Антонин Дворжак: Симфония No 9 "Из новия свят," анализ на Джерард Шварц (част 1)

("Симфония No 9 в Ми минор" от Антонин Дворжак) Антонин Дворжак написва девет симфонии. Деветата става най-известната и набира голяма популярност още на своята премиера. Дворжак написва някои от най-великите си произведения в годините, когато живее в Ню Йорк и Сплинтвил, щата Айова. Сред тях са Концертът за виолончело, Американският струнен квартет и великата му Девета симфония. Първата част започва меланхолично. Въвеждащата тема е нежна и кратка. Свири се от виолончели. Обичайно е за една симфония да започне с бавно въведение, още от времената на Моцарт и Хайдн. Въведението звучи меланхолично, тихо, изпълнено от виолончели. Останалите струнни им акомпанират. Ненадейно валдхорните се включват с няколко сигнални тона, като фанфари. Звучи малко стряскащо. ("Симфония No 9 в Ми минор" от Антонин Дворжак) Дървените духови инструменти се включват към въвеждащата тема. Флейтата води, обоят и фаготите й акомпанират. Мелодията отново е много красива, тиха, изискана. Струнните инструменти се включват, този път силно, фортисимо. Следват ги тимпаните, а дървените духови инструменти свирят в отговор. Този откъс е забележителен. ("Симфония No 9 в Ми минор" от Антонин Дворжак) Следва вълнуващ кратък пасаж за дървените духови инструменти. ("Симфония No 9 в Ми минор" от Антонин Дворжак) Две валдхорни се присъединяват и изпълняват този мотив. Следва повторение. ("Симфония No 9 в Ми минор" от Антонин Дворжак) Сега струнните се включват настойчиво, особено вторите цигулки и виолите. ("Симфония No 9 в Ми минор" от Антонин Дворжак) Идва ред на кратко соло на тимпаните и стигаме до същинската част. Първата тема се изпълнява от две от валдхорните, по-точно третата и четвъртата. Дворжак прави нещо много интересно. Той не се опира само на две мелодии, които повтаря, развива и отново повтаря. В неговата музика мелодиите са много. По време на цялото произведение има многобройни мелодии, към които той се връща в един момент. Първата тема започва с валдхорните. Кларинетите и фаготите я повтарят и допълват, след което струнните инструменти свирят силно, фортисимо. Динамиката постепенно се засилва и идва ред на тромбоните да изсвирят темата. Вместо кларинетите и фагота сега струнните инструменти допълват тромбоните. Мелодията звучи твърдо и е много впечатляващо. ("Симфония No 9 в Ми минор" от Антонин Дворжак) Втората тема определено звучи като фолклорен мотив. Изпълнява се на флейта и обой. ("Симфония No 9 в Ми минор" от Антонин Дворжак) След това вторите цигулки я подемат. След тях е ред на виолончели и контрабаси. Следва развитие на втората тема. Симфоничната форма тук е малко по-необичайна, защото Дворжак развива втората тема още на мига, вместо да продължи. ("Симфония No 9 в Ми минор" от Антонин Дворжак) Следва третата тема, изпълнена от флейта, но в ниския регистър. Дворжак е правил забележителни неща и относно инструментацията. Да се свири на флейта в ниския регистър е необичайно. Звучи затрогващо и много по-различно, отколкото би звучал обой или кларинет. Това според мен е признак за гениалност. ("Симфония No 9 в Ми минор" от Антонин Дворжак) Цигулките също изпълняват третата тема. ("Симфония No 9 в Ми минор" от Антонин Дворжак) Виолончелите и контрабасите засвирват същата мелодия, но я изпълняват силно, фортисимо. ("Симфония No 9 в Ми минор" от Антонин Дворжак) Следва повторение. Дворжак е написал повторение на цялото начало. Много диригенти пропускат това повторение. Аз смятам, че то трябва да се свири. Първо, защото Дворжак е решил така. Второ защото композиторът ни е дал толкова много теми досега, толкова много материал, че наистина има нужда да го чуем отново. Така поне смятам аз. След повторението следва отново третата тема, изпълнена този път като тържествена мелодия на валдхорна. Звученето е съвсем различно. Валдхорната свири тържествено, а солото на пиколото е нейно ехо. Тези оркестрационни решения отново показват гениалността на Дворжак. ("Симфония No 9 в Ми минор" от Антонин Дворжак) След това тромпетите излизат напред, допълнени от секцията на обоя. ("Симфония No 9 в Ми минор" от Антонин Дворжак) Тромпетите след това свирят третата тема. ("Симфония No 9 в Ми минор" от Антонин Дворжак) Тромбоните на свой ред свирят първата тема. ("Симфония No 9 в Ми минор" от Антонин Дворжак) Същото нещо се повтаря, но валдхорните свирят третата тема, а тромбоните свирят първата тема. ("Симфония No 9 в Ми минор" от Антонин Дворжак) Следва кратко развитие на това съчетание и стигаме до реприза. Сега се връщаме назад до първата тема, изпълнена от третата и четвърта валдхорна. Мелодията е много изчистена. След това първата тема зазвучава на обой, а флейтите я допълват. Цигулките в съпровод свирят доста силно. Към края на тази част всичко затихва и следва солово изпълнение на втората тема на флейта, което звучи много красиво. Дървените духови инструменти допълват флейтата. ("Симфония No 9 в Ми минор" от Антонин Дворжак) Репризата продължава по този начин. След развитието на темата следва постепенно затихване. Фолклорният мотив се завръща, в изпълнение на втората флейта. Всички тези теми получават своето развитие към края на първата част. В тази симфония почти няма пълнеж. Липсва рутинната подреденост. Музиката е много непосредствена, темите са многобройни и се развиват и съчетават по уникален начин. Когато дойде края на първата част, усещането е като че ли е минал само миг заради удивителния характер на музиката. Интересното е, че Дворжак не се връща към встъпителната тема, което е необичайно за него, както ще си проличи в другите части на тази симфония.