If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание
Текущ час:0:00Обща продължителност:16:27

Дмитрий Шостакович: Симфония No 5. Анализ на Джерард Шварц (част 1)

Видео транскрипция

Вгледаме ли се в симфоничната музика от XX век разбираме, че Шостакович е сред най-великите композитори на това столетие. Написал е 15 удивителни симфонии. Той жъне успех още с първата си симфония, която написва през студентските си години. Още по това време става ясно, че този композитор е необикновен. Следващата му симфонична творба, която се откроява, е Четвърта симфония. Преди нея той е написал операта "Лейди Макбет", която Сталин критикува остро във в-к "Правда". А когато Сталин не харесва творба, авторът й е застрашен. Изведнъж си под заплаха. Сталин критикува музикалните асоциации на Шостакович. Критикува музиката му, че е формалистична, каквото и да означава това. Че не е достатъчно патриотична, не е лесна за възприемане от хората. Шостакович е отведен за разпит, разпитван е впоследствие и от органите - предшественици на КГБ. За късмет на Шостакович, човекът, който го разпитва, също е отведен за разпит. Благодарение на това Шостакович е в безопасност за известно време. Стигаме до 1937 година, когато е премиерата на Четвърта симфония. Приятелите му се тревожат за него. Диригентът Мравински ще дирижира Четвърта симфония в Санкт Петербург, но решават да отменят премиерата. Страхуват се, че властите няма да одобрят симфонията. След жестоката критика, Шостакович не е искал да рискува. След това той написва Пета симфония, и то много бързо. Започва през пролетта и до лятото я завършва. Мравински дирижира на премиерата й в Санкт Петербург през зимата. Симфонията жъне огромен успех. Може да се каже, че спасява живота му, който е бил под угроза преди това. Първата част е изумителна по своя замисъл. Добре е да се знае, че по това време, годината е 1937, композиторите боравят по-свободно със симфоничната форма. По времето на Бетховен и Шуман, първата част на една симфония обикновено е в сонатна форма и има четири дяла. Първи дял е експозиция, в която се излагат основните теми. Следва разработка, в която темите се развиват. Третият дял се нарича реприза и в него всичко се повтаря. (Четвъртият дял се нарича кода - Бел. прев.) Композитори като Шостакович, понякога се придържат стриктно към традиционната сонатна форма, но друг път се отклоняват значително от нея. Първата част на Пета симфония, въпреки че звучи много органично, създава усещането, че е написана в свободна форма. Започва много интересно: ("Симфония No 5" от Дмитрий Шостакович) Въведението звучи мрачно и е във формата на канон. Започва с виолончели и контрабаси. Те изпълняват тази мелодия: Същата мелодия се свири и от цигулките. Виолончели и контрабаси я повтарят, след което и цигулките правят повторение. По-нататък канонът продължава така: (мелодия на пиано) Свирят виолончели и контрабаси, а повторението идва от виолите. Канонът става акомпанимент на темата, изпълнявана от първите цигулки. Тя е лирична. И тъжна. Според мен мелодията е тъжна. ("Симфония No 5" от Дмитрий Шостакович) Внезапно фаготите засвирват първата тема, в унисон с виолончели и контрабаси, които свирят пицикато. ("Симфония No 5" от Дмитрий Шостакович) Включват се и дървените духови инструменти. В цялия следващ епизод те свирят нови теми, а струнните през това време свирят отново това: (мелодия на пиано) Мелодията от канона се появява отново. ("Симфония No 5" от Дмитрий Шостакович) Следва втората тема. Вече стана дума за това колко са семпли акомпаниментите при Шостакович. През цялото време звучи този ритъм: четвъртина, осмина, осмина, четвъртина, осмина, осмина. (мелодия на пиано) Това е акомпанимент към темата, свирена от първите цигулки. Сега темата се съкращава във времето. Това се нарича диминуция. Нотните стойности се скъсяват. В друг момент те се удължават, това