" от Морис Равел) Всичко се случи в трети клас. Отидох на летен лагер,
посветен на изкуствата. Там можеше да се занимаваме с
театър или да свирим на кларинет, или нещо подобно. Аз исках да свиря на инструмент,
но не знаех на какъв. Спомням си, че седях на верандата при дядо, говорих си с него, а той ми каза: "Добре, трябва да свириш на кларинет, Бени Гудман е свирил на кларинет." Помислих си, добре, защо не, но сигурно нямаше да го избера, ако знаех, че има толкова много трудни
пасажи, които се изпълняват на него. (Сюита No 2 из балета
"Дафнис и Хлое" от Морис Равел) Записах се да уча кларинет
през онова лято и ми хареса. Израснах в семейство,
което обичаше музиката. Слушахме изпълненията
на Метрополитън опера всеки съботен следобед. Никой обаче не ме е карал да свиря. Родителите ми вярваха, че всеки трябва да прави това,
което му харесва. Колкото повече пораствах,
толкова повече заобиквах музиката и кларинета, и продължавах да свиря. Когато бях пети и шести клас ме приеха в младежки оркестър и много
ми харесваше да свиря там. Харесвах да свиря Първа симфония от Бетховен и много други прекрасни произведения, там завързах и приятелства
и беше наистина забавно. Започнах да свиря много сериозно в последната година от гимназията. Бях на 16—17 години и имах възхитителна учителка, която много
ме вдъхновяваше, Джили Ваверка. Тя ми преподаваше в Бостън и истински ме вдъхнови,
защото бе прекрасен музикант. Тя разкри пред мен цяла нова вселена от възможности в областта на музиката. И вече не ставаше дума
за свирене на кларинет, а за това какво означава
да бъдеш музикант. (Сюита No 2 из балета
"Дафнис и Хлое" от Морис Равел)