If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание
Текущ час:0:00Обща продължителност:13:47

Пьотър Илич Чайковски: Симфония No 4, анализ от Джерард Шварц (част 1)

Видео транскрипция

("Симфония No 4" от Пьотър Чайковски) Четвъртата симфония от Чайковски е удивителна. Написана е в особен период от живота му. Той е на 37 години и преподава в Московската консерватория. Току-що е написал Лебедово езеро, един от великите му балети, също и първия си концерт за пиано, един от най-великите концерти за пиано. Периодът е бил фантастичен за него. По това време се жени за млада жена, която е в неговия клас по пиано в Московската консерватория. Тя го преследва, влюбена е в него, пише му писма. В един момент той решава да тушира слуховете за своята хомосексуалност, като се жени за нея. Мисли, че двамата ще имат приятна платонична връзка, тя ще прояви разбиране и всичко ще бъде наред. Но не се е получило точно така. Тя не е проявила разбиране и бракът трае едва девет седмици. Смята се, че той е преживял нервен срив при приключването на този брак. Бракът е разтрогнат, и по същото време друга жена влиза в неговия живот, Надежда фон Мек. Мадам фон Мек е вдовица и е много заможна. Тя е голям почитател на музиката и обожава музиката на Чайковски. Тя решава да му отпусне месечна стипендия и той я получава в продължение на 14 години. Чайковски вече може да напусне учителското си място и да се посвети изцяло на музиката. Тогава той написва Четвъртата си симфония и я посвещава на фон Мек. Забележително е, че двамата никога не са се срещали на живо. Разменяли са си писма, около 500, и кореспонденията им ни оставя с усещането, че знаем какво си е мислел Чайковски през цялото време. Въпреки че тази симфония не е програмна симфония, ако прочетем писмата, тя ще изглежда като такава. Смята се, че първата част, която е най-трудната, най-сложната, най-продължителната, е много програмна. Чайковски, като всеки композитор, е твърдял, че си е чиста симфония, че не е нужно да имаш програма, за да се получи велика симфония. От писмата му до фон Мек обаче става ясно, че симфонията има нещо като сюжет, и идеята му в общи линии е, че не можем да избягаме от съдбата си. Съдбата ни застига и не винаги е прекрасна. Такава е реалността. Някои моменти в живота са като сбъдната мечта, прекрасни моменти, но дори и тогава не бива да забравяме за съдбата. Началният мотив е израз на идеята за борбата срещу съдбата. Изпълнява се от валдхорните и медните духови инструменти от ниския и високия регистър. Началният мотив е мотивът за съдбата. ("Симфония No 4, 1 част" от Пьотър Чайковски) В края валдхорните свирят декрешендо. Изпълняват същия мотив, но по-тихо. Мотивът за съдбата се разгръща след това в изпълнението на кларинета и фагота. Според мен е важно, че Чайковски прави този инструментален преход от медните към дървените духови инструменти, за да се стигне до първата тема, която се свири от цигулки и виолончели. Това е мотивът за сбъднатите мечти. Красиво е, нежно е. Чайковски казва, че трябва да звучи като валс, но не го записва като валс. Мотивът оставя усещането за валс, но не програмен валс, както е например при Йохан Щраус. Чайковски развива този мотив незабавно, надгражда динамиката, разширява го оркестрово. Чайковски често отделя музиката на дървените духови инструменти в секция: пиколо, две флейти, два обоя, два кларинета и два фагота. Обособени са като отделна секция. Медните духови също са обособени в секция, която включва два тромпета, четири валдхорни, три тромбона и туба. Обособени са като отделна секция. Струнните също са отделна секция. Перкусиите участват най-вече в края на симфонията, където ми се струва, че има повече удари на чинели, отколкото в която и да е друга симфония. Чайковски си служи с тях, за да изрази яростта, която търси да постигне, в края на последната част. Втората тема се въвежда след преход. Преди нея има кратък разговор между кларинета и фагота. След това фаготът подготвя встъплението на кларинета, който свири втората тема. Кларинетът свири мелодията. Всеки път, когато мелодията спре, флейтите се вмъкват за малко, след тях вторият кларинет, фаготът. Това се повтаря, докато не започне втората част от тази тема, в която виолончелите свирят мелодията. Виолончелите, в известен смисъл, разширяват темата на кларинета. След като виолончелите я доразвият, дървените духови също я развиват. Малко след това влизат цигулките, и изпълняват тази мелодия: (мелодия на пиано) Това е част от мелодията на виолончелите, само този кратък откъс, и я развиват като цял нов откъс. Цигулките свирят част от тази мелодия и дървените духови им отговарят. ("Симфония No 4, 1 част" от Пьотър Чайковски) Развива се същата мелодия, Чайковски я развива блестящо, след което започва разработката. В разработката, композиторът използва своето въображение, за да променя нещата хармонично, мелодично, променя динамиката, оркестрацията, всичко, за което може да се сети, за да бъде заинтригувана публиката и да се вълнува какво предстои. ("Симфония No 4, 1 част" от Пьотър Чайковски) Става малко по-агресивно, по-силно и по-страстно, и тогава зазвучава мотивът за съдбата. ("Симфония No 4, 1 част" от Пьотър Чайковски) Този мотив постоянно ни застига. Съдбовният мотив винаги се свири от медните духови инструменти. На моменти е подчертан и от дървените духови инструменти, но основна роля имат медните духови: тромпет или валдхорна. Разработката тече гладко и музиката е много вълнуваща, когато зазвучава мотивът за съдбата, за да ни напомни за нея. ("Симфония No 4, 1 част" от Пьотър Чайковски) Всичко това се надгражда неимоверно и се стига до реприза, където се повтаря първата тема. Чайковски прави нещо забележително. Вместо да звучи идеята за сбъдването на мечтите, този път звученето е мощно, агресивно, отчасти тържествено, отчасти злокобно. ("Симфония No 4, 1 част" от Пьотър Чайковски) Следва кратко въведение към втората тема. Тя, както при много други велики композитори, вместо да се свири от кларинет, сега се свири от фагот. Разширението на темата сега се свири от валдхорните, вместо от виолончелите. ("Симфония No 4, 1 част" от Пьотър Чайковски) Следва развитие на темата, след което мотивът за съдбата се завръща, за да ни напомни, че не всичко е прекрасно. Чайковски добавя нов тематичен материал. Сега отново звучи мечтателно, но по много различен начин от първата тема, изпълнена от цигулките. (мелодия на пиано) Тази кратка мелодия много бързо се превръща в средство за построяване на кодата. ("Симфония No 4, 1 част" от Пьотър Чайковски)