се нарича аугументация. Така темата се удължава във времето. ("Симфония No 5" от Дмитрий Шостакович) След това втората тема се свири от виолите във високия им регистър. Човек може да се запита защо Шостакович избира виолите, след като тази тема е по-подходяща за цигулките. Според мен е заради различното звучене. Виолите се напрягат във високия си регистър да изсвирят мелодията красиво. Звучи много по-различно от цигулките, които биха я изсвирили семпло и с лекота. ("Симфония No 5" от Дмитрий Шостакович) Стигнахме до разработката. Интересно е, че тя започва с контрабаси и пиано, и те свирят в ниския си регистър. (мелодия на пиано) Обърнете внимание на ритъма. "Па — па — пам, па — па — пам". Осмина, осмина, четвъртина, осмина, осмина, четвъртина. А това е мелодията, изпълнявана по-рано от цигулките. Спомняте ли си първата тема: (мелодия на пиано) Сега тя се удължава значително, но се свири от валдхорните в най-ниския им регистър. Още веднъж, след виолите в най-високия им регистър, идват валдхорните в най-ниския. Включват се и тромпети, и те също свирят в ниския си регистър. Малко след това се присъединяват и дървените духови инструменти. Те изпълняват същата тема, но в бързо темпо. Човек може и да не забележи, че темата се повтаря. Всичко е толкова цялостно. Но след като ви го посочих, и се заслушате в оркестъра, бихте разпознали първата тема. ("Симфония No 5" от Дмитрий Шостакович) Втора тема този път звучи по-концентрирано. Дървените духови я изпълняват два пъти, три пъти по-бързо. ("Симфония No 5" от Дмитрий Шостакович) Накрая стигаме до гротесков марш. Ритъмът е същият, четвъртина, четвъртина, осмина, четвъртина, четвъртина, осмина, но се изпълнява на соло барабан. Соло барабанът е настроен да свири в ниския си регистър. Там – та – да – дам, та – да – дам, та – да – дам, та – да – дам. Тромпетите и медните духови изпълняват първата тема на цигулките, но агресивно, като марш. ("Симфония No 5" от Дмитрий Шостакович) Всички дървени духови се включват, също и медните духови инструменти. Изграждането води до страховита кулминация. Зазвучава канонът, с който започна симфонията, изпълняван този път от дървените духови и струнните във високия им регистър, и от дървените духови и струнните в средния им регистър. Темпото обаче е много по-бързо. ("Симфония No 5" от Дмитрий Шостакович) Звучи така, сякаш всичко ще експлодира, и точно това се случва. Надграждането води до невероятен връх. След това Шостакович забавя темпото. Други композитори биха го забързали заради кулминацията. Но Шостакович го забавя още повече. ("Симфония No 5" от Дмитрий Шостакович) Целият оркестър свири заедно първата тема в унисон. Това е краят на разработката или началото на реприза. ("Симфония No 5" от Дмитрий Шостакович) Когато аз дирижирам, искам повторенията да се изсвирят силно, свободно, като речитатив, с акценти от тимпаните и медните духови. ("Симфония No 5" от Дмитрий Шостакович) Когато повторението завърши, се появява същия акомпанимент: четвъртина, осмина, осмина. Този път флейтите свирят мелодията на втората тема, а в отговор красиво прозвучават валдхорните. ("Симфония No 5" от Дмитрий Шостакович) Музиката е вълшебна, дует на флейта и валдхорни. Валдхорните са в най-високия си регистър. Това е трудно, но звучи изключително красиво. Така стигаме до кодата, която също е удивителна. Прави се инверсия (обръщане) на добре познатата ни тема: (мелодия на пиано) Променя се посоката на интервалите. Вместо да слизат надолу, тоновете се качват нагоре. (мелодия на пиано) Изпълнява се на флейта, ("Симфония No 5" от Дмитрий Шостакович) Тимпани и тромпети добавят изразителност към края на речитатива. Пунктуацията този път е съвсем лека. Следва соло на пиколо и соло на цигулка. ("Симфония No 5" от Дмитрий Шостакович) Краят е много трогателен. На финала изпълнението е на челеста и музиката просто затихва в тишина.