If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание
Текущ час:0:00Обща продължителност:4:51

Антонин Дворжак: Симфония No 9 "Из новия свят", коментар на Джоузеф Хоровиц

Видео транскрипция

За да разберем симфонията "Из новия свят", най-добре да започнем от нейния край. Няма друга симфония, която да завършва по този начин. Краят й звучи като погребална песен. Спомняте ли си финала? ("Симфония No 9" от Антонин Дворжак) Има някакво погребение, след което настъпва апотеоз. ("Симфония No 9" от Антонин Дворжак) Финалният акорд е Ми мажор: (мелодия на пиано) Той постепенно затихва в тишината. За да разберем края на симфонията, трябва да потърсим отвъд музиката. Този финал не може да се разглежда само от музикална гледна точка. Обяснение за финала на симфонията можем да открием в тази малка книжка. Това е поемата „Песен за Хайяуата“ на американския поет Хенри Лонгфелоу. Дворжак много я е харесвал. За първи път я чете на чешки, по-късно и на английски. Той споделя пред журналисти, че поемата е основен извор на вдъхновение за симфонията "Из новия свят". Когато прочетеш края на поемата все едно четеш описание на финала на симфонията "Из Новия свят". Сега ще го прочета: "И им махна на раздяла от брега Хайяуата; и в реката чиста, светла спусна лодката брезова, и от пясъка крайбрежен я оттласна във водата, й прошепна й: "На Запад!" И загреба с всички сили. А залязващото слънце всички облаци подпали; и превърна се небето сякаш в прерия пламтяща; и остана дълга диря върху гладката повърхност; и надолу по реката, по течението тихо, плаваше Хайяуата къмто огнения заник, къмто пурпура далечен, къмто здрача, все по-тъмен." Здрачът, пурпурът в небето и тъгата, свързана с това отпътуване, са изобразени във финала на симфонията "Из новия свят". Спомняте ли си как започва симфонията? Мелодията е скръбна, а струнните инструменти свирят в ниския си диапазон. Началото на симфонията пресъздава пристигането на Дворжак в САЩ през 1892 г. Назначен е от Джанет Търбър за директор на Националната консерватория по музика в Ню Йорк. Възлага му се да помага на американските композитори да създадат школа, в която се композира музика с национален характер. Дворжак много държи на фолклора. Той пожелава да се запознае с фолклора на Америка. Открива два извора: при индианците и при афро-американците. Като син на месар, Дворжак е много състрадателен човек. Също така е отявлен демократ. Казва, че величието на музиката му извира от съдбата на онеправданите. Състрадателен е към поробените афро-американци и към индианците, застрашени от изчезване. Цялата симфония е пропита с тази тъга. Но има и други извори на тъга. Това са обширните, пусти земи на Дивия Запад. Дворжак ги описва като "Пусти и отчайващо тъжни". Той тъгува и за родната Бохемия. Всички тези извори на тъга се преплитат и придават скръбно звучене на симфонията "Из новия свят". Веднъж имах възможност да пиша за тази симфония в книгата "История на класическата музика в Америка". Опитах да опиша всичко в няколко изречения. Ще ви прочета откъс: "С погребалната песен за индианците, кодата звучи като поход на мъртъвците и като вик на болка. Силният финален акорд затихва в тишина и запечатва смисъла на симфонията. Тя се превръща в елегия на една изчезваща раса. Дворжак прегръща мита за благородния по душа див индианец и симфонията "Из новия свят" става най-хубавото музикално претворение на песента за Хайяуата. Като прегръща мита за Дивия Запад, Дворжак създава музикален еквивалент на платната на Джордж Катлин, Фредерик Ремингтън и Алберт Бирщад. Прерията и съдбата на индианците будят силна тъга у Дворжак, която среща носталгията по дома, и други, неизвестни за нас, извори на лична тъга. Това е повече от бохемска симфония с американски акцент. "Из новия свят" е прочит на американската история, написан под въздействие на носталгия по родната Чехия."