If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание

Обой: Интервю и демонстрация на солиста Джон Ферило

Създадено от All Star Orchestra.

Искаш ли да се присъединиш към разговора?

Все още няма публикации.
Разбираш ли английски? Натисни тук, за да видиш още дискусии в английския сайт на Кан Академия.

Видео транскрипция

("Симфония No 4, 3 част" от Пьотър Чайковски) Този инструмент се нарича обой. На френски е "о-буа", в превод означава "високо дърво". И инструментът наистина звучи високо, често играе ролята на сопрано в секцията на дървените духови инструменти. Платъкът му е двоен. Ето това е платък, има две остриета. Както при фагота, но това е двоен платък за висок диапазон, а при фагота двойният платък е за нисък диапазон. Изработен е от гренадилово дърво, което расте в Северна Африка. Това дърво не може да плува във вода. През 18 век европейските кораби използват тази дървесина като баласт. Ако се постави в съд с вода, ще потъне на дъното като камък. Едно от най-трудните неща при този инструмент е човек да се научи да прави този платък. Могат да се купят и готови, но който е сериозен, още в гимназията трябва да се научи да си ги прави сам. Тази пластинка е направена от тръстика, същото растение, от което се правят тръстикови столове. Подобно е на растението бамбук. Расте навсякъде по Средиземноморието. Има качествена тръстика, има и некачествена. Саксофони, кларинети, фаготи използват същия материал но платъците имат различен размер. Умението да се изработи един платък е голяма част от свиренето на обой. В много голяма степен. Има хора, които са много добри, когато свирят на този платък, но не умеят да го изработват. За съжаление, наистина е важно, човек да умее да прави и двете. Необходими са най-различни платъци. Има нужда от леки платъци при изпълнение на нежна музика, нужни са и тежки платъци, когато се свири силно. Често ги сменяме, когато свирим. При промяна в климата, платъкът също се променя. И се налага постоянно да правим нови, и да сме сигурни, че имаме резервни. Това е една от тънкостите. Много често се случва да кажа на някой: "Ако мислиш, че този платък е добър," "да беше чул само предишния, който изгубих." (Сюита No 2 из балета "Жар птица" от Игор Стравински) Прекрасното при обоя е, че за големите композитори на симфонична музика е бил един от любимите им пеещи инструменти. Обичали са да пишат лирични сола за обой. Обоят често е сред инструментите, с които се прави връзка между един дял и друг, който има различно звучене. Много често солото на обой се явява преходна точка. Има нещо специално в тези изпълнения, което ги прави вълнуващи и емоционални. ("Симфония No 5, 1 част" от Лудвиг ван Бетховен) (солово изпълнение на обой) Джерард Шварц ми се обади и предварително ми каза част от репертоара, който щяхме да изпълним за тази поредица. Две от най-красивите и най-деликатни, а също така и най-трудни лирични сола, са в Четвъртата симфония на Чайковски. ("Симфония No 4" от Пьотър Чайковски) Тази бавна част от Четвъртата симфония на Чайковски представлява известна руска народна песен. Толкова е деликатно и трудно , че минаха няколко години, преди наистина да усетя, че го свиря добре. Друго великолепно соло за обой има в Пета симфония от Шостакович. За него трябва да изкажа специална благодарност на моя учител, Джон де Ланси. Чувал съм го сигурно половин дузина пъти да го свири с Юджийн Орманди. Имаше нещо особено в начина, по който той го изпълняваше. Времето спираше да тече. Беше спокойно, красиво, изящно. Не съм се и надявал, че ще мога да се меря с него. Но давам всичко от себе си. ("Симфония No 5" от Дмитрий Шостакович) Изпълнението на Пета симфония от Шостакович или Четвърта от Чайковски е свързано с големи тънкости. В Пета симфония от Шостакович обоят звучи високо и се иска добра бързина и умение да се поддържат дълго тоновете във високия регистър. В Четвърта симфония от Чайковски е обратното. Мелодията е вътре в петолинието на виолинов ключ и се изпълняват ниски тонове. Нужна е голяма гъвкавост. Всяко отделно соло е уникално. Моите колеги биха ви казали, че държа на нотния си пулт пет-шест платъка във всеки един момент. Не само за резерва, но и за да имам най-добрия възможен избор. (изпълнение на класическа музика) Преди 30 години беше по-трудно да намериш хора в началното училище, които да могат да правят платъци и да преподават обой. Затова моето обучение започна на флейта и се прехвърлих на обой около 8-ми клас. И ако някой каже, че да си обоист означава да си зубър, си представи как като младеж, който свири на флейта, разказвах на децата в училищния автобус, че майка ми ми е казала, че ако се науча да свиря на флейта добре, някой ден ще мога да свиря и на обой. Имаше цял заговор за това. Още когато бях на три, четири, пет години майка ми ми пускаше записи и казваше: Джони, чуваш ли това? Това е обой, искаш ли да свириш на него? ("Празнична академична увертюра" от Йоханес Брамс) Обичта ми към музиката се появи от ранна възраст. Спомням си, бях на седем години, а майка ми водеше уроци по музика, когато пусна грамофонна плоча с Втория концерт за пиано от Брамс. Говореха за нуждата от образование на децата, но мигът, в който чух тази музика, бе едно от най-вълнуващите неща, които ми се бяха случвали. Чувството, че мога да се занимавам с музика, че това е възможно, дойде когато бях на около 13. На 14 години свирих за първи път в оркестри. Тогава свирих с прекрасната Голяма младежка филхармония на Бостън. Бях заобиколен от музиканти, които изпълняваха класическа музика, и бях изключително развълнуван. Беше прекрасно. И до ден днешен изпитвам същото удоволствие, както когато бях на 14 години, и свирих за пръв път с оркестър. И се чувствам много, много щастлив с това, което правя. ("Симфония No 3, 2 част" от Роберт Шуман)