Лудвиг ван Бетховен: Симфония No 5, анализ от Джерард Шварц (част 3 и 4)

Третата част е много различна, защото Бетховен не спазва традицията, завещана от Моцарт и Хайдн, при която в третата част има менует, и по-специално менует и трио. Менуетът е танцувална форма в размер 3/4, не е твърде бърз. След менуета идва трио, което се свири най-често от инструменти, които да контрастират на менуета. Ако в менуета свирят основно струнни инструменти, в триото свирят дървени духови инструменти. Триото може да включва една басова и две високи линии, свирени на обой, флейта и фагот например. След триото отново се повтаря менуетът. Наричали са тази триделна форма АBА. Има първи дял, трио и повторение на първия дял. Дори и инструментите да не са три, пак се е наричало трио. Бетховен е спазил тази форма. Има начален дял, трио и реприза, която повтаря началото. Кое е необичайното нещо, което Бетховен е направил? На първо място той заменя менуета със скерцо. Скерцото има по-бързо темпо от менуета. Отново започва с ниските инструменти в оркестъра, но този път не са виолончели и виоли, а виолончели и контрабаси. Темата звучи така: (тема на пиано) Звучи някак загадъчно. Целият този епизод: (мелодия на пиано) звучи много нежно. ("Симфония No 5", трета част, от Лудвиг ван Бетховен) Темата води до нещо, което звучи като апел. (мелодия на пиано) Какво ви направи впечатление? (музика на пиано) Това е темата от скерцото, но ритъмът е същият, нали? Три кратки и една дълъг тон, изсвирени от валдхорните. Валдхорните свирят силно и към тях се присъединява целият оркестър и се стига отново до началната тема, на която виолончелите и контрабасите придават загадъчност. ("Симфония No 5", трета част от Лудвиг ван Бетховен) Тази тема се развива и ни води към триото, към средния дял. Този дял обикновено се свири от инструменти, които контрастират на първия дял. Ако третата част започва с виолончели и контрабаси, може да се очаква, че духовите инструменти или цигулките, ще свирят в триото. Но в този случай отново свирят виолончели и контрабаси. Това трио е един от известните примери за виолончело и контрабас. Ако свириш на контрабас, и се явиш на прослушване за оркестър, често се налага да свириш това трио, защото чистотата на тоновете в него и качеството на звука са от решаващо значение. Началото на това трио е гръмко, и макар че темпото на тази част е същото, тоновете са по-бързи. Затова се усеща по-бързо: ("Симфония No 5", трета част от Лудвиг ван Бетховен) Този епизод е в стил фугато. Започват виолончели и контрабаси, след време се включват виолите, вторите цигулки, първите цигулки, и след това всичко се повтаря. ("Симфония No 5", трета част, от Лудвиг ван Бетховен) Отново се повтаря, и дървените духови се включват към инструментите от триото. Бетховен добавя и трето повторение. Но третият път звученето е много тихо. Всичко е много тихо. При това затишие звученето на цигулките става по-легато, по-гладко. Все едно Бетховен има списък. Няколко пъти да е силно, после да е тихо, тук може би да е по-скоро легато, отколкото стакато. Това е невероятното му въображение. Дали наистина е мислел така, не знам, но на мен така ми изглежда . ("Симфония No 5", трета част, от Лудвиг ван Бетховен) Скерцото има три дяла, ABA, и сега се връщаме обратно на A, следва повторение на първия дял. По времето на Моцарт и Хайдн много често всичко се връща отново към началния дял, началото се изсвирва отново и край. Бетховен обаче не прави така, поне не твърде често. Прави така в Първа и Втора симфония. Но в Пета симфония той взема тази мелодия, в оркестъра, струнните свирят пицикато, което означава, че свирят с подръпване на струните. Започва с фаготите: (музика на фагот) (фаготи и цигулки) И вместо тази героична тема, спомняте ли си това: (музика на пиано) Вместо това чувате това на кларинет: (тиха музика на пиано) и после това на обой: (тиха музика на пиано) Идеята е същата, но всичко е наопаки. Тихи, къси, кратки тонове, изобщо не звучи героично И продължава по този начин. През цялото време звучи така. ("Симфония No 5", трета част, от Лудвиг ван Бетховен) И след това: Какво се случва? Тимпаните правят мелодията. Струнните държат този семпъл акорд: (музика на пиано) а тимпаните свирят това: (музика на пиано) В известен смисъл това става мелодия, въпреки че е единичен тон. ("Симфония No 5", трета част, от Лудвиг ван Бетховен) Тимпаните свирят и нищо не се случва, докато изведнъж засвирват цигулките. (мелодия на пиано) Какво свирят те? Спомняте ли си началната тема на третата част? (мелодия на пиано) Те свирят нея (мелодия на пиано) отново и отново, (мелодия на пиано) и я изменят леко. ("Симфония No 5", трета част, от Лудвиг ван Бетховен) Но все още звучи загадъчно. И е много тихо. Почти нищо не се случва и всичко е затихнало. ("Симфония No 5", трета част, от Лудвиг ван Бетховен) След това, за кратко идва това мощно крешендо, и започва триумфалната последна част. ("Симфония No 5" от Лудвиг ван Бетховен) Този момент е забележителен! Вероятно до наши дни това е най-удивителният момент в музиката: да имаш това затишие, нищо да не се случва, и всички просто да чакат. Какво прави Бетховен? Толкова е тихо. Какво ще се случи? Изведнъж следва експлозия, за която често говорят като за преход от тъмнина към светлина. Спомняте ли си първата част? (музика на пиано) Написана е в До минор. (музика на пиано) Сега преминава в До мажор. (музика на пиано) Хората усещат този преход от минорната гама (музика на пиано) към мажорната гама, (музика на пиано) като преход от тъмнина (музика на пиано) към светлина. (музика на пиано) Темата очевидно е героична, (музика на пиано) свири се от тромпети, валдхорни, той добавя и пиколо флейти, включва и тромбони, контрабаси. ("Симфония No 5" от Лудвиг ван Бетховен) Втората тема не е толкова различна от първата, свирена от валдхорните. (музика на пиано) Отново е героична. (музика на пиано) ("Симфония No 5" от Лудвиг ван Бетховен) Третата тема леко се променя. Тя е по-сладка, по-нежна тема. (музика на пиано) Но и тя се променя скоро и става отново хубава, силна тема. Вече имаме три теми и ги повтаряме отново. ("Симфония No 5" от Лудвиг ван Бетховен) След това повторение идва разработката където Бетховен използва тромбони, не само за тежест и брилянтност, но и за мелодичност. Има и няколко сола на пиколо флейти. Контрабасът играе важна роля и разработката е доста забележителна. В средата на разработката обаче, нещо внезапно нахлува, зазвучават тези мощни акорди (музика на пиано) Тези мощни акорди. ("Симфония No 5" от Лудвиг ван Бетховен) (музика на пиано) Същият мотив от скерцото, който е три кратки и един дълъг тон. Може ли да си представите как са се почувствали хората през 1808 г., когато публиката чува тази велика триумфална последна част? До един момент е доста спокойно, и изведнъж всичко спира по средата, и се повтаря една и съща нота: (музика на пиано) Става все по-тихо и по-тихо, след което се връща към скерцото. Това дава на Бетховен шанса да разшири цялата последна част и да повтори мощния преход от третата към четвъртата част. Следва реприза. ("Симфония No 5" от Лудвиг ван Бетховен) Имаме експозиция с първата тема, после дълга разработка, след това този епизод, в който скерцото се връща, и преход към реприза. Всички музикални идеи се завръщат отново. Накрая, както споменах, има солови изпълнения на тромбоните, на пиколо флейтите, Бетховен обхваща целия оркестър. Накрая идва кодата. В четвъртата част кодата е в по-бързо темпо. Темпото е престо. И отново завършва триумфално. Без съмнение, това е един от най-великите шедьоври на симфоничната музика за всички времена. ("Симфония No 5" от Лудвиг ван Бетховен)