If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако използваш уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание

Густав Малер: Симфония No 2. Анализ от Гилбърт Каплан.

Искаш ли да се присъединиш към разговора?

Все още няма публикации.
Разбираш ли английски? Натисни тук, за да видиш още дискусии в английския сайт на Кан Академия.

Видео транскрипция

Малко са музикалните шедьоври, чиято премиера е съпътствана от толкова много трудности, както Втората симфония на Густав Малер. Продажбите на билети са почти нулеви. Малер трябва да финансира концерта със собствени средства. За да напълни залата, той раздава безплатни билети на студенти и музиканти. Репетициите протичат при големи неудобства. По това време Малер е диригент в Хамбург, но премиерата е в Берлин. Директорът в Хамбург отказва да го пусне от работа. Малер трябва да дирижира опера в Хамбург вечерта, след това да шофира до Берлин през нощта, да проведе тричасова репетиция на следващата сутрин, след което да се върне обратно в Хамбург, за да дирижира отново там вечерта. Всичко това се повтаря на следващия ден. Освен това Малер получава мигрена, която му причинява много тежко главоболие, точно преди началото на концерта. Въпреки това, той успява да излезе на сцената и си налага да дирижира. Това, което последва, е трансцендентен момент в музиката. Публиката в залата става свидетел на раждането на нов връх в музикалното изкуство. Критиците, както обичайно, го нападат, но в наши дни сме разтърсени от радостта, трагизма и жизнеността на Малеровата музикална приказка. Симфонията е колосална, има пет части. Продължава час и половина. Изпълнява се от огромен оркестър, с повече от 100 музиканти, и от огромен хор с двама солисти. Раждането на Втора симфония, или симфония "Възкресение", както я наричаме в наши дни, е сред най-изумителните истории в музиката. Написването й отнема шест години и всяка част се ражда поотделно. Първата част, озаглавена "Погребални ритуали", разказва за смъртта на един герой. По думите на Малер, тя разказва за погребение, по време на което скърбящите задават въпроси. За какво си живял? За какво си се борил? Това ли е животът: една голяма, плашеща шега? Според Малер всеки човек, който си е задал тези въпроси, трябва да намери отговор някой ден. Той дава своя отговор в последната част. Минават пет години от написването на първа част, преди Малер да се върне към симфонията. Защо? На първо място заради сюжета. Първата част пресъздава погребение. Какво следва след едно погребение? Обикновено погребението слага край на една история. Възможно е Малер да се е повлиял силно от жестоката критика на известния диригент Ханс фон Бюлов. Малер се е надявал да убеди фон Бюлов, че "Погребални ритуали" е велика творба. Ханс фон Бюлов я изслушва и казва, че е ужасна. Фон Бюлов казва на Малер, че в тази музика, не е чул никаква музика. Малер е опустошен. След пет години решава да опита отново, и да напише втора част на симфонията. Не успява да композира нещо ново, затова се опира на нещо старо. Взема тема, написана преди пет години, и от нея се ражда втората част, която е танцувална в стила на Моцарт. Но как може историята да продължава с танцувална музика, след като в първа част музиката е погребална? Трудно е да се напише продължение на първата част. Затова Малер решава да направи ретроспекция. Втора част е носталгичен момент: скърбящите си спомнят споделени моменти на щастие с починалия. След това Малер опитва да композира трета част, но отново блокира. Затова се обръща към песните, които са единственият друг жанр, в който Малер твори, освен симфоничния. Една от песните му, "Проповедта на св. Антоний пред рибите", е цинична история за проповедника св. Антоний, който влиза в храма, но го намира празен. Тогава отива на брега на морето и изнася проповед пред рибите. Те го изслушват, след което се връщат в морето, очевидно за да продължат да грешат. Малер открива вдъхновение за трета част в песента за наивните риби. Той превръща тази песен в трета част от симфонията. За музиката на третата част Малер казва, че изобразява един изопачен свят, в който скърбящите се завръщат, след като се събудят от замечтаната втора част, и вече животът е загубил своя смисъл. Мъката те кара да крещиш. В тази част депресията е много добре пресъздадена чрез музика. За да почерпи идеи за четвърта част, той отново поглежда към песенното творчество. Песента "Първа светлина" е друга песен, която Малер е написал за невинната вяра. Никога не му е минавало наум, че тази песен ще влезе в симфония. Била е написана просто като песен. Но Малер я взема за четвъртата част. Малер е истински новатор. Той е първият композитор, който взема цяла песен и я превръща в отделна част от симфония. Песента завършва с непоколебима вяра. "Милостивият Бог ще освети пътя ми към вечния живот". Малер започва да пише последната, пета част, но отново блокира. Прекратява работата по симфонията и така минават шест месеца. Междувременно почива Ханс фон Бюлов, диригентът, който му казва, че "Погребални ритуали" е пълен провал. Забележките на фон Бюлов подкопават увереността на Малер, но смъртта му отприщва творчески процес. По време на погребението момчешки хор изпълнява песента "Възкресение", и в нея Малер намира отговор на своите търсения. Той споделя, че е получил проблясък, проблясъкът, който всички творци очакват. Възкресението е отговорът на въпросите за живота и смъртта, които Малер повдига в първа част. Той бърза да се прибере, за да започне да композира. Сюжетът на последната част е зловещ отначало. Пресъздава се краят на света. Малер казва, че е дошъл Денят на страшния съд. Но в неговата представа за Деня на страшния съд, няма осъждане, няма наказания, само всепоглъщаща любов. Хорът на светците приканва с песен всички да влязат в Рая. Възкресение, да, възкресение. Въпреки мигрената и всички други трудности, Малер успява да представи своето творение. Когато чува музиката за първи път, Малер казва, че идеята е дошла като че ли от един друг свят, и никой не може да устои на силата й. Вярвам, че ще се съгласите с това заключение, докато слушате гръмовната тема за виолончели и контрабаси, с която започва първа част на тази невероятна симфония.