"Сбогом": Композиторът и неговата творба

("Сбогом" от Бърнард Рандс) Подобно на много други композитори, не само съвременни, но и в миналото, и аз от време на време обичам да преразглеждам музика, която съм композирал преди време. Не непременно за да я преработя, а по-скоро да направя нов прочит, и вероятно да я поставя в един по-различен контекст. В този ред на мисли, преди доста години бях композирал кратък брас квинтет, озаглавен "Фанфари". Когато преразглеждах "Фанфари", исках да подчертая, че Джерард Шварц е бил известен тромпетист в Нюйоркската филхармония, преди да направи блестяща кариера като диригент. "Фанфари" е разделена на два дяла. Реших да "разглобя" първата половина и да я "сглобя" във втората половина, като поставя музиката в по-различен контекст чрез струнните инструменти. ("Сбогом" от Бърнард Рандс) "Сбогом" от Бърнард Рандс е една от 18-те нови творби, на които направих премиера по време на сезон 2010/11. "Сбогом" ми бе поръчана от Сиатълската филхармония но не за да се отбележи напускането на Джерард Шварц, а това, че в продължение на много години, той работи неуморно за съвременната музика. Съвременните композитори го познават, той добре е запознат с тяхното творчество и често си сътрудничат. И аз имах късмета да работя с него. Предполагам, че Рандс пише брас квинтет, защото преди да стана тромпетист в Нюйоркската филхармония, участвах в Американския брас квинтет. По онова време, в края на 60-те, имаше два по-известни брас квинтета в САЩ. Нюйоркският брас квинтет и Американският брас квинтет. Бях на 18, когато бях приет в Американския брас квинтет. Предполагам, че Бърнард е написал "Сбогом" за брас квинтет и струнни инструменти, поглеждайки назад към миналото ми. Творбата е невероятна! Кратка е и съпоставя два квинтета. Единият е струнен: две цигулки, виола, виолончело, контрабас. Вторият е медно-духов: два тромпета, валдхорна, тромбон и туба. Бих определил началото като дръзко, шумно, с ритмически мотив, изпълняван от цигулките. Всички мотиви в началото са комбинации от триоли и дуоли, но ритмиката е необичайна. Например, началото звучи така: (ритмично отброяване) Триолите и дуолите звучат необичайно. ("Сбогом" от Бърнард Рандс) След това идва повторение на началото, в което се включват виолите, след тях и виолончелото. ("Сбогом" от Бърнард Рандс) В края на фразата се присъединява и контрабаса. След това се включват и медните духови инструменти за първи път. Тромпетът изпълнява соло, отново има триоли и дуоли. Тромпетът следва този ритъм: (ритмическо тактуване) Имаме триоли, дуоли и отново триоли. И продължава по този начин. След това има кратка встъпителна тема, вторият тромпет се включва и я допълва. Валдхорната се присъединява и става трио. Остава да се включи и тромбонът, а след него идва ред и на тубата. ("Сбогом" от Бърнард Рандс) Следва разговор между струнните и медните духови инструменти. ("Сбогом" от Бърнард Рандс) Най-накрая медните духови инструменти свирят сами и могат да блеснат. Тази красива кратка интермедия завършва със струнните инструменти, които изпълняват два много красиви дълги акорда. ("Сбогом" от Бърнард Рандс) По-нататък валдхорната изпълнява нова тема, но този път свири със заглушител. При заглушаването се поставя накрайник на медните духови инструменти. Има най-различни видове накрайници за заглушаване на медните духови инструменти. При валдхорната има два варианта. Музикантът да постави свитата си на юмрук ръка във фунията. Така звукът става по-мек. Музикантът може да пъхне ръката си във фунията, това се нарича запушване, или да използва заглушител. Има само един вид заглушител за валдхорна. И така, валдхорната свири със заглушител, после тромбонът, след него вторият тромпет, първият тромпет, а по-нататък и тубата. През това време струнните свирят само за фон, вместо да водят диалог. ("Сбогом" от Бърнард Рандс) Следва кратка интермедия, изпълнена от струнните, която води към нов епизод за медните духови, в който начело отново е валдхорната, следвана от тромбона, тубата, втория тромпет и първия тромпет. ("Сбогом" от Бърнард Рандс) Стигнахме до тази част, която може да се нарече репризa, защото се повтаря началната част. В самото начало цигулките свиреха силно. Същата мелодия се повтаря, но този път цигулките свирят съвсем тихо. ("Сбогом" от Бърнард Рандс) Това води към солото на тромпета, включва се и втория тромпет, точно както в началото. След тях са валдхорната, тромбонът и тубата. И отново има диалог, както се случи и в началото. Струнните от време на време водят разговор, а понякога се вместват с леки акценти в акомпанимента на медните духови инструменти. Следва същинското соло на брас квинтета. ("Сбогом" от Бърнард Рандс) По-нататък струнните инструменти акомпанират на медните духови по този начин до края на творбата. На самия финал музиката на брас секцията процъфтява. "Сбогом" завършва точно така, както може да се очаква. Когато някой се сбогува, виждаш как отпътува. Всичко приключва, щом каже "сбогом", и след това изчезва от поглед. По този начин завършва и творбата. Струнните постепенно затихват, а медно-духовите звучат силно, спират и слагат край. Остават струнните, които постепенно заглъхват в тишина. ("Сбогом" от Бърнард Рандс) Трудно е да се постигне баланс между това, което музиката разказва, и това, което слушателят си представя. Музиката не трябва да дава рецепти, нито да слага ограничения. Има само един начин да се слуша музика: с отворени уши, отворено съзнание и отворено сърце. Само така музиката ще ни отведе точно там, където трябва.