Йоханес Брамс: "Празнична академична увертюра". Анализ от Джерард Шварц

("Празнична академична увертюра" от Йоханес Брамс) Йоханес Брамс не е бил академик. Той никога не се е записвал в университет, но през 1879 г., когато е на 46 г., му предлагат докторска степен по философия от университета във Вроцлав. Той я приема, радва се, че ще бъде признат сред академичните среди. За да получи докторската степен, Брамс трябва да напише музикална творба. При получаване на почетна степен през 19-ти век, човек се задължава да направи нещо значимо. В наши дни почетно звание се връчва обикновено на хора, които вече са постигнали нещо важно и са известни. Рядкост е в наши дни от тях да се очаква да направят нещо. Когато Рихард Щраус получава почетна степен, трябва да напише музикална творба. И го прави. Произведението е прекрасно, но въпреки че трае само 20 минути, на сцената трябва да се качат 200 човека, в това число огромен духов оркестър, тенори, които пеят соло, и голям хор. Щраус ангажира всички музиканти, които успява да открие в Хайделберг, за да получи тази почетна степен. Брамс от своя страна събира най-големия си оркестър до този момент с три, вместо два тромпета. За първи, и мисля за последен път, включва три тромпета в своя творба. В нея участват и три тромбона, туба, пиколо флейта, контрафагот и ударни. Това е обичайно за творбите на Брамс. Брамс описва увертюрата като радостен сбор (потпури) от студентски песни в стила на Франц фон Супе. Брамс има предвид чудесния композитор Франц фон Супе, който пише оперети и увертюри. Брамс използва четири студентски песни за основа на творбата си. Увертюрата започва тихо и изтънчено. Интересно е, че свирят не само струнните инструменти. (мелодия) От самото начало свирят и ударните инструменти. Колко необичайно. Не мога да се сетя за произведение на Брамс или друг композитор от този период, в което перкусиите да свирят още от самото начало. Тази комбинация изпълва въздуха с очакване. ("Празнична академична увертюра" от Брамс) С включването си дървените духови инструменти придават тъмен оттенък на музиката. Отново има очакване - какво ще се случи? ("Празнична академична увертюра" от Йоханес Брамс) Следва първата хорална мелодия, изпълнена от виолите. Валдхорните допълват хоралната мелодия. ("Празнична академична увертюра" от Йоханес Брамс) Стига се отново до началната тема. Брамс я обогатява и тя става разточително богата. Началната мелодия се превръща в нещо силно и вълнуващо. Веднага след това Брамс се връща към онова тихо, неясно звучене. ("Празнична академична увертюра" от Йоханес Брамс) Дървените духови инструменти свирят съвсем семпла мелодия, а след тях, с леко закъснение, свирят струнните. Те никога не свирят едновременно. Когато човек слуша музика, в която инструментите не свирят заедно, може да си помисли, че има някаква грешка, или че не умеят да свирят заедно. Бетховен често е правил подобно нещо. Този път е ред на Брамс. С този похват той създава очакване: Какво предстои да се случи? ("Празнична академична увертюра" от Брамс) Втората студентска песен, която участва в увертюрата, е в хорално изпълнение на валдхорни и тромпети. ("Празнична академична увертюра" от Брамс) Хоралната тема в медни духови води до прекрасна кулминация. ("Празнична академична увертюра" от Йоханес Брамс) Повтаря се началото на увертюрата, след което цигулките изпълняват красива мелодия. В увертюрата следва най-доброто от Брамс, събрано в 10 минути. Красивата мелодия на песента напомня малко на Четвъртата му симфония. В отговор на тази мелодия свирят дървените духови инструменти. Брамс обогатява мелодията, тя става много наситена. Хармонията и прекъсванията я правят много красива. Звучи наистина изискано. ("Празнична академична увертюра" от Йоханес Брамс) Напомня на някои от другите творби на Брамс. Той е в средата на 40-те си години. Все още не е написал някои от творбите си, но тази мелодия показва потенциала му да го направи. Стигаме до следващата весела тема, базирана на третата студентска песен. Тя се изпълнява от двата фагота. Интересното е, че виолите и виолончелите акомпанират на двата фагота, но никога не свирят на силно време. Фаготите свирят на силно време: (мелодия) Виолите през това време свирят: (мелодия) Звученето по този начин става по-забавно. Виолите и виолончелите се включват, с пицикато (подръпване на струните). Брамс е имал невероятно въображение. Той взема една семпла песничка и успява да я направи интересна и пленителна. ("Празнична академична увертюра" от Брамс) Изведнъж съвсем внезапно звукова експлозия! Цигулките се включват и същата песен прозвучава форте, силно, с лекo вариране, след което има соло в триоли на трите валдхорни. Солото им е просто разкошно! ("Празнична академична увертюра" от Йоханес Брамс) Накрая същата радостна мелодия се свири и от дървените духови инструменти. Истински фанфари от медните духови инструменти, а цигулките свирят отново на слабо време. Звученето им е настойчиво и силно. ("Празнична академична увертюра" от Йоханес Брамс) Стигаме до реприза, в който се повтарят предишните теми. За финал следва най-величествената песен. Това е четвъртата студентска песен, включена в увертюрата. Изпълнява се от медните духови инструменти. Обърнете внимание на цигулките. Докато медните и дървените духови инструменти свирят мелодията на песента, цигулките и виолите свирят бързи пасажи настъпателно в синкоп. Те не свирят на силно време, което създава усещането, че не са в ритъм. Когато синкопът се върне на силно време, се създава усещането, че си се завърнал у дома. Следва размяна - цигулките започват да свирят мелодията, а виолончелите и контрабасите свирят акомпанимента. Има и соло за триъгълник, участие вземат перкусиите, медните духови инструменти. Увертюрата завършва по много вълнуващ начин. ("Празнична академична увертюра" от Йоханес Брамс) Тези последни 10 минути от нея показват какъв човек е Брамс и какво е умеел. Той винаги е подценявал важността и великолепието на своята музика. Тази увертюра е сред най-красивите, чаровни, оптимистично вълнуващи творби на Брамс. В наши дни се свири рядко, но за мен тя продължава да бъде един прекрасен дар за човечеството от един велик гений.