Основно съдържание
Курс: Музика > Раздел 4
Урок 2: Дървени духови инструменти- Пиколо флейта: Интервю и демонстрация на Надин Ейсин
- Флейта: Интервю и демонстрация на солиста Джефри Ханър
- Кларинет в Ми бемол: Интервю и демонстрация на Джесика Филипс Рийеске
- Кларинет: Интервю и демонстрация на солиста Джон Манас
- Баскларинет: Интервю и демонстрация на Джеймс Огнибене
- Обой: Интервю и демонстрация на солиста Джон Ферило
- Фагот: Интервю и демонстрация на солиста Нанси Гьорес
- Английски рог: Интервю и демонстрация на Педро Диас
© 2024 Khan AcademyУсловия за ползванеДекларация за поверителностПолитика за Бисквитки
Обой: Интервю и демонстрация на солиста Джон Ферило
Създадено от All Star Orchestra.
Искаш ли да се присъединиш към разговора?
Все още няма публикации.
Видео транскрипция
("Симфония No 4, 3 част" от Пьотър Чайковски) Този инструмент се нарича обой. На френски е "о-буа", в превод означава "високо дърво". И инструментът наистина звучи високо, често играе ролята на сопрано
в секцията на дървените духови инструменти. Платъкът му е двоен. Ето това е платък, има две остриета. Както при фагота, но това е
двоен платък за висок диапазон, а при фагота двойният платък
е за нисък диапазон. Изработен е от гренадилово дърво, което расте в Северна Африка. Това дърво не може да плува във вода. През 18 век европейските кораби
използват тази дървесина като баласт. Ако се постави в съд с вода,
ще потъне на дъното като камък. Едно от най-трудните неща при този инструмент е човек да се научи да прави този платък. Могат да се купят и готови, но който е сериозен, още в гимназията трябва да се научи да си ги прави сам. Тази пластинка е направена от тръстика, същото растение, от което се правят тръстикови столове.
Подобно е на растението бамбук. Расте навсякъде по Средиземноморието. Има качествена тръстика,
има и некачествена. Саксофони, кларинети, фаготи използват същия материал но платъците имат различен размер. Умението да се изработи един платък е голяма част от свиренето на обой. В много голяма степен. Има хора, които са много добри, когато свирят на този платък, но не умеят да го изработват. За съжаление, наистина е важно,
човек да умее да прави и двете. Необходими са най-различни платъци. Има нужда от леки платъци
при изпълнение на нежна музика, нужни са и тежки платъци,
когато се свири силно. Често ги сменяме, когато свирим. При промяна в климата, платъкът също се променя. И се налага постоянно да правим нови, и да сме сигурни, че имаме резервни. Това е една от тънкостите. Много често се случва да кажа на някой: "Ако мислиш, че този платък е добър," "да беше чул само предишния, който изгубих." (Сюита No 2 из балета "Жар птица"
от Игор Стравински) Прекрасното при обоя е, че за големите композитори
на симфонична музика е бил един от любимите им пеещи инструменти. Обичали са да пишат лирични сола за обой. Обоят често е сред инструментите, с които се прави връзка между един дял и друг, който има различно звучене. Много често солото на обой
се явява преходна точка. Има нещо специално в тези изпълнения, което ги прави вълнуващи и емоционални. ("Симфония No 5, 1 част" от Лудвиг ван Бетховен) (солово изпълнение на обой) Джерард Шварц ми се обади и предварително ми каза част от репертоара, който щяхме да
изпълним за тази поредица. Две от най-красивите и най-деликатни, а също така и най-трудни лирични сола, са в Четвъртата симфония на Чайковски. ("Симфония No 4" от Пьотър Чайковски) Тази бавна част от
Четвъртата симфония на Чайковски представлява известна руска народна песен. Толкова е деликатно и трудно , че минаха няколко години, преди наистина да усетя,
че го свиря добре. Друго великолепно соло за обой
има в Пета симфония от Шостакович. За него трябва да изкажа
специална благодарност на моя учител, Джон де Ланси. Чувал съм го сигурно половин дузина пъти да го свири с Юджийн Орманди. Имаше нещо особено в начина,
по който той го изпълняваше. Времето спираше да тече. Беше спокойно, красиво, изящно. Не съм се и надявал,
че ще мога да се меря с него. Но давам всичко от себе си. ("Симфония No 5" от Дмитрий Шостакович) Изпълнението на Пета симфония от
Шостакович или Четвърта от Чайковски е свързано с големи тънкости. В Пета симфония от Шостакович
обоят звучи високо и се иска добра бързина и умение да се поддържат дълго
тоновете във високия регистър. В Четвърта симфония от Чайковски
е обратното. Мелодията е вътре в петолинието на виолинов ключ
и се изпълняват ниски тонове. Нужна е голяма гъвкавост. Всяко отделно соло е уникално. Моите колеги биха ви казали, че държа на нотния си пулт пет-шест платъка във всеки един момент. Не само за резерва, но и за да имам най-добрия възможен избор. (изпълнение на класическа музика) Преди 30 години
беше по-трудно да намериш хора в началното училище, които да могат да правят платъци
и да преподават обой. Затова моето обучение започна
на флейта и се прехвърлих на обой около 8-ми клас. И ако някой каже, че да си обоист означава да си зубър, си представи как като младеж,
който свири на флейта, разказвах на децата в училищния автобус, че майка ми ми е казала, че ако се
науча да свиря на флейта добре, някой ден ще мога да свиря и на обой. Имаше цял заговор за това. Още когато бях на три, четири, пет години майка ми ми пускаше записи и казваше: Джони, чуваш ли това? Това е обой, искаш ли да свириш на него? ("Празнична академична увертюра"
от Йоханес Брамс) Обичта ми към музиката
се появи от ранна възраст. Спомням си, бях на седем години, а майка ми водеше уроци по музика, когато пусна грамофонна плоча с Втория концерт за пиано от Брамс. Говореха за нуждата
от образование на децата, но мигът, в който чух тази музика, бе едно от най-вълнуващите неща, които ми се бяха случвали. Чувството, че мога да се занимавам с музика, че това е възможно, дойде когато бях на около 13. На 14 години свирих за първи път в оркестри. Тогава свирих с прекрасната
Голяма младежка филхармония на Бостън. Бях заобиколен от музиканти,
които изпълняваха класическа музика, и бях изключително развълнуван. Беше прекрасно. И до ден днешен
изпитвам същото удоволствие, както когато бях на 14 години,
и свирих за пръв път с оркестър. И се чувствам много, много щастлив
с това, което правя. ("Симфония No 3, 2 част" от Роберт Шуман)