If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание
Текущ час:0:00Обща продължителност:20:48

Видео транскрипция

Симфоничната поема "Погребални ритуали" от великия композитор и диригент Густав Малер е удивителна творба, написана в особен момент от неговия живот. Малер вече е работил като диригент в няколко малки градчета, когато на 26-годишна възраст пристига в Лайпциг. Назначен е за втори диригент в Новия градски театър. В Лайпциг се запознава с барон Карл фон Вебер. Карл фон Вебер е внук на великия немски композитор Карл Мария фон Вебер. Големият талант на Карл Мария фон Вебер проличава най-ярко в неговите опери, сред които "Еврианта", "Оберон" и най-вече "Вълшебният стрелец". "Вълшебният стрелец" е великолепна опера. Оперите на Карл Мария вон Вебер са първите велики образци на немското оперно изкуство, заедно с операта "Фиделио" от Бетховен. Малер харесва много творчеството на Карл Мария фон Вебер и познанството с неговия внук го радва. Карл фон Вебер дава на Малер чернова на опера от своя дядо, която не е завършена. Озаглавена е "Тримата Пинто". Малер я довършва, и две години по-късно е нейната премиера в Лайпциг. По това време Малер е на 28 години. Операта е първият му голям успех. Междувременно Малер се запознава със съпругата на Карл фон Вебер - Марион, и се влюбва в нея. Те имат невероятна връзка, която продължава с години. По това време Малер започва да пише първата си симфония, "Титан". Тя е посветена на герой, който се бори с вулгарността и лицемерието. След нея той пише симфоничната поема "Погребални ритуали" ("Totenfeier"). За нея казва, че пресъздава смъртта на великия герой от Първата му симфония. Интересно е, че отначало никой не иска да изпълни, нито да дирижира, "Погребални ритуали". Изпълнена е за първи път пет години след написването си, когато става първа част от Втората симфония на Малер. Една известна история разказва, че когато Малер я свири за първи път на великия пианист и диригент, Ханс фон Бюлов, Бюлов е запушил уши и е слушал "Погребални ритуали" със сведен поглед. Малер е спирал да свири на пианото, за да погледне към фон Бюлов, фон Бюлов също го поглеждал, но щом Малер отново засвирел, Бюлов отново запушвал уши. Това продължило до края на "Погребални ритуали". Когато Малер завършил, фон Бюлов му казал: "Ако наричаш това музика, тогава не знам какво е музика, не, това не е музика." Историята познава и други такива случаи. Когато Чайковски, например, изпълнява своя Първи концерт за пиано пред великия пианист Антон Рубинщайн, той му казва, че е невъзможен за свирене, че звучи ужасно и съветва Чайковски да пренапише целия си Първи концерт за пиано. Чайковски прави добре, като не му се доверява. Малер също прави добре, като не се доверява на фон Бюлов. "Погребални обреди" започва с много агресивно тремоло. След него виолончели и контрабаси свирят максимално силно. ("Симфония No 2, 1 част" от Густав Малер) Виолончелите и контрабасите продължават да свирят, но постепенно звученето им става по-тихо. Тремолото се повтаря от време на време. Включват се фагот и контрафагот, за да подсилят линията, свирена от контрабасите. ("Симфония No 2, 1 част" от Густав Малер) Вече казахме, че "Погребални обреди" става първа част на Симфония No 2. Подобно на много други композитори, Малер не е харесвал сюжетите, които се приписвали на симфониите му. Самият той обаче е вплитал сюжети в музиката си, от които често впоследствие се е отказвал. В този смисъл темата, която следва, в изпълнение на обой, английски рог и кларинет, можем да оприличим на погребален марш. ("Симфония No 2, 1 част" от Густав Малер) Първата тема е ясно обособена. Музиката звучи затрогващо, свирят дървените духови инструменти от високия регистър: флейта, обой и кларинет. Много е въздействащо. ("Симфония No 2, 1 част" от Густав Малер) Втора тема е в контрастна тоналност. Звучи нежно и те кара да се замислиш за Рая. Цигулките свирят меко и красиво, а четири валдхорни им акомпанират. ("Симфония No 2, 1 част" от Густав Малер) Следва разработката, която започва с развитие на първата тема. ("Симфония No 2, 1 част" от Густав Малер) Накрая арфите създават преход между развитието на първа тема и завръщането на втора тема. Отново цигулките свирят втора тема, но този път в съпровод на две валдхорни. Втора тема е нежна, красива, поетична. ("Симфония No 2, 1 част" от Густав Малер) След това идва трета тема. Тя звучи пасторално и се изпълнява на английски рог. Музиката е толкова изразителна, че когато я слушаме, наистина можем да си представим пастир, който води своето стадо. Този път в мелодията не звучат чанове. Малер ги включва като инструмент в следващи свои симфонии, но английският рог наистина придава пасторално звучене на музиката. ("Симфония No 2, 1 част" от Густав Малер) Нежна пасторална мелодия звучи и в изпълнение на обой. Кларинетите я продължават. Следва красив дует на две валдхорни. ("Симфония No 2, 1 част" от Густав Малер) Виолончелото свири пасторалния мотив, изпълнен по-рано на английски рог. ("Симфония No 2, 1 част" от Густав Малер) Виолончелите и контрабасите се включват отново, а мелодията ни връща към началото. Звученето е приглушено и се превръща в съпровод на семпла нова мелодия, изпълнена от английски рог и баскларинет. ("Симфония No 2, 1 част" от Густав Малер) Както може да се очаква от Малер, следва развитие на трета тема, изпълнена на английски рог и баскларинет. Развитието й е доста продължително. Стигаме до внушителна кулминация. Чинелите бият много силно, и музиката става неудържима. ("Симфония No 2, 1 част" от Густав Малер) След това Малер се връща към втора тема. Този път тя се изпълнява на соло флейта, в съпровод на две арфи. ("Симфония No 2, 1 част" от Густав Малер) Към тях се присъединяват обой и соло цигулка. Следва кратък хорал в тромпети, звученето отново е радостно. След цялата агресия в разработката, стигаме до тази приглушена красота. Малер често постига невероятен контраст по този начин. Създава контраст в динамиката и контраст в оркестрацията. ("Симфония No 2, 1 част" от Густав Малер) Следва енергично включване на струнните инструменти, които изпълняват встъпителния мотив от началото, но съвсем за кратко. ("Симфония No 2, 1 част" от Густав Малер) След тях стигаме до момент, в който виолончели и контрабаси свирят предишната акомпанираща партия. ("Симфония No 2, 1 част" от Густав Малер) Английският рог се включва за кратко. ("Симфония No 2, 1 част" от Густав Малер) Следва дует на тромпет и тромбон, в съпровод на флейта и обой. ("Симфония No 2, 1 част" от Густав Малер) Музиката става все по-наситена, разработката сгъстява напрежението и ни води към огромна кулминация. Започва кулминацията, но точно тогава, музиката прекъсва за малко. След това продължава няколко такта, и отново има прекъсване. Отново продължава и пак спира за малко. И тогава музиката става разтърсваща. ("Симфония No 2, 1 част" от Густав Малер) Много е вълнуващо. Силно. Свири целият оркестър. Драматизмът расте и расте, когато изведнъж медните духови инструменти забавят темпото. В този момент стигаме до реприза. Целият оркестър участва. Тимпаните свирят учестено, а струнните инструменти изпълняват същата встъпителна тема, която в началото свириха виолончели и контрабаси. ("Симфония No 2, 1 част" от Густав Малер) Малер се връща към всички теми, но сега всичко е много сгъстено. Пасторалната тема се изпълнява от виоли. Следва дует на първа и трета валдхорна. Останалите четири валдхорни също участват, но изпълняват един и същ тон. ("Симфония No 2, 1 част" от Густав Малер) Краят звучи погребално, струнните инструменти свирят низходящи гами, които ни водят все по-надолу. ("Симфония No 2, 1 част" от Густав Малер) Това е краят на живота на героя. В самия край има кратък епизод, който се изпълнява от тромбони и четвърти тромпет. И така стигаме до заключителните акорди. ("Симфония No 2, 1 част" от Густав Малер) Малко преди финала свирят обои и втори тромпет. Малер, в характерния за него стил, поставя минорен акорд след мажорен. ("Симфония No 2, 1 част" от Густав Малер) Остават само няколко такта до края. В тях целият оркестър изпълнява поредица от низходящи гами. Малер първоначално е написал те да се изсвирят в бързо темпо. След това решава да промени темпото и се връща към умереното темпо от началото на тази част. Всичко завършва с цигулките, които свирят два пъти пицикато, и с приглушен удар на тимпани. Това е смъртта на нашия герой. ("Симфония No 2, 1 част" от Густав Малер)