If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание
Текущ час:0:00Обща продължителност:10:21

Лудвиг ван Бетховен: Симфония No 5, анализ от Джерард Шварц (част 1)

Видео транскрипция

("Симфония No 5" от Лудвиг ван Бетховен) Когато един композитор пише симфония, към него има очаквания. Симфонията трябва да е обемна, да е продължителна, да има много части и множество музикално-изразни средства. Бетховен е наследник на традицията на класици като Моцарт и Хайдн. Роден е в Бон, Германия, но скоро се преселва във Виена. Искал е да отиде в музикалната столица на Европа, за него това е била Виена. Свирил е свои импровизации пред Моцарт. Моцарт е бил много впечатлен и е казал, че Бетховен ще стане известна личност. Бетховен учи известно време при Хайдн, но главният му учител е Албрехтсбергер. Посещавал е уроци и при Антонио Салиери. Започва да пише симфонии в началото на 19-ти век. Написва повечето си симфонии през първото десетилетие на 19-ти век. Първата му симфония е забележителна, до голяма степен следва традициите, наследени от класиците Хайдн и Моцарт. Третата му симфония, "Героична", е удивителна, и е дълга! Симфониите дотогава обикновено били по 25, 30, 35 минути, и изведнъж идва "Героичната", която продължава 50 минути! В нея Бетховен включва трета валдхорна към оркестъра, целият замисъл на симфонията се разраства, изразните средства стават по-образни, отколкото при Моцарт и Хайдн. Петата симфония на Бетховен е забележителна по много причини. Уникален е начинът, по който Бетховен развива един кратък мотив. (мотив от "Симфония No 5") Представете си публиката, която чува тези ноти, свирени само от кларинетите и струнните. С тези няколко тона се създава мотив: (мотив от "Симфония No 5") и той се развива през цялата първа част. Всъщност, този мотив присъства във всички части на симфонията, с изключение на втората. Това е нещо необичайно по онова време. Когато слушаш симфонията, реално не си даваш сметка, че този мотив звучи през цялото време. Понякога дори не знаеш откъде идва. Предполагам, че замисълът е бил такъв: в един момент ненадейно го чуваш и си казваш - о, това ми звучи познато! Разпознава се лесно и се помни. Ще покажа какво прави Бетховен. В началото на симфонията усещаме тази необуздана енергия, която идва от голямата подвижност. Всички тези кратки тонове, които постоянно са в движение! Започва внезапно, няма въведение. Краткият звучащ мотив привлича вниманието, това е първата тема. Намираме се в експозицията (това е първият подраздел от първата част), в която Бетховен развива донякъде този мотив, докато влязат валдхорните. Те въвеждат втората тема. Валдхорните свирят тази тема: (тема от "Симфония No 5") Очевидно идеята е същата: три дълги и един кратък тон. Но вместо да звучи това: (тема от "Симфония No 5") звучи това: Бетховен разширява интервала по този начин. Сега идва ред на втората тема. (откъс от "Симфония No 5") Всичко е в рамките на мотива, който валдхорните тъкмо са изсвирили. (мелодия на пиано) Само тези тонове, нищо повече. Но докато звучи темата в цигулки: (мелодия на пиано) се чува контрабаса. Същият ритъм, като в началото. Ако не бях го посочил, нямаше да забележите. Но ако се заслушате, ще чуете, че виолончелото и контрабасът свирят този начален мотив отдолу, под втората тема, която е контрастна на първата тема. ("Симфония No 5" от Лудвиг ван Бетховен) След това отново се развива началния мотив, а после цялата експозиция се повтаря. При типичната симфонична форма, следващият дял се нарича разработка. При него музикалните идеи от двете теми се развиват по най-различни начини. Ясно е, че Бетховен е написал едни от най-великите симфонии, защото е имал невероятното умение да импровизира. В известен смисъл, в този дял, наречен разработка, композиторът импровизира. Отива в нови посоки, добавя нови идеи, променя хармонията и мелодичните контури, и прави всичко възможно, за да заинтригува и развълнува публиката. ("Симфония No 5" от Лудвиг ван Бетховен) Вместо да повтаря същия мотив отново и отново, той го развива ритмически, и добавя мотива: (тема на пиано) Темата се разраства, докато внезапно Бетховен я опростява. Започва по този начин: (мелодия на пиано) и след това: (откъс от "Симфония No 5") Само два единични тона, после само един тон. Следва разговор между дървените духови и струнните инструменти. ("Симфония No 5" от Лудвиг ван Бетховен) От два тона стигаме до един. Бетховен променя хармонията, и след това отново ни връща към темата със същото вълнение! (тема на пиано) Следват отново единични тонове. След тях отново ни връща към първата тема, но този път надгражда още и още, точно както прави в експозицията. ("Симфония No 5" от Лудвиг ван Бетховен) Стигнахме до този дял от първата част, който се нарича реприза (повторение). Минахме през експозицията, разработката и дойде ред на репризата. В репризата обикновено се повтаря експозицията с леки изменения в хармонията. Но като цяло е същото, и Бетховен прави точно това. Той използва същите музикални идеи, и когато се стига до кулминация, където в изложението цигулките трябва да свирят "сол", сега вместо цигулките да свирят "сол", един-единствен обой свири "сол" и изсвирва тази малка каденца: (мелодия на пиано) Колко необичайно. Точно по средата на симфонията, в първата част, всичко застива напълно, и зазвучава този обой. (соло на обой) Следва това, което можем да определим като обичайна реприза, и първата част на симфонията стига до своя забележителен край. Разбира се, има разнообразие. По-рано валдхорните свириха това: (тема на пиано) В репризата същият мотив се свири отново, но този път от фагота. Но през цялото време чуваш този неспирен мотив от три кратки и един дълъг тон, независимо дали е в съпровода или в мелодията. (тема на фагот) Още нещо интересно, кодата винаги е важен градивен елемент в музиката на Бетховен. В първата част имаме експозиция, разработка, реприза и следва кода (заключение). Кодата в първата част на Пета симфония от Бетховен, е по-дълга от останалите три подраздела. Кодата, която присъства в класическата симфонична форма, обикновено е къса, кратка, като обобщение накрая, но този велик гений придава на кодата по-голямо значение, отколкото на другите три дяла в първата част, не само като продължителност. ("Симфония No 5" от Лудвиг ван Бетховен)