Морис Равел: "Дафнис и Хлое". Анализ от Джерард Шварц

(Сюита No 2 из балета "Дафнис и Хлое" от Морис Равел) Морис Равел е един от големите композитори на 20-ти век. По поръчка на известния импресарио Сергей Дягилев той композира балета "Дафнис и Хлоe". Премиерата е две години след тази на балета "Жар птица". Екипът е почти същият: същите хореографи, танцьори, същият огромен оркестър, но този път Равел добавя и хор към огромния оркестър. Сюжетът малко напомня на балета "Жар птица". Този път се разказва за любовта между пастира Дафнис и пастирката Хлоe. Хлое е отвлечена. Намесва се Пан, който е Богът на флейтата. Хлое е спасена, благодарение на любовта на Пан към нимфата Сиринкс. Дафнис и Хлое живеят щастливо до края на дните си. В общи линии това е историята. От музиката за този велик балет, Равел написва две сюити. Той използва първата част от балета за Сюита No 1. За Сюита No 2 използва втората част. Най-често се изпълнява Сюита No 2. Началото й е наистина забележително. Дървените духови инструменти: две флейти, след тях и два кларинета, свирят невероятно бързи пасажи. Това е един от най-важните оркестрови откъси, писани някога за тези инструменти. Свирят уверено, бързо и тихо. Арфата свири глисандо за фон, а контрабасите подплатяват всичко, не с мелодия, а с мелодични движения. Този откъс е прекрасен. Атмосферата е невероятна. (Сюита No 2 из балета "Дафнис и Хлое" от Морис Равел) Зазорява се. Можеш да почувстваш как слънцето всеки момент ще изгрее. Равел взема тази мелодия: (мелодия на пиано) Може да продължи така до безкрай. (мелодия на пиано) Мелодията може да се повтаря отново и отново. Равел разработва тази кратка мелодия, прави й оркестрация, което означава, че я разпределя между различни инструменти, които я изпълняват по интересен начин. Получава се великолепно начало. (Сюита No 2 из балета "Дафнис и Хлое" от Морис Равел) Зазвучава песен на малка птичка, изпълнена на пиколо и соло цигулки. (изпълнение на пиколо) (изпълнение на цигулка) С началото на новия ден и изгрева на слънцето, птиците запяват и пастирите прииждат. Те се събуждат и се приготвят да се погрижат за своите стада. Звучи кратко соло на пиколо и още едно на кларинет в Ми бемол. Приближава се група от пастири, и за тях Равел композира малко по-различна мелодия. Сходствата се долавят: (мелодия на пиано) (Сюита No 2 из балета "Дафнис и Хлое" от Морис Равел) Звучи като нежно творение на фантазията. Имаме глисандо на арфата. Темите се развиват, но все още няма значителни промени. Виолите и кларинетът засвирват нова мелодия. Усеща се какво се случва сега: Дафнис се опитва да открие Хлое. Дори и човек да не познава сюжета, няма да има никакво значение. Музиката е точно такава, каквато трябва да бъде. От музикална гледна точка може да се очаква, че тези красиви музикални движения ще спрат в един момент. Не могат да продължават вечно. Идва ред на пасаж, създаващ вълнение. В историята Дафнис търси Хлое и тя се появява, заобиколена от пастири. (Сюита No 2 из балета "Дафнис и Хлое" от Морис Равел) По-нататък в балета, разбира се стигаме до момента, в който Хлое е отвлечена, а Пан помага на Дафнис да я открие. Те отчасти си разменят ролите. Дафнис се превръща в Пан, а Хлое в Сиринкс, нимфата, в която Пан е бил влюбен. Следва силно прочувствен откъс от произведението, в който има удивително соло на флейта. Вероятно това е най-прекрасното соло за флейта, писано някога. Акомпаниментът е семпъл: пицикато в струнни, имаме втора и трета валдхорна, и арфа. И звучи красивото соло на флейта. (Сюита No 2 из балета "Дафнис и Хлое" от Морис Равел) Солото на флейта е все по-вълнуващо, и се стига до мига, в който Хлое пада в обятията на Дафнис. Следва мини концерт за групата на флейтите. Първа флейта свири низходящи гами, след това се включва и втора флейта, алтовата флейта е последна. Започва се с пиколо, последвано от флейтите от по-ниския регистър. Равел разширява тази част. Своеобразният концерт на групата на флейтите звучи точно в средата на тази сюита с феноменално звучене на инструментите. (Сюита No 2 из балета "Дафнис и Хлое" от Морис Равел) По-нататък в историята Дафнис и Хлое се влюбват, вричат се в любов един на друг, и принасят в дар няколко агнета като израз на своята радост. Това е изобразено чрез разкошен хорал. (Сюита No 2 из балета "Дафнис и Хлое" от Морис Равел) Стигаме до първият намек за задаващият се пасаж в много бързо темпо. Досега темпото бе сравнително бавно. Флейтите засвирват много бързо, след което има забавяне, а краткият хорал пресъздава агнетата и овчарите. Женските персонажи от историята излизат на сцената, за да танцуват. Музиката, която следва, насища цялата останала част от произведението. С нея започва танцът, но продължава само няколко такта и прекъсва, за да отстъпи място на красивия хорал, солото за алтовата флейта, и тогава започва общият танц. Танцът е в петвременен метрум. За няколко кратки мига е тривременен, но в общи линии е петвременен. Има пет времена в такт, с акцент на второто време. Това, само по себе си, е рядко срещано. (Сюита No 2 из балета "Дафнис и Хлое" от Морис Равел) След това голямо надграждане наситеността на музиката предполага, че финалът е дошъл, както може да се очаква от всеки велик композитор. Вместо това, Равел се връща назад, и свежда музиката до есенцията, която се крие в ритъма. Соло барабанът и контрабасите изпълняват съвсем тихо: "бам ба-дам ба-дам ба-дам" "ба-дам ба-дам ба-дам ба-дам ба-дам ба". И се повтаря отначало. Интересно е, че композиторите постъпват така. Равел може да сложи края тук, но вместо това той се връща назад, което прави финала още по-вълнуващ. Краят на Сюита No 2 из "Дафнис и Хлое" е сред най-вълнуващите финали в историята на музиката. Звучат седем ударни инструмента, четири тромпета, четири флейти, обои, английски рог, кларинет, наистина огромен оркестър. Финалът е изпълнен с всичко, което знаем за Равел. Това е една от най-великите оркестрации за всички времена. (Сюита No 2 из балета "Дафнис и Хлое" от Морис Равел)