If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание

Морис Равел: "Дафнис и Хлое". Анализ от Джерард Шварц

Виж цялото изпълнение тук. Създадено от All Star Orchestra.

Искаш ли да се присъединиш към разговора?

Все още няма публикации.
Разбираш ли английски? Натисни тук, за да видиш още дискусии в английския сайт на Кан Академия.

Видео транскрипция

(Сюита No 2 из балета "Дафнис и Хлое" от Морис Равел) Морис Равел е един от големите композитори на 20-ти век. По поръчка на известния импресарио Сергей Дягилев той композира балета "Дафнис и Хлоe". Премиерата е две години след тази на балета "Жар птица". Екипът е почти същият: същите хореографи, танцьори, същият огромен оркестър, но този път Равел добавя и хор към огромния оркестър. Сюжетът малко напомня на балета "Жар птица". Този път се разказва за любовта между пастира Дафнис и пастирката Хлоe. Хлое е отвлечена. Намесва се Пан, който е Богът на флейтата. Хлое е спасена, благодарение на любовта на Пан към нимфата Сиринкс. Дафнис и Хлое живеят щастливо до края на дните си. В общи линии това е историята. От музиката за този велик балет, Равел написва две сюити. Той използва първата част от балета за Сюита No 1. За Сюита No 2 използва втората част. Най-често се изпълнява Сюита No 2. Началото й е наистина забележително. Дървените духови инструменти: две флейти, след тях и два кларинета, свирят невероятно бързи пасажи. Това е един от най-важните оркестрови откъси, писани някога за тези инструменти. Свирят уверено, бързо и тихо. Арфата свири глисандо за фон, а контрабасите подплатяват всичко, не с мелодия, а с мелодични движения. Този откъс е прекрасен. Атмосферата е невероятна. (Сюита No 2 из балета "Дафнис и Хлое" от Морис Равел) Зазорява се. Можеш да почувстваш как слънцето всеки момент ще изгрее. Равел взема тази мелодия: (мелодия на пиано) Може да продължи така до безкрай. (мелодия на пиано) Мелодията може да се повтаря отново и отново. Равел разработва тази кратка мелодия, прави й оркестрация, което означава, че я разпределя между различни инструменти, които я изпълняват по интересен начин. Получава се великолепно начало. (Сюита No 2 из балета "Дафнис и Хлое" от Морис Равел) Зазвучава песен на малка птичка, изпълнена на пиколо и соло цигулки. (изпълнение на пиколо) (изпълнение на цигулка) С началото на новия ден и изгрева на слънцето, птиците запяват и пастирите прииждат. Те се събуждат и се приготвят да се погрижат за своите стада. Звучи кратко соло на пиколо и още едно на кларинет в Ми бемол. Приближава се група от пастири, и за тях Равел композира малко по-различна мелодия. Сходствата се долавят: (мелодия на пиано) (Сюита No 2 из балета "Дафнис и Хлое" от Морис Равел) Звучи като нежно творение на фантазията. Имаме глисандо на арфата. Темите се развиват, но все още няма значителни промени. Виолите и кларинетът засвирват нова мелодия. Усеща се какво се случва сега: Дафнис се опитва да открие Хлое. Дори и човек да не познава сюжета, няма да има никакво значение. Музиката е точно такава, каквато трябва да бъде. От музикална гледна точка може да се очаква, че тези красиви музикални движения ще спрат в един момент. Не могат да продължават вечно. Идва ред на пасаж, създаващ вълнение. В историята Дафнис търси Хлое и тя се появява, заобиколена от пастири. (Сюита No 2 из балета "Дафнис и Хлое" от Морис Равел) По-нататък в балета, разбира се стигаме до момента, в който Хлое е отвлечена, а Пан помага на Дафнис да я открие. Те отчасти си разменят ролите. Дафнис се превръща в Пан, а Хлое в Сиринкс, нимфата, в която Пан е бил влюбен. Следва силно прочувствен откъс от произведението, в който има удивително соло на флейта. Вероятно това е най-прекрасното соло за флейта, писано някога. Акомпаниментът е семпъл: пицикато в струнни, имаме втора и трета валдхорна, и арфа. И звучи красивото соло на флейта. (Сюита No 2 из балета "Дафнис и Хлое" от Морис Равел) Солото на флейта е все по-вълнуващо, и се стига до мига, в който Хлое пада в обятията на Дафнис. Следва мини концерт за групата на флейтите. Първа флейта свири низходящи гами, след това се включва и втора флейта, алтовата флейта е последна. Започва се с пиколо, последвано от флейтите от по-ниския регистър. Равел разширява тази част. Своеобразният концерт на групата на флейтите звучи точно в средата на тази сюита с феноменално звучене на инструментите. (Сюита No 2 из балета "Дафнис и Хлое" от Морис Равел) По-нататък в историята Дафнис и Хлое се влюбват, вричат се в любов един на друг, и принасят в дар няколко агнета като израз на своята радост. Това е изобразено чрез разкошен хорал. (Сюита No 2 из балета "Дафнис и Хлое" от Морис Равел) Стигаме до първият намек за задаващият се пасаж в много бързо темпо. Досега темпото бе сравнително бавно. Флейтите засвирват много бързо, след което има забавяне, а краткият хорал пресъздава агнетата и овчарите. Женските персонажи от историята излизат на сцената, за да танцуват. Музиката, която следва, насища цялата останала част от произведението. С нея започва танцът, но продължава само няколко такта и прекъсва, за да отстъпи място на красивия хорал, солото за алтовата флейта, и тогава започва общият танц. Танцът е в петвременен метрум. За няколко кратки мига е тривременен, но в общи линии е петвременен. Има пет времена в такт, с акцент на второто време. Това, само по себе си, е рядко срещано. (Сюита No 2 из балета "Дафнис и Хлое" от Морис Равел) След това голямо надграждане наситеността на музиката предполага, че финалът е дошъл, както може да се очаква от всеки велик композитор. Вместо това, Равел се връща назад, и свежда музиката до есенцията, която се крие в ритъма. Соло барабанът и контрабасите изпълняват съвсем тихо: "бам ба-дам ба-дам ба-дам" "ба-дам ба-дам ба-дам ба-дам ба-дам ба". И се повтаря отначало. Интересно е, че композиторите постъпват така. Равел може да сложи края тук, но вместо това той се връща назад, което прави финала още по-вълнуващ. Краят на Сюита No 2 из "Дафнис и Хлое" е сред най-вълнуващите финали в историята на музиката. Звучат седем ударни инструмента, четири тромпета, четири флейти, обои, английски рог, кларинет, наистина огромен оркестър. Финалът е изпълнен с всичко, което знаем за Равел. Това е една от най-великите оркестрации за всички времена. (Сюита No 2 из балета "Дафнис и Хлое" от Морис Равел